Ветрен (дем Синтика)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.

Вѐтрен, Вѐтрена, Вѐтрина или Вя̀търна (изписване до 1945 Вѣтренъ, на гръцки: Νέο Πετρίτσι, Нео Петрици, катаревуса: Νέον Πετρίτσιον, Неон Петрицион, до 1927 Βέτρινα, Ветрина[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика, област Централна Македония, с 2373 жители (2001).

Ветрен
Νέο Πετρίτσι
— село —
Гимназията във Ветрен
Гимназията във Ветрен
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Сярско поле
Надм. височина 100 m
Население 2373 души (2001)
Пощенски код 62043
Телефонен код +3023230
Ветрен в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и западно от демовия център Валовища (Сидирокастро) в живописна местност в югоизточното подножие на Беласица (Белес или Керкини) на 100 метра надморска височина. През селото тече река Султаница. На няколко километра североизточно от селото започва Рупелският пролом на Струма.

Църквата в селото е посветена на Свети Мина.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е от вятър с ѣ > е в говора.[2]

В Османската империяРедактиране

Селото се споменава в османски източник от втората половина на XV и началото на XVI век под името Ветрена с 14 регистрирани лица, глави на домакинства.[3]

В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано като Ветрене, със 191 джизие ханета (домакинства).[4]

В средата на XVII век през Ветрен минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише, че в селото освен няколкото мюсюлмански има и

5 махали на гръцки, български и сръбски неверници.[5]

През XIX век Ветрен е едно от големите села в Демирхисарската каза. Населението е смесено, като преобладават мюсюлманите. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ветрина (Vétrina) е посочена като село с 228 домакинства с 480 жители мюсюлмани и 100 жители българи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Ветрина, голямо село при подножието на Беласица, на северозапад от Валовища 2 1/2 часа. Преминуват със салове през дервента. Изобилна планинска вода. Почва от най-плодородните. ражда се и памук, сусам. Църква, в която четат гръцки. 220 турски къщи, 30 български, 30 цигански и 25 черкезки. Всички турци са бежанци арнаути, които са донесли и нравите. Убийствата тук са едно от най-обикновените занятия. Мнозина упражняват разбойничеството като наследствено занятие. В неделя става малък пазар. 25 къщи българе, 200 цигане и 30 черкези.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Вятърна (Вѣтренъ) живеят 250 българи, 1300 турци, 100 черкези и 120 цигани.[8] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Ветрен се състои от 240 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 13 ученици.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ветрен е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

В ГърцияРедактиране

 
Музеят при форт Истимбей

В 1913 година след Междусъюзническата война селото остава в Гърция и в него се заселват преселници гъркомани от град Петрич и село Старчево, както и власи от съседното беласишко село Рамна (днес Ано Вирония). След Гръцко-турската война мюсюлманското население на Ветрен го напуска и в селото се заселват и голям брой понтийски гърци, бежанци от Турция и по-малко тракийски гърци бежанци от Източна Тракия и останалата част на Мала Азия.[11] Според преброяването от 1928 година Ветрен е смесено местно-бежанско село със 179 бежански семейства с 687 души.[12]

В 1927 година селото е прекръстено на Неон Пертицион, в превод Нов Петрич.[13]

ЛичностиРедактиране

Родени във Ветрен
Починали във Ветрен
  •   Богдан Дим. Атанасов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[15]
  •   Никола Монев Николов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[16]
  •   Никола Наков Хаджикостов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[17]
  •   Пенчо Стайков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[18]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 90.
  3. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 227.
  5. Евлия Челеби. Пътепис, София, 1972, стр. 284.
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
  7. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 857.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  11. Πολιτιστικός Σύλλογος Νέου Πετριτσίου
  12. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  13. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 606.
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 333, л. 5
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 70
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 74
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 41