Вернер II фон Ахалм

Вернер II фон Ахалм
	Вернер II фон Ахалм
епископ на Страсбург
	Катедралата на Страсбург, където при олтара е погребан Вернер II фон Ахалм
Роден	1048 г.
Починал	14 ноември 1079 г. (31 г.) Хирзау, Федерална република Германия
Религия	Католическа църква
Управление
Период	1065 – 1077
Герб
	Вернер II фон Ахалм в Общомедия

Вернер II фон Ахалм (на немски: Werner II. von Achalm; * ок. 1048/1049; † 14 ноември 1077) е епископ на Страсбург (1065 – 1077) по времето на Борбата за инвеститура.

Живот

Син е на граф Рудолф I фон Ахалм († ок. 1050) и Аделхайд фон Мьомпелгард-Вюлфлинген († сл. 1052), дъщеря на граф Лютолд фон Мьомпелгард, сестра на архиепископ Хунфрид от Равена († 1051), и внучка на херцог Конрад I от Швабия. Братята му Куно фон Ахалм-Вюлфлинген († 16 октомври 1092) и Лютолд фон Ахалм († 18 август 1098), стават графове на Ахалм и Вюлфлинген и заедно подаряват манастир Цвифалтен.^[1] Сестра му Беатрикс фон Ахалм става абатиса на манастир Ешау. Сестра му Вилебирг фон Ахалм († сл. 1053) се омъжва за граф Вернер III фон Маден († 1065). Сестра му Мехтхилд фон Ахалм-Хорбург († 30 септември 1092/1094) се омъжва за граф Куно I фон Лехсгемюнд († 1092/094) и е майка на Буркхард фон Лехсгемюнд, който става епископ на Утрехт (1100 – 1112). Племенник е на Егино I († ок. 1050), граф на Ахалм и Урах, който построява ок. 1040 г. замък Ахалм (до Ройтлинген)

Крал Хайнрих IV поставя през 1065 г. Вернер фон Ахалм за епископ на Страсбург, въпреки че е на 16 години. Той се застъпва за краля и е против папата, за което е обвинен в симония. Папа Александър II му взема всичките епископски правомощия. Вернер отива на поклонение в Рим и папа Григорий VII му прощава. На 15 август 1071 г. Вернер фон Ахалм присъства на Синода в Майнц.

Вернер придружава Хайнрих IV през 1077 г. до Каноса. Той пада от кон на 14 ноември 1077 г. и умира на поход срещу манастир Хирзау, без да се е сдобрил с папата.^[2] Погребан е до олтара в катедралата на Страсбург.^[3]

Галерия

Гербът на графовете фон Ахалм
Замъкът Ахалм
Манастир Цвифалтен (1826)

Литература

Base numérique du patrimoine d'Alsace (BNPA), Histoire de Strasbourg, Centre régional et départemental de pédagogie (CRDP), Artikel: Werner von Achalm. Digitalisat
Ludwig Gabriel Glöckler: Geschichte des Bistums Straßburg. Druck Le Roux, Straßburg, 1879, 484 S.
Francis Rapp: Le Diocèse de Strasbourg. Editions Beauchesne, 1982, Kollektion Histoire des diocèses de France, Nummer 14, 352 S.
Johannes Christophorus Schmidlin: Versuch einer kurzen Geschichte der ehemaligen Grafen von Urach und Achalm. In: Beyträge zur Geschichte des Herzogthums Wirtenberg, Band 1. Mezler, Stuttgart 1780, Digitalisat
Strasbourg – la ville au Moyen Age (Alsace), Kap. 2.1: La ville sous l’épiscopat de Wernher und Kap. 2.2: Strasbourg et la querelle des investitures. Digitalisat

Източници

↑ Johannes Christophorus Schmidlin: Versuch einer kurzen Geschichte der ehemaligen Grafen von Urach und Achalm. In: Beyträge zur Geschichte des Herzogthums Wirtenberg, Band 1. Mezler, Stuttgart 1780, S. 46ff und 109 – 196, Digitalisat.
↑ Le cours des événements change brusquement lorsque le fils de Henri III, le futur empereur Henri IV (1056 – 1106), à peine âgé de seize ans, nomme au siège de Strasbourg, en mars 1065, un adversaire acharné de la cause grégorienne, Werner d’Achalm (1065 – 1077)
↑ Werner Bishop of Strasbourg, fmg.ac

[1] Johannes Christophorus Schmidlin: Versuch einer kurzen Geschichte der ehemaligen Grafen von Urach und Achalm. In: Beyträge zur Geschichte des Herzogthums Wirtenberg, Band 1. Mezler, Stuttgart 1780, S. 46ff und 109 – 196, Digitalisat.

[2] Le cours des événements change brusquement lorsque le fils de Henri III, le futur empereur Henri IV (1056 – 1106), à peine âgé de seize ans, nomme au siège de Strasbourg, en mars 1065, un adversaire acharné de la cause grégorienne, Werner d’Achalm (1065 – 1077)

[3] Werner Bishop of Strasbourg, fmg.ac

[1]

[2]

[3]