Вернер фон Фалкенщайн

Вернер фон Фалкенщайн (на немски: Werner von Falkenstein; * ок. 1355 вероятно в замък Фалкенщайн в Пфалц; † 4 октомври 1418 в замък Маус до Велмих) от фамилията Фалкенщайн е като Вернер III от 1388 до 1418 г. архиепископ и курфюрст на Трир.

Вернер фон Фалкенщайн
Werner von Falkenstein
Kopf und Wappen Werner von Falkenstein.jpg
Гробът в базиликата „Св. Кастор“ в Кобленц
Католически епископ
Фамилия Фалкенщайн
Роден 1355
Починал 4 октомври 1418
Пост I архиепископ и курфюрст на Трир
Wappen Erzbistum Trier.png
Вернер фон Фалкенщайн в Общомедия

ПроизходРедактиране

Той е вторият син на Филип VI фон Фалкенщайн († 1373), господар на Мюнценберг, и третата му съпруга Агнес фон Фалкенщайн-Мюнценберг († 1380), дъщеря на Филип V фон Фалкенщайн-Боланден († 1365/1343) и Елизабет фон Ханау († 1389). Внук е на Куно II фон Фалкенщайн-Мюнценберг († 1333) и графиня Анна фон Насау-Хадамар († 1329). По-големият му брат е Филип VIII фон Фалкенщайн († 1407), по-малките му братя са Улрих фон Фалкенщайн († 1379), домхер и архидякон в Трир, и Куно фон Фалкенщайн († 1402), свещеник в Кобленц.

Вернер е роднина с предшественика си Куно фон Фалкенщайн († 1388), архиепископ на Трир (1362 – 1388), който е брат на дядо му по майчина линия. Чичо е на Ото фон Цигенхайн († 1430), който го наследява като архиепископ и курфюрст на Трир.

УправлениеРедактиране

Вернер е първо архидякон в Трир, от 16 юни 1384 г. е пропст на Св. Флорин в Кобленц, по-късно пропст на Св. Паулин в Трир. След отказа на архиепископ Куно на 6 януари 1388 г. той става коадютор и на 3 април папа Урбан VI го прави архиепископ. Около 21 септември 1388 г. той е ръкоположен за свещеник и епископ. От събраните пари на Куно той финансира множеството си битки.

Участие в избора на римско-германски кралРедактиране

През 1410 година, след смъртта на крал Рупрехт, тронът на римско-германски крал се оказва вакантен. Сигизмунд се нуждае от поддръжка в борбата за трона. В това време Йобст Моравски управлява Курфюрство Бранденбург и така е един от курфюрстите, имащи право на глас при изборите за римско-германски крал. Само че самият Сигизмунд претендира за това право и назначава Фридрих Брандербургски за свой представител от Курфюрство Бранденбург на изборите за римско-германски крал на 20 септември 1410 година.

Изборът на нов крал се усложнява от факта, че крал Вацлав IV Люксембург живее в Бохемия и църковният разкол продължава в Европа.

И ако думите на курфюрста на Кьолн, който заявява, че изборът на римския крал не е необходим, тъй като Вацлав продължава да бъде римски крал, лесно се игнорират, то разколът създава много проблеми. Йохан II фон Насау, архиепископ на Майнц и Фридрих III, архиепископ на Кьолн, които подкрепят папа Александър V от Пиза, привличат на своя страна Адолф, херцог на Берг, Стефан III Баварски и Фридрих, маркграф на Майсен и ландграф на Тюрингия.

Архиепископ Вернер фон Фалкенщайн от Трир, който подкрепя папа Григорий XII, има по-малко привърженици. Сред тях обаче са синът на починалия крал Рупрехт – курфюрст Лудвиг III Пфалц и неговият братовчед Фридрих, бургграф на Нюрнберг. Фридрих Хохенцолерн изплаща дълговете на Сигизмунд и убеждава Вернер фон Фалкенщайн от Трир и Лудвиг Пфалц да преминат на страната на Сигизмунд [1].

На 1 септември 1410 г. във Франкфурт се състоява среща на избирателите. Бургграф Фридрих, пристига с голяма свита като „представител на избирателя на Бранденбург“ и планира да влезе в града заедно с 200 конници (което според „Златната була“ е разрешено само на избирателите). Но той е приет в града само като „посланик на краля на Унгария“.

На 20 септември 1410 г. Вернер фон Фалкенщайн от Трир и Лудвиг Пфалц като избиратели, Фридрих Нюрнбергски като представител се появяват пред градската катедрала [2]. Избирателите на Саксония, Майнц и Кьолн отказват да започнат избори до пристигането на „избирателя на Бранденбург“ Йобст Моравски[3]. Затова на 20 септември Йохан II фон Насау, курфюрст на Майнц, като архиепископ, забранява откриването на заседаниито в църквата. Тогава Фридрих, заедно със своите съюзници, отиват до гробището в съседство с катедралата и там провъзгласяват избора на Сигизмунд. Избирателите на Майнц и Кьолн изразяват своя протест. Те привличат Вацлав на своя страна, който признава Йобст за „курфюрст-избирател от Бранденбург“. Заедно с гласа на Рудолф III от Саксония, Йобст получава 5 гласа и е провъзгласен за германски крал на 1 октомври 1410 г. в градската катедрала [4].

Въпреки че Сигизмунд е избран по-рано, Йобст Моравски е подкрепен от повечето избиратели. Така в империята се появяват двама римски крале. Нито единият, нито другият обаче проявяват активност до януари 1411 година. През цялото това време интересите на Сигизмунд в Германия са представени от Фридрих и Йохан от Нюрнберг и Еберхард от Вюртемберг. На 11 януари 1411 г. Сигизмунд обявява съгласието си да заеме престола. В отговор Йобст започва да събира войски, но умира при подозрителни обстоятелства на 18 януари 1411 година. Това дава възможност на Сигизмунд да си върне контрола над Бранденбург и да премахне пречките за овладяване на трона по-късно същата година. Затова Сигизмунд изпраща Фридрих при Вацлав. Братята се съгласяват, че Сигизмунд ще бъде римски крал, а Вацлав император. Решават, че заедно ще се борят срещу църковния разкол. Вацлав спечелва на страната на Сигизмунд Рудолф от Саксония, а Фридрих Хохенцолерн, избирателите на Кьолн и Майнц. Така въпреки протестите на избирателите на Вернер фон Фалкенщайн от Трир и курфюрста на Пфалц, които настояват за първите избори, Сигизмунд след юли 1411 година е провъзгласен за римски крал за втори път, но вече в катедралата [5].

СмъртРедактиране

Вернер фон Фалкенщайн умира по време на нападение на Санкт Гоар и е погребан в църквата Св. Кастор в Кобленц.

 
Гробът в базиликата „Св. Кастор“ в Кобленц

ЛитератураРедактиране

  • Erich Düsterwald: Kleine Geschichte der Erzbischöfe und Kurfürsten von Trier. St. Augustin 1980, S. 95 – 98
  • Johann Leonardy: Geschichte des Trierer Landes und Volkes. Trier 1877, S. 548 – 553
  • Anette Löffler: Die Herren und Grafen von Falkenstein (Taunus): Studien zur Territorial-und Besitzgeschichte, zur reichspolitischen Stellung und zur Genealogie eines führenden Ministerialengeschlechts; 1255 – 1418. 2 Bände, Hessische Historische Kommission Darmstadt und Historische Kommission für Hessen, Darmstadt und Marburg 1994, ISBN 3-88443-188-9
  • Ferdinand Pauly: Aus der Geschichte des Bistums Trier. Band II: Die Bischöfe bis zum Ende des Mittelalters. Trier 1969, S. 119 – 121
  • Edgar Ruthe: Werner III. von Falkenstein, Kurfürst und Erzbischof zu Trier (1388 – 1418) und das Reich (bis zu Ruprechts Tode). Halle 1911
  • Johann Hugo Wyttenbach, Michael Franz Joseph Müller: Gesta Trevirorum. Band II, Trier 1838, S. 289 – 311
  • Emil Zenz: Die Taten der Trierer. Gesta Treverorum. Band VI, Trier 1962, S. 14 – 18
  • Martin Persch: Werner von Falkenstein. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 13, Bautz, Herzberg 1998, ISBN 3-88309-072-7, Sp. 836 – 837.
  • Gottfried Kentenich: Werner von Falkenstein. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 55, Duncker & Humblot, Leipzig 1910, S. 47 f.
  • Johann Georg Lehmann: Urkundliche Geschichte der Herren und Grafen von Falkenstein am Donnersberge in der Pfalz. In: Mittheilungen des Historischen Vereines der Pfalz, Bd. 3, Speyer 1872, S. 1 – 145 [1]

Външни препраткиРедактиране

Куно II фон Фалкенщайн архиепископ на Трир (1388 – 1419) Ото фон Цигенхайн

ИзточнициРедактиране

  1. Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3,стр. 537 – 538
  2. Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3, стр.538
  3. Allgemeine Deutsche Biographie:Friedrich I. (Markgraf und Kurfürst von Brandenburg) (ADB)
  4. Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3,стр.538 -539
  5. Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3,стр. 539