Ветрино
Ветрино (до 1934 г. Яссъ̀тепе – „Шарен връх“) е село в Североизточна България.
Ветрино | |
Сградата на общината във Ветрино | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1040 души[1] (15 март 2024 г.) 20,7 души/km² |
Землище | 50,248 km² |
Надм. височина | 205 m |
Пощ. код | 9220 |
Тел. код | 05161 |
МПС код | В |
ЕКАТТЕ | 10865 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Варна |
Община – кмет | Ветрино Димитър Димитров (ГЕРБ; 2011) |
Ветрино в Общомедия |
То е административен център на община Ветрино, област Варна.
География
редактиранеПрез общината минават магистрала „Хемус“, първокласният път Варна – София, второкласният път Айтос – Тервел, ЖП линията София – Варна, магистралният газопровод от Русия за Гърция и Турция (предстои общината да бъде газифицирана). В близост са летище Варна и пристанище „Варна-запад“, а самата община разполага със собствено селскостопанско летище. Село Ветрино е на около 45 км от двата областни центъра – Варна и Шумен. На територията на общината са изградени пет микроязовира.
Поминък
редактиранеВетрино е селскостопански район. От общата площ земеделски територии са 252 616 дка., от които обработваеми – 206 480 дка., горски територии 24 184 дка. Трайните насаждения заемат 2422 дка. Залага се предимно на растениевъдството, отглеждат се пшеница – 68 618 дка., ечемик – 25 306 дка., царевица – 22 481 дка., маслодаен слънчоглед – 38 607 дка. Въвеждат се нетрадиционни селскостопански култури като рапица, резене, лавандула и кориандър.
Развитие бележи пчеларството. Добре вирее гроздето – винено и десертно.
Частният сектор достига 90% от производството и услугите в района. Девет кооперации обработват 87 850 дка. земеделски площи, увеличават се арендаторите (около 30 души) и частните земеделски стопани и сдружения.
Околната среда е съхранена и чиста. Промишлени замърсявания не са отчетени. Общината разполага с почивна база в местността Дюза, край с. Невша и хижа Яйла, в околностите на с. Ягнило. В с. Габърница е изграден етнографски комплекс „Родна стряха“ и се развива селски туризъм.
История
редактиранеПрез годините селището е носило последователно имената: Йъсъ тепе /1573/; Йъсъ тепе /1676/; Яс тепе /1762/; Ясъ-тепе; Ясъ тепе /1866/; Ветрино /1934/.
В околностите е върлувал турският хайдушки войвода Селих Мустафа.
На 27 октомври 1999 г. на първия тур е избран с убедително мнозинство първият демократичен кмет д-р Даниел Господинов със заместник кмет Ирина Маджарова.
Население
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|
Етнически състав
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 1062 | 100.00 |
Българи | 878 | 82.67 |
Турци | 12 | 1.12 |
Цигани | 4 | 0.37 |
Други | ? | ? |
Не се самоопределят | ? | ? |
Неотговорили | 163 | 15.34 |
Религии
редактиранеправославно християнство
Обществени институции
редактиране- Община Ветрино
- Училище „Христо Ботев“
- ОДЗ „Васил Левски“
- Народно читалище "Просвета 1905"
Културни и природни забележителности
редактиранеВ района има една защитена местност: Голямата канара – карстов каньон с площ 33 ха. Опазват се карстовия каньон и местообитанията на белоопашатия мишелов и египетския лешояд. Запазени са редица културно-исторически забележителности като църквата „Свети Димитър“ и множество други църкви и параклиси, както и паметници на загинали войни.
Редовни събития
редактиране- Димитровден – сбор на с. Ветрино
Личности
редактиране- Иван Кенаров (р. 1930), художник
- Атанас Динев Маджаров (р. 1930 г. във Ветрино), актьор, завършил ВИТИЗ-София през 1953 г. играл на сцените на драматичните театри във Варна, Силистра, Плевен, Пловдив, Велико Търново и Шумен. Участва във филма „Края на песента“. Починал на 27 април 1996 г.
Галерия
редактиране-
Училище „Христо Ботев“
-
Паметник на падналите за Освобождението
-
Красива къща в село Ветрино
-
Красива къща в село Ветрино
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Справка за населението на село Ветрино, община Ветрино, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 28 декември 2016.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)