Ветерско

селище в Северна Македония

Ветерско или Ветрено (изписване до 1945 Вѣтерско, на македонска литературна норма: Ветерско) е село в община Велес, Северна Македония.

Ветерско
Ветерско
— село —
Чешма във Ветерско.
Чешма във Ветерско.
41.8228° с. ш. 21.705° и. д.
Ветерско
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаВелес
Географска областПовардарие
Надм. височина492 m
Население9 души (2002)
Пощенски код1407
МПС кодVE
Ветерско в Общомедия

География

редактиране

Разположено е в периферния северен край на Велешката община в южното подножие на Градищанската планина и отстои на 16 км от административния център Велес. В непосредствена близост до него, от лявата му страна, преминава един от главните пътища на Северна Македония Скопие - Велес - Гевгели - Солун.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ветерско е посочено като село с 15 домакинства със 73 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 115 жители, всички българи.[2]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Ветрино има 136 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Ветерско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ветерско (Vetersko) като българско християнско село.[5]

Ветерско днес

редактиране

Селцето има малка църква „Свети Никола“, която до началото на XX век е в развалини. Предполага се, че турците или бежанците от Босна и Херцеговина съборили църквата при разселването им в района между 1887 и 1889 г. След началото на Първата световна война те били изгонени от околностите. Край селото е разположен известният манастир „Свети Йоан Ветерски“.

Ветерско е почти обезлюдяло, като към 2002 г. в него живеят 9 души, всички самоопределящи се като македонци.[6] Землището му е 10,7 км2, от които пасищата заемат 688,7 ха, обработваемите земи 206,2 ха, а горите 115,2 ха. Малкото на брой жители се занимават със земеделско-скотовъдна дейност.

Личности

редактиране
Родени във Ветерско
  •   Пано Манев (? - 1945), български революционер, терорист на ВМРО
Починали във Ветерско
  •   Александър Латовчето, четник при Панчо Константинов, загива през 1906 година край манастира „Св. Иван“ край Ветерско,[7]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  7. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 7.