Веселина Вачкова

Веселина Кирилова Вачкова е български учен историк и културолог, директор на Исторически музей в гр. Перущица, експерт по Късна античност в ИИИ на БАН и преподавател по история и история на културата в НГДЕК „Константин Кирил Философ“ в София.

Веселина Вачкова
български историк
Родена	11 април 1966 г. София, Народна република България
Националност	България
Образование	Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Професия	учител, музеен уредник, университетски преподавател
Научна дейност
Област	История, културология
Работила в	Исторически музей на Перущица ИИИ на БАН НГДЕК
Публикации	9 монографии
Известна с	научно утвърждаване на Сердикийския едикт и събор, алтернативно изучаване на богомилството
Титла	доктор
Семейство
Деца	Христиан Вачков

Преподавала е Средновековна история в Националната художествена академия и в Нов български университет.

Биография

Родена е на 11 април 1966 г. в София. Завършва НГДЕК. Дипломира се в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистърска степен, специалност – История; специализация – Теория и история на културата; втора специалност – Френски език.

През 1997 г. защитава докторска дисертация по история в СУ „Св. Климент Охридски“.

Професионална кариера

• От 2018 г. експерт по Късна античност в ИИИ на БАН
• От 2017 г. директор на Исторически музей в Перущица
• От 1996 – преподавател по история и история на културата в НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“, София
• Преподавала е още в НХА и НБУ, София

Научни специализации

• 1999 – 2000 – следдокторска специализация в FMSH (Париж) със стипендия A. Mellon (New York)
• 2003 – специализация в Париж с покана за изследователска работа в FMSH (Париж) със стипендия A. Mellon (New York)
• 2006 – специализация в Париж с покана за изследователска работа в FMSH (Париж) със стипендия A. Mellon (New York)
• 2009 Научна специализация в NEC, Букурещ, Програма Европа
• 2010 – 2011 – Независима изследователска стипендия в ЦАИ, София. Програма Advanced Academia

Научни интереси

• Конструиране на индивидуалните, локалните и народностните идентичности в епохата на Късната античност и Средновековието и тяхното влияние върху съвременните идентичности.
• Степени на съвпадение между сведенията за миналото, съхранени в писмените и в художествените исторически паметници.
• Дълбинни нива на симбиоза и отблъскване между средновековна България и Византия.
• Исторически и историографски рамки на богомилската култура.

Библиография

• Богомилската алтернатива. С., 2017 // The Bogomil Alternative. S., 2017
• Един път, един храм, един дворец и десет века история (От Скретиска до Костинброд 4 – 14 в.) София, 2015
• Сердикийският събор: 1670 години история и интерпретации. София, 2013
• Сердика е моят Рим. Градският облик и ролята на Сердика (ср. III в. – ср. VI в.) / Serdica is my Rome. The Urban Image and the Role of Serdica (mid-3rd – mid-6th c. AD), София, 2012
• Белите полета в българската културна памет. С., 2010, Резюме на български и английски
• Les images et les réalités des frontières en Europe médiévale (III-XI s.). Sofia, 2006
• Симеон Велики – пътят към короната на Запада. С., 2005
• Традиции на свещената война в Ранна Византия, С., 2004
• Въображаеми и реални граници в Ранносредновековна Европа. УИ „Св. Кл. Охридски“, 2001