Вехти Пазар
Вехти (Ветки, Вети) Пазар (на гръцки: Ποντοχώρι, катаревуса Ποντοχώριον, Пондохорион, до 1956 година Παλαιό, Палео или катаревуса Παλαιόν, Палеон[1]), на турски Ескидже, е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония.
|
Вехти Пазар Αξός |
|
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Свети Димитър“ между Вехти Пазар и Аксос |
|
  Вехти Пазар  Вехти Пазар  Вехти Пазар |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 35 m |
| Население | 48 души (2011 г.) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 35 m надморска височина в Солунското поле на 5 km западно от град Енидже Вардар (Яница).[2]
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В началото на XX век Вехти Пазар е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. От турците е наричано Ескидже, а от гърците Палео, като и трите имена означават Стар, тоест стария Енидже Вардар (Пазар). Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Вехти Пазар брои 240 жители българи.[3]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вехти Пазар (Vehti-Pazar) има 280 българи екзархисти.[4]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Вехти пазар (Ескидже), 10/III, 1/2 ч. от Въдрища. 30 български екзархийски къщи, чифлик. Поминават само със земеделие. Черквата затворена, няма никакви имоти. Училище сега за пръв път се отваря. Училището е двуетажно, с две стаи: класна и квартира. Класната стая, големина 4Х6Х2 1/2 m, има дюшеме, таван и 5 прозореца.[5] | “ |
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. 89 души се изселват по официаленпът в България.[2]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ветки Пазар има 10 къщи славяни християни и 15 къщи цигани християни.[6]
В селото са настанени гърци бежанци от кападокийските села Аксос и Трохос. В 1928 година Палеон е представено като чисто бежанско с 267 бежански семейства и 904 жители общо.[7] Според Тодор Симовски в селото остават десетина семейства с местен произход.[2]
В 1928 година селото заедно с новото селище Нео Палео има 894 жители, но в 1940 година Нео Палео вече е броено отделно и Вехти Пазар има 252 жители. Според статистиката на Народоосвободителния фронт в 1947 година в селото има 40 жители с местен произход и 250 бежанци.[2]
В 1953 година е прекръстено на Пондохори, в превод Понтийско село. Бежанците постепенно се изселват в Енидже Вардар.[2]
Тъй като селото е равнинно и землището му се напоява добре, то е много плодородно. Отглеждат се овошки, памук, жито.[2]
Църквата е посветена на Свети Григорий и Свети Георги, светците покровители на двете кападокийски села.[8]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 212[2] | 155[2] | 894[2] | 252[2] | 114[2] | 166[2] | 88[2] | 45[2] | 62[2] | 54 | 48 |
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 65. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 84.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ „Вехти Пазар на сайта на бившия дем Кирос“, архив на оригинала от 15 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100115180805/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=2&Itemid=53, посетен 15 януари 2010