Вехти Пазар
Вехти (Ветки, Вети) Пазар (на гръцки: Αξός, Аксос, до 1956 година Παλαιό, Палео или катаревуса Παλαιόν, Палеон[1]), на турски Ескидже, е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония. Населението му е 1442 души (2001).
|
Вехти Пазар Αξός |
|
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Свети Димитър“ между Вехти Пазар и Пондохори |
|
  Вехти Пазар  Вехти Пазар |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 23 m |
| Население | 1442 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в Солунското поле на 5 километра западно от град Енидже Вардар (Яница).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В началото на XX век Вехти Пазар е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. От турците е наричано Ескидже, а от гърците Палео, като и трите имена означават Стар, тоест стария Енидже Вардар (Пазар). Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Вехти Пазар брои 240 жители българи.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вехти Пазар (Vehti-Pazar) има 280 българи екзархисти.[3]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Вехти пазар (Ескидже), 10/III, 1/2 ч. от Въдрища. 30 български екзархийски къщи, чифлик. Поминават само със земеделие. Черквата затворена, няма никакви имоти. Училище сега за пръв път се отваря. Училището е двуетажно, с две стаи: класна и квартира. Класната стая, големина 4Х6Х2 1/2 m, има дюшеме, таван и 5 прозореца.[4] | “ |
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В селото са настанени гърци бежанци от кападокийските села Аксос и Трохос. В 1928 година Палеон е представено като чисто бежанско с 267 бежански семейства и 904 жители общо.[5]
В 1956 година е прекръстено на Аксос. Църквата е посветена на Свети Григорий и Свети Георги, светците покровители на двете кападокийски села.[6]
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Παλαιόν -- Αξός
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 84.
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30
- ↑ „Вехти Пазар на сайта на бившия дем Кирос“, archived from the original on 2010-01-15, https://web.archive.org/web/20100115180805/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=2&Itemid=53, посетен 2010-01-27