Отваря главното меню

Веселин Сариев

български поет и публицист

Веселин Сариев е български поет и публицист.

Веселин Сариев
Роден 22 септември 1951 г.
Починал юни 2003 г. (51 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, есе, публицистика
Дебютни творби Стихосбирката „Здраво утро“ (1982)
Награди

Награда „Пловдив“ за литература (1989)
Специалната награда на Дружество „Гражданин“ (1996)

Награда „Пловдив“ за литература (1999)
Почетен знак за дарителство на град Пловдив (2000)
Съпруга Катрин Сариева
Деца Веселина Сариева

БиографияРедактиране

Веселин Сариев е роден на 22 септември 1951 г. в Пловдив. Завършва Българска филология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.

Дебютната му стихосбирка „Здраво утро“ излиза през 1982 година в издателство „Христо Г. Данов“. Книгата има дълга предистория на неприемане от официалната комунистическа критика. Първият ѝ вариант е претопен и отново издаден в съкратен и цензуриран вид, без илюстрациите на художника Димчо Павлов, който от своя страна прави изложба по стиховете в книгата.

Втората стихосбирка на Сариев, „Пред края на кръга“, излиза през 1989 г., също като издание на „Христо Г. Данов“. С нея поетът получава наградата „Пловдив“ за литература.

Интересите му са насочени към визуалната поезия. Това довежда до издаването на първото българско списание за визуална и експериментална поезия СВЕП (1990), в което Сариев кани за участие автори от Европа, Япония, САЩ, Южна Америка. От него излизат четири броя в тираж 100 и се разпространява по пощата, което е една от концепците на това „пътуващо изкуство“, наричано още mail art.

Стихосбирката „Съзвездие от мигове. Поетически диалози“ (1999)[1] е билингва в три варианта – английски, немски, френски. Излиза също във вид на плакат и пощенски картички. С нея поетът получава за втори път наградата „Пловдив“ за литература.

Следващият проект „Горски дух“ (2000)[2] е поема-портрет на художника Атанас Хранов.

През 2001 година излиза последната поетична книга на Веселина Сариев „Златна клонка / Twig of Gold“[3], която също е билингва и е придружена от рисунките на Данаил Дянков.

В последните си години Веселин Сариев продължава да работи върху ръкописа „Дворът“ – поетичен разказ за приятелите художници и творци.

Историко-публицистичното съчинение „Диарбекир и българите“ (1996, ИК ”Христо Ботев“) получава специалната награда на Дружество „Гражданин“ през 1996 г.

През 2000 година Веселин Сариев построява със собствени средства параклиса „Св. Мина“ в село Брестовица, за което е награден с почетния знак за дарителство на град Пловдив.

Умира след тежко боледуване през юни 2003 година, на 51-годишна възраст.

През септември 2011 г. посмъртно е публикуван двутомник с творби на Веселин Сариев – „Събрани страници“[4], съставен от Катрин Сариева и проф. Михаил Неделчев.

БиблиографияРедактиране

  • 1982: „Здраво утро“, стихотворения
  • 1989: „Пред края на кръга“, стихотворения
  • 1999: „Съзвездие от мигове. Поетически диалози“
  • 2000: „Горски дух“, поема
  • 2001: „Златна клонка“, стихотворения
  • 1996: „Диарбекир и българите“, публицистика
  • 2011: „Събрани страници“, двутомник (posthum)

НаградиРедактиране

  • 1989: Награда „Пловдив“ за литература – за стихосбирката „Пред края на кръга“
  • 1996: Специалната награда на Дружество „Гражданин“ – за историко-публицистичното съчинение „Диарбекир и българите“
  • 1999: Награда „Пловдив“ за литература – за стихосбирката „Съзвездие от мигове. Поетически диалози“
  • 2000: Почетен знак за дарителство на град Пловдив

Посмъртно признаниеРедактиране

  • В с. Куртово Конаре е учреден Национален конкурс за поезия в памет на Веселин Сариев – провежда се ежегодно от месец май 2005 г.[5]
  • Чугунена пластика във формата на бордюр украсява „Седмият хълм“ в Пловдив[6]
  • Честване на Веселин Сариев. 60 години от рождението на поета и изследователя на българското минало и пловдивския дух[7]

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране