Веселина Вачкова

Веселина Кирилова Вачкова е български учен историк и културолог, директор на Исторически музей в гр. Перущица, експерт по Късна античност в ИИИ на БАН и преподавател по история и история на културата в НГДЕК „Константин Кирил Философ“ в София.

Веселина Вачкова
български историк
Родена	11 април 1966 г. София, Народна република България
Националност	България
Учила в	Софийски университет
Работила в	учител, музеен уредник, университетски преподавател
Научна дейност
Област	История, културология
Работила в	Исторически музей на Перущица ИИИ на БАН НГДЕК
Публикации	9 монографии
Известна с	научно утвърждаване на Сердикийския едикт и събор, алтернативно изучаване на богомилството
Титла	доктор
Семейство
Деца	Христиан Вачков

Преподавала е Средновековна история в Националната художествена академия и в Нов български университет.

Биография

Родена е на 11 април 1966 г. в София. Завършва НГДЕК. Дипломира се в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистърска степен, специалност – История; специализация – Теория и история на културата; втора специалност – Френски език.

През 1997 г. защитава докторска дисертация по история в СУ „Св. Климент Охридски“.

Професионална кариера

• От 2018 г. експерт по Късна античност в ИИИ на БАН
• От 2017 г. директор на Исторически музей в Перущица
• От 1996 – преподавател по история и история на културата в НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“, София
• Преподавала е още в НХА и НБУ, София

Научни специализации

• 1999 – 2000 – следдокторска специализация в FMSH (Париж) със стипендия A. Mellon (New York)
• 2003 – специализация в Париж с покана за изследователска работа в FMSH (Париж) със стипендия A. Mellon (New York)
• 2006 – специализация в Париж с покана за изследователска работа в FMSH (Париж) със стипендия A. Mellon (New York)
• 2009 Научна специализация в NEC, Букурещ, Програма Европа
• 2010 – 2011 – Независима изследователска стипендия в ЦАИ, София. Програма Advanced Academia

Научни интереси

• Конструиране на индивидуалните, локалните и народностните идентичности в епохата на Късната античност и Средновековието и тяхното влияние върху съвременните идентичности.
• Степени на съвпадение между сведенията за миналото, съхранени в писмените и в художествените исторически паметници.
• Дълбинни нива на симбиоза и отблъскване между средновековна България и Византия.
• Исторически и историографски рамки на богомилската култура.

Библиография

• Богомилската алтернатива. С., 2017 // The Bogomil Alternative. S., 2017
• Един път, един храм, един дворец и десет века история (От Скретиска до Костинброд 4 – 14 в.) София, 2015
• Сердикийският събор: 1670 години история и интерпретации. София, 2013
• Сердика е моят Рим. Градският облик и ролята на Сердика (ср. III в. – ср. VI в.) / Serdica is my Rome. The Urban Image and the Role of Serdica (mid-3rd – mid-6th c. AD), София, 2012
• Белите полета в българската културна памет. С., 2010, Резюме на български и английски
• Les images et les réalités des frontières en Europe médiévale (III-XI s.). Sofia, 2006
• Симеон Велики – пътят към короната на Запада. С., 2005
• Традиции на свещената война в Ранна Византия, С., 2004
• Въображаеми и реални граници в Ранносредновековна Европа. УИ „Св. Кл. Охридски“, 2001