Версайски дворец

Версайският дворец, наричан накратко Версай (на френски: Château de Versailles), е дворец, бивша резиденция на френските крале, откакто Луи ХІV премества там седалището на правителството (1682) до началото на Френската революция (1789) . Намира се в град Версай, днес предградие на Париж, регион Ил дьо Франс.

Дворецът и паркът на Версай
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Vue aérienne du domaine de Versailles par ToucanWings - Creative Commons By Sa 3.0 - 073.jpg
В регистъра Palace and Park of Versailles
Регион Европа и Северна Америка
Местоположение Флаг на Франция Франция
Тип Културно наследство
Критерии i, ii, vi
Вписване 1979  (3-та сесия)
Координати 48°48′16″ с. ш. 2°07′15″ и. д. / 48.804444° с. ш. 2.120833° и. д.
France relief location map.jpg
48.8048° с. ш. 2.1203° и. д.
Местоположение в Франция
Дворецът и паркът на Версай в Общомедия

До 1661 г. е обикновена ловна хижа, използвана понякога от Луи XIII. Строителните работи по сградата започват още в началото на управлението на Луи ХІV. Когато дворецът става достатъчно голям, той премества тук двора си и всички централни държавни органи. Традиционно се приема че това се дължи на петте размирни години, наречени Фронда (1648 - 1653), когато парижани няколко пъти въстават против кралската власт. Постепенно Версай и неговите градини се превръщат в цялостен комплекс, с други дворци (например Трианон) и стават пример за останалите европейски владетели. Луи XV продължава да развива и разширява двореца, свой принос има и Мария Антоанета. Тук са сключени мирните договори през 1783 и 1919 г., а през 1871 г. в Огледалната зала е обявено създаването на Втората германска империя.

Версай е обявен за част от Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Световна популярност имат Огледалната зала, кралската опера, галерията на битките и кралските апартаменти. В близост са Големият и Малкият Трианон, а особено внимание заслужават прочутите му градини. Днес дворецът има 2300 стаи и над 63 000 кв. м разгърната площ.

През 2017 г. 7 700 000 туристи са го посетили.

ИсторияРедактиране

 
Дворецът през 1664 г., след първите промени на Луи ХІV

При Луи ХІVРедактиране

Най-ранното споменаване на името Версай е в документ от 1038 г., в който се споменава село на име Версай. През 1575 г. феодалното владение на Версай е купено от Албер де Гонди, който по-късно кани Луи XIII няколко пъти на лов. Кралят остава очарован от мястото, тогава покрито с красиви гори, и нарежда изграждането на ловна хижа през 1624 г.[1] След осем години той купува целия район и започва да разширява хижата, така че тя се превръща в малък двуетажен дворец. В началото синът му не ѝ обръща никакво внимание. Като резиденция той използва близкия стар замък Сен Жермен ан Ле. Постепенно у него се оформя идеята за построяването на съвсем нов дворец с парк и фонтани, достатъчно помпозен, за да отразява собствената му идея за величие и да впечатлява чуждите представители.

 
Дворецът през 1668, худ. Пиер Пател

След смъртта на кардинал Мазарини през 1661 г. Луи поръчва на архитекта Луи льо Во да предприеме разширение на съществуващата хижа. Първата строителна кампания (1661 - 1678) започва с две допълнителни крила - едното за обслужващия персонал и кухнята, а другото за конюшните. Градините са поверени на опитния ландшафтен архитект Андре льо Нотър. Още Луи ХІІІ е предприел първите стъпки по тях по оста изток - запад, а сега идва ред с множество мероприятия да се отводнят околностите, които към момента са заблатени.[2] Вероятно преди Деволюционната война (1667 - 1668) кралят все още не смята да прави Версай свой официален дворец. Той приема като такъв Лувъра, на което държи и влиятелният интендант на финансите Жан-Батист Колбер. Сериозен тласък на строежа дава Аахенският мир, когато Льо Во започва да работи с истински размах. След смъртта му през 1670 г. ръководството поема досегашният му асистент Франсоа д'Орбе.

 
План на двореца от 1676 г., който показва плана на Льо Во, наречен "обхващане". Старият дварец е показан в сиво, апартаментите на краля - в синьо, а на кралицата - в жълто. Терасата, обърната към градините, днес е превърната в Огледалната зала.

Вътрешната декорация е поверена на известния художник Шарл Льобрюн, чийто екип от десетки скулптори и художници изпипва всеки детайл - стенописи, орнаменти, включително формите на мебелите. Между 1670 и 1689 г. над 10 млн. ливри са инвестирани в разкошната сграда без да се скъпи златото и среброто. Според един доклад през май 1685 г. на строежа са работили 36 000 души.[3] Холандската война и успешният Неймегенски мирен договор (1678) предизвикват нови разширения. Тогава Луи ХІV с право е считан за хегемон в Европа. Окончателно решен да превърне Версайския дворец в де факто нова столица на Франция, той нарежда строителството да продължи с бързи темпове. Така започва втората строителна кампания (1678 - 1715). Назначава младия архитект Жул Ардуен-Мансар да ръководи работата и той издига същинските крила, по едно от всяка страна. Премахва терасата над градините и на мястото ѝ изгражда Огледалната зала.[4] През 1687 г. започва работата по Големия Трианон.

На 6 май 1682 г. Луи ХІV официално премества двора и правителството във Версай.

При Луи ХV и Луи ХVІРедактиране

Луи ХІV умира през 1715 г., наследен от своя правнук Луи ХV. Новият крал е петгодишно момче, затова от името му управлява регентът Филип ІІ Орлеански. В този период управлението временно е пренесено в Париж, но когато Луи ХV става пълнолетен, а регентът умира, дворът се връща във Версай. Неговият първи принос към двореца е Салонът на Херкулес, който свързва главната сграда със северното крило. Много год ини по-късно е предприета нова промяна, когато талантливият архитект Анж-Жак Габриел построява Кралската опера (1770). Там е отпразнувана сватбата на дофина (бъдещият Луи XVI) с Мария Антоанета. Множество други корекции по кралските апартаменти съпътстват живота на Луи ХV, съпругата и децата му във Версайския дворец.

При Луи ХVІ (1774 - 1792) са извършени незначителни промени, главно защото влошеното финансово състояние прави френската общественост много чувствителна към прекомерните разходи. Кралят подарява на красивата си съпруга Малкия Трианон, където тя добавя театър. Впоследствие кралицата превръща част от парка в нещо като селце с къщи в характерен френски стил, където се забавлява да поддържа градинка и да живее като обикновена жена.[5]

На 3 септември 1783 г. във Версайския дворец са подписани три мирни договора, с които Великобритания признава независимостта на САЩ и поставя край на войната си с Франция и Испания.

През Френската революцияРедактиране

Бурните събития от лятото на 1789 г., които поставят началото на Френската революция, засягат живота във Версай от самото начало. Тук започват работа Генералните щати (през май) и от всички страни на Франция прииждат делегати. Същинското начало на революцията остава сякаш встрани от безгрижния живот, но на 5 октомври това рязко се променя. Тълпа жени от ниските класи, подбудена от революционерите, изминава пеша разстоянието от Париж до двореца, нахлува в него и опитват да убият кралицата. Те отвеждат Луи ХVІ в Тюйлери, за да го поставят по надзора на народа. Версайският дворец е запечатан, оттам са прогонени всички, чийто дом той е бил и по-късно е превърнат в музей. Сградата претърпява редица посегателства, голяма част от картините са отнесени в Лувъра, а през следващите години са върнати обратно.[6] Мебелите са разпродадени. След като Наполеон Бонапарт взема властта като първи консул (1799), отменя статута на музей и Версай отново става правителствена резиденция. Като император той дори обмисля варианта да измести там двора си, но се отказва поради очевидните паралели с миналото. Той поправя само Трианон, който използва за почивка и го мебелира във вида, който може да се види днес.

 
Наполеон ІІІ посреща кралица Виктория в Кралската опера (1855) - картина от Йожен Лами

Дворецът като музейРедактиране

След Реставрацията си (1815) Бурбоните опитват да върнат предишния блясък на двореца, за да живеят в него. Нито Луи XVIII, нито Шарл X обаче реализират намеренията си и остават да управляват от Париж. По времето на Луи-Филип Орлеански отново се налага становището, че Версай трябда да бъде музей, посветен на най-славните моменти в историята на Франция. Подготовката трае четири години и през 1837 г. музеят е открит. Във връзка с това е създадена известната днес Галерия на битките (Galerie des Batailles), която съдържа голям брой картини за победите на френската армия.

 
Луи-Филип открива Галерията на битките (1837), худ. Франсоа-Жозеф Хайм

След революцията от 1848 г. Версай се използва ту като музей, ту като място за тържествени събития, а често и двете едновременно. В кралската опера Наполеон III посреща кралица Виктория през 1855 г. След злощастната за Франция война от 1870 - 1871 г. пак в двореца Бисмарк обявява създаването на Германската империя (тъкмо в прочутата Огледална зала), а оттеглилото се в Тур френско правителство работи тук известно време, докато в столицата се вихри т. нар. Парижка комуна. В следващите години Националното събрание и сенатът често провеждат сбирките си във Версай. На 28 юни 1919 г. отново в Огледалната зала Германия се принуждава да подпише Версайския договор, този път тежък за нея. Така името на двореца става нарицателно за несправедливост и предпоставка за Втората световна война.

 
Версайски дворец (въздушна снимка откъм градините)

Архитектура и планРедактиране

В различните части на двореца може да се проследят тенденциите в развитието на френската архитектура от ХVІІ и ХVІІІ в. Първоначалната сграда не е така претенциозна, но в следващите етапи става по-монументална, прибавят се колонади и плоски покриви. По отношение на архитектурните периоди сградата може да се постави в епохата на класицизма, докато новите дворци от по-късните времена са по-олекотени, типични за т. нар. неокласицизъм. Версайският дворец има два основни и допълнителен трети етаж. Фасадата е обърната на изток, където са разположени основните помещения. Този маниер, който французите наричат Corps de logis, е възприет по-късно в редица други дворци, особено от епохата на Просвещението. Крилата, свързани с нея, са асиметрични и отиват в западна посока, образувайки вътрешен двор, наричан "кралски" (Cour Royale). След това са оформени две квадратни допълнения - павилион Дюфур и павилион Габриел. Двете най-големи крила са успоредни на фасадата и са напълно еднакви. В сградата са използвани червени тухли, дялани камъни, мрамор и позлатени орнаменти. Има над 2100 прозореца и 67 вътрешни стълби. Над хиляда от стаите са оборудвани с камини, необходими в студената зима.

В най-силното си време дворецът е бил богато украсен и мебелиран. По време на най-активните кампании се създава такава нужда от мебели, драперии, балдахини, килими и други предмети, че се налага Колбер да създаде Кралската манифактура за мебели и тъкани (1667), за да са удовлетворят нуждите.[7] Първите мебели са масивни и тежки, покрити със сребро, което е отнето през 1689 г., за да се финансира Деветгодишната война.

 
Салонът на Меркурий
 
Кабинетът на Мария-Антоанета

Апартаментите на краля и кралицатаРедактиране

Започнати от Льо Во, те са всъщност пръвите по-сериозни пристройки към това, което оставя Луи ХІІІ. Те "обгръщат" малкия дворец от двете страни като плик за писмо, затова ги наричат enveloppe или още château neuf (новият дворец). Първоначално са почти еднакви по размери и се състоят от множество стаи, в които да се настанят близките и придворните на краля и кралицата. По-късно, с развитието и уголемяването на двореца, са оформени различни части. Апартаментите на краля (appartements du roi ) стават по-големи и се простират и от двете страни. Те се делят на големият апартамент, личният апартамент и малкият апартамент. От другата страна остават малкият и големият апартамент на кралицата. Връзката между тях минава през стария дворец.

В апартаментите на краля салоните са богато украсени със стенописи, дело още на Шарл Льобрюн и екипа му. По-известни от тях са Салонът на Херкулес, Салонътна Венера, Салонът на Меркурий, Салонът на Аполон, Салонът на Марс и Салонът на Диана. За да се стигне до Големия апартамент, трябва да се изкачи импозантно стълбище, наречено Стълбището на посланиците (Escalier des Ambassadeurs), строено цели шест години (1674 - 80).

 
Огледалната зала

Огледалната зала (Galerie des Glaces)Редактиране

Тя се намира на самото лице на двореца, когато се гледа от градините. По времето на Луи ХІІІ е била тераса и такава остава по време на първата строителна кампания. Жул Ардуен-Мансар, главен архитект след 1678 г., решава да построи на мястото ѝ претенциозна зала за официални церемонии. Тя има дължина 73 м и ширина 13 м, а строежът, обзавеждането и декорацията отнемат шест години (официално е открита през 1684 г.). Съдържа 17 големи и още 340 малки огледала, чиято цел е да отразяват гледката през прозорците на отстрещната страна, а през нощта да усилват ефекта от запалените свещи в огромните полилеи (днешните полилеи са поставени през 1770 г. за сватбата на Луи ХVІ и Мария Антоанета). Цели три години Льобрюн рисува по тавана сцени от войните на Луи ХІV. Поставя и десетки статуи на римски богове и богини, както и бюстове на известни личности. Впоследствие залата се използва за най-значимите събития. Първото от тях е посрещането на посланика на Сиам (Тайланд) през 1686 г.

Кралската операРедактиране

Галерията на биткитеРедактиране

Паркът на дворецаРедактиране

Други постройкиРедактиране

Обществено значение и туризъмРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Antony Spawforth, Versailles: a biography of a palace, New York 2008, p. 2
  2. Версайски дворец – разцветът на френския абсолютизъм, на сайта Wienerberger
  3. Claure Constans, Versailles, château de la France et orgeuil des rois, Paris 1989, p. 30
  4. Spawforth, Versailles: a biography of a palace, p. 10
  5. Constans, Versailles, château de la France..., p. 64
  6. Дворецът Версай, на сайта Чудесата на Европа
  7. Palace of Versailles, на сайта Visual-arts-cork.com, осми пасаж

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Palace of Versailles“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.