Ветрен (дем Синтика)
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.
Вѐтрен, Вѐтрена, Вѐтрина или Вя̀търна (изписване до 1945 Вѣтренъ, на гръцки: Νέο Πετρίτσι, Нео Петрици, катаревуса: Νέον Πετρίτσιον, Неон Петрицион, до 1927 Βέτρινα, Ветрина[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика, област Централна Македония, с 2373 жители (2001).
| Ветрен Νέο Πετρίτσι | |
|---|---|
| — село — | |
 Гимназията във Ветрен | |
  Ветрен  Ветрен  Ветрен | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 100 m |
| Население | 2373 души (2001) |
| Пощенски код | 62043 |
| Телефонен код | +3023230 |
| Официален сайт | www.sintiki.gov.gr |
| Ветрен в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и западно от демовия център Валовища (Сидирокастро) в живописна местност в югоизточното подножие на Беласица (Белес или Керкини) на 100 метра надморска височина. През селото тече река Султаница. На няколко километра североизточно от селото започва Рупелският пролом на Струма.
Църквата в селото е посветена на Свети Мина.
ИсторияРедактиране
ЕтимологияРедактиране
Според Йордан Н. Иванов името е от вятър с ѣ > е в говора.[2]
В Османската империяРедактиране
Селото се споменава в османски източник от втората половина на XV и началото на XVI век под името Ветрена с 14 регистрирани лица, глави на домакинства.[3]
В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано като Ветрене, със 191 джизие ханета (домакинства).[4]
В средата на XVII век през Ветрен минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише, че в селото освен няколкото мюсюлмански има и
| „ | 5 махали на гръцки, български и сръбски неверници.[5] | “ |
През XIX век Ветрен е едно от големите села в Демирхисарската каза. Населението е смесено, като преобладават мюсюлманите. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ветрина (Vétrina) е посочена като село с 228 домакинства с 480 жители мюсюлмани и 100 жители българи.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Ветрина, голямо село при подножието на Беласица, на северозапад от Валовища 2 1/2 часа. Преминуват със салове през дервента. Изобилна планинска вода. Почва от най-плодородните. ражда се и памук, сусам. Църква, в която четат гръцки. 220 турски къщи, 30 български, 30 цигански и 25 черкезки. Всички турци са бежанци арнаути, които са донесли и нравите. Убийствата тук са едно от най-обикновените занятия. Мнозина упражняват разбойничеството като наследствено занятие. В неделя става малък пазар. 25 къщи българе, 200 цигане и 30 черкези.[7] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Вятърна (Вѣтренъ) живеят 250 българи, 1300 турци, 100 черкези и 120 цигани.[8] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Ветрен се състои от 240 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 13 ученици.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ветрен е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]
В ГърцияРедактиране
В 1913 година след Междусъюзническата война селото остава в Гърция и в него се заселват преселници гъркомани от град Петрич и село Старчево, както и власи от съседното беласишко село Рамна (днес Ано Вирония). След Гръцко-турската война мюсюлманското население на Ветрен го напуска и в селото се заселват и голям брой понтийски гърци, бежанци от Турция и по-малко тракийски гърци бежанци от Източна Тракия и останалата част на Мала Азия.[11] Според преброяването от 1928 година Ветрен е смесено местно-бежанско село със 179 бежански семейства с 687 души.[12]
В 1927 година селото е прекръстено на Неон Пертицион, в превод Нов Петрич.[13]
ЛичностиРедактиране
- Родени във Ветрен
Атанас Сейтов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, учител с третокласно образование, четата на Крум Пчелински[14]- Иван Атанасов Инджето (около 1846 – 1896), български революционер, опълченец
Христо Капитанчето (? – 1912), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Починали във Ветрен
- Богдан Дим. Атанасов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[15]
- Никола Монев Николов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[16]
- Никола Наков Хаджикостов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[17]
- Пенчо Стайков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[18]
Външни препраткиРедактиране
- Аероснимки на Ветрен днес Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 90.
- ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 227.
- ↑ Евлия Челеби. Пътепис, София, 1972, стр. 284.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 857.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Πολιτιστικός Σύλλογος Νέου Πετριτσίου
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 606.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 333, л. 5
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 70
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 74
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 41