Веселина Вачкова
Веселина Кирилова Вачкова е българска историчка и културоложка. Директорка на Историческия музей в гр. Перущица[1], експерт по Късна античност в Института за исторически изследвания при БАН[2] и преподавателка по история и история на културата в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ в София.[3]
Веселина Вачкова | |
български историк | |
![]() | |
Родена | |
---|---|
Националност | ![]() |
Учила в | Софийски университет |
Работила | учителка, музейна уредничка, университетска преподавателка |
Научна дейност | |
Област | История, културология |
Публикации | 9 монографии |
Известна с | научно утвърждаване на Сердикийския едикт и събор, алтернативно изучаване на богомилството |
Титла | доктор |
Семейство | |
Деца | Христиан Вачков |
Преподавала е средновековна история в Националната художествена академия и в Нов български университет, София.
Биография
редактиранеРодена е на 11 април 1966 г. в София. Завършва НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ в София. Дипломира се в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистърска степен, специалност „история“ и специализация по теория и история на културата, с втора специалност „френски език“.
През 1997 г. защитава докторска дисертация по история в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1996 г. е преподавателка по история и история на културата в НГДЕК. През 1999 – 2000 прави следдокторска специализация в FMSH (Париж) със стипендия A. Mellon (New York). През 2003 и 2006 г. г. прави специализация с покана за изследователска работа в FMSH (Париж) със стипендия A. Mellon (New York). През 2009 г. прави научна специализация в NEC, Букурещ, по Програма „Европа“. През 2010 – 2011 г. печели независима изследователска стипендия в ЦАИ, София, по Програма Advanced Academia. От 2017 г. е директорка на Исторически музей в Перущица, а от 2018 г. е експерт по Късна античност в Института за исторически изследвания при БАН. Преподавала е още в Националната художествена академия и Нов български университет, София.
Научните й интереси касаят конструирането на индивидуалните, локалните и народностните идентичности в епохата на Късната античност и Средновековието и тяхното влияние върху съвременните идентичности, степените на съвпадение между сведенията за миналото, съхранени в писмените и в художествените исторически паметници, дълбинните нива на симбиоза и отблъскване между средновековна България и Византия, историческите и историографски рамки на богомилската култура.
Има един син от историка Даниел Вачков - Христиан.
Библиография
редактиране- Богомилската алтернатива. С., 2017 // The Bogomil Alternative. S., 2017
- Един път, един храм, един дворец и десет века история (От Скретиска до Костинброд 4 – 14 в.) София, 2015
- Сердикийският събор: 1670 години история и интерпретации. София, 2013
- Сердика е моят Рим. Градският облик и ролята на Сердика (ср. III в. – ср. VI в.) / Serdica is my Rome. The Urban Image and the Role of Serdica (mid-3rd – mid-6th c. AD), София, 2012
- Белите полета в българската културна памет. С., 2010, Резюме на български и английски
- Les images et les réalités des frontières en Europe médiévale (III-XI s.). Sofia, 2006
- Симеон Велики – пътят към короната на Запада. С., 2005
- Традиции на свещената война в Ранна Византия, С., 2004
- Въображаеми и реални граници в Ранносредновековна Европа. УИ „Св. Кл. Охридски“, 2001
Източници
редактиране- ↑ Екип, сайт на Историческия музей в гр. Перущица.
- ↑ Експерт по Късна античност в ИИИ на БАН, сайт на БАН.
- ↑ Веселина Кирилова Вачкова, хоноруван преподавател, сайт на НХА.