Тази статия е за римските ветерани. За италианския генерал на австрийска служба от 17 век вижте Ветерани (генерал).

Ветерани (лат. Veterani) – в Древен Рим това били войниците, които след изтичането на срока на службата оставали в своя легион. Първоначално легионерът служил 16 години. След това за четири години минавал в разред ветеран. До окочателното уволняване ветераните влизали в състава на самостоятелни отряди със собствени знамена /оттам и наименованията — vexillarii, vexilla veteranorum/. При необходимост те били длъжни да участват във военни действия. Стремейки се да съкрати разходите за уволняване на войниците, Август увеличил срока на служба до 20 години плюс 5 години като ветеран. За войниците от помощните войски /auxilia/ срокът на службата достигал до 30 години. След завършването на службата си, ветеранът излизал в пълна оставка /missio honesta/. Отслужилите войници /emeritus/ бил заселвани в колонии. Ветераните се ползвали с редица привилегии. Те били освободени от някои данъци, имали редица облаги при започването на търговска дейност например. При отставката си войникът получавал документ /diploma/ – две съединени бронзови плочки с имената на командира, подразделението и свидетелите на прощалната церемония. Ветеранът получавал и солидно възнаграждение /praemia militiae/. През първи век паричните суми били заменени от раздаване на земя, като войниците избирали в коя провинция да се заселят. Много често войниците, служили в един легион, се заселвали в една колония /обикновено на територията на която служили/.

Вижте също редактиране