Веселин Борисов (преподавател)

Веселин Борисов Василев е български медик, професор, експерт по социална медицина, стратегически здравен мениджмънт и общественото здраве, историк на медицината и доктор на медицинските науки.

Веселин Борисов
преподавател
Роден
Скомля, България
Починал
24 октомври 2021 г.
Националност България
Медицина
ОбластСоциална медицина, здравен мениджмънт, обществено здраве
Работил вГрадска болница (Белоградчик), ФОЗ, МУ-София, МУ-Плевен, Медицински колеж – Враца, Лийдс – Великобритания

Биография

редактиране

Веселин Борисов е роден на 29 април 1939 г. в с. Скомля, Белоградчишко. Завършва медицина в Медицински университет – София.[1] Първоначално работи като лекар в Белоградчик. След това поема пътя на академична кариера – асистент, доцент и професор по социална медицина и здравен мениджмънт. Бил е директор на Научен институт към Медицинска академия, ръководител на катедра по здравен мениджмънт и зам.-декан на Факултета по обществено здраве. Работил е и в Медицински факултет-Плевен, където е първият ръководител на катедрата по социална медицина (1980 – 1988). Преподавал е също в Нов български университет. Почетен лектор е на Университета в Лийдс. Бил е член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз и на Акредитационния съвет към Министерство на здравеопазването. Член е на Борда на Югоизночно-европейския медицински форум. Президент е на Балканската асоциация по история и философия на медицината (след 2015). Удостоен с академичната награда Панацея (2004). Почетен гражданин е на град Белоградчик (2015).

Семеен, с две деца – един син, който работи като зъболекар в ДКЦ 7 и една дъщеря, която е преподавател във Факултета по обществено здраве.

Умира на 24.10.2021 г.[2]

През периода 1964 – 1967 г. работи като невролог в болницата в Белоградчик. През 1968 г. след конкурс е назначен за асистент по социална медицина, здравна политика и мениджмънт в Медицинския университет в София, тогава в състава на Медицински факултет. През 1980 г. става доцент, а през 1988 г. – професор. Преподава и в Медицински университет – Плевен, както и в НБУ.[1][3] Академик на неправителствената организация БАНИ.

Дисертации

редактиране

През 1971 г. защитава дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ с тема „Заболеваемост с временна нетрудоспособност сред работещите в рудниците на Пернишкия каменовъглен басейн“. През 1987 г. защитава дисертация за научната степен „доктор на науките“ с тема „Съвременни методологични проблеми на социалнохигиенната наука“.[3]

Публикации и научна дейност

редактиране

Автор на над 160 научни публикации и 42 книги, сред които 36 монографии и научни издания.[1]Автор и на художествена литература.[4] Основател и главен редактор на списание „Здравен мениджмънт“ и главен редактор на списание „Медицински меридиани“; зам.-главен редактор на международния ежегодник „Асклепий“.[1]

Основни публикации

редактиране
  • Заболеваемост с временна нетрудоспособност (1975)
  • Методология на социалната медицина (1990)
  • Промоция на здравето (1994)
  • Здравна политика и мениджмънт (1998)
  • Синтетична социална медицина (1999, 2004)
  • Здравен мениджмънт – новата азбука на здравния мениджмънт (2013)
  • Стратегически здравен мениджмънт – философия и практика (2006)
  • Здравната реформа на кръстопът – хаос или мениджмънт (2008)
  • Идеите в общественото здраве (2019)
  • Съмнението – разкъсай веригите (2016) – есета
  • Сезоните в мен (2019) – поетична антология[5]

Източници

редактиране