Отваря главното меню

Вехти Пазар

селище в Гърция

Вехти (Ветки, Вети) Пазар (на гръцки: Αξός, Аксос, до 1956 година Παλαιό, Палео или катаревуса Παλαιόν, Палеон[1]), на турски Ескидже, е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония. Населението му е 1442 души (2001).

Вехти Пазар
Αξός
— село —
Църквата „Свети Димитър“ между Вехти Пазар и Пондохори
Църквата „Свети Димитър“ между Вехти Пазар и Пондохори
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 23 m
Население 1442 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Солунското поле на 5 километра западно от град Енидже Вардар (Яница).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В началото на XX век Вехти Пазар е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. От турците е наричано Ескидже, а от гърците Палео, като и трите имена означават Стар, тоест стария Енидже Вардар (Пазар). Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Вехти Пазар брои 240 жители българи.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вехти Пазар (Vehti-Pazar) има 280 българи екзархисти.[3]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Вехти пазар (Ескидже), 10/III, 1/2 ч. от Въдрища. 30 български екзархийски къщи, чифлик. Поминават само със земеделие. Черквата затворена, няма никакви имоти. Училище сега за пръв път се отваря. Училището е двуетажно, с две стаи: класна и квартира. Класната стая, големина 4Х6Х2 1/2 m, има дюшеме, таван и 5 прозореца.[4]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В селото са настанени гърци бежанци от кападокийските села Аксос и Трохос. В 1928 година Палеон е представено като чисто бежанско с 267 бежански семейства и 904 жители общо.[5]

В 1956 година е прекръстено на Аксос. Църквата е посветена на Свети Григорий и Свети Георги, светците покровители на двете кападокийски села.[6]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Παλαιόν -- Αξός
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 146.
  3. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 102-103.
  4. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 84.
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  6. Вехти Пазар на сайта на бившия дем Кирос