Видинска крепост

(пренасочване от Видинската крепост)
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за градската крепост на Видин. За замъка-цитадела във Видин вижте Баба Вида.

Видинската крепост, позната като Калето (в превод от турски: Крепостта), наричана Девствената крепост, е средновековна градска крепост за защита на Видин, на неговия гарнизон и на замъка-цитадела на видинския владетел или управител. Обявена е за архитектурен и строителен паметник с национално значение[1].

Видинска крепост
Vidin 003.jpg
Главната градска порта Стамбо̀л капия днес (изглед от централния площад „Бдинци“)
Местоположение във Видин
Вид градска крепост
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Видин, България
Стил османски
Конструкция каменна с воден ров (I и II пояс)
землена с воден ров (III пояс)
Площ 7 км²
Статут архитектурен и строителен паметник с национално значение
Състояние частично запазена
Видинска крепост в Общомедия
План на Видинската градска крепост (дн. кв. Калето) от ок. 1740 г.
Замъкът с портата Топ капия и двойните стени на рова, ок. 1930 г.
Главната градска порта Стамбо̀л капия с рова и каменния мост от централния площад, 1920-те год.

Общата отбранявана площ е около 7 квадратни километра, включвайки външен град (кв. Варош) и вътрешен град (ок. 1,5 кв. км) – със замък за местния владетел, управленски и жилищни сгради за гарнизона и знатните жители. Крепостни стени с воден ров са ограждали вътрешния град, на чиято територия днес е разположен квартал Калето (в превод: Крепостта). Земен вал с воден ров е защитавал външния град.

Топ капия
Пазар капия
Еничер капия
Телеграф капия

Крепостна системаРедактиране

Състои се от 3 кръга (пояса) за отбрана, изградени и укрепвани постепенно.

Вътрешният кръг се състои от разположената на брега на р. Дунав цитадела Баба Вида, обкръжена с ров, запълнен с вода.

Средният кръг отстои от вътрешния на 500 – 1000 метра откъм сушата. Той включва:

  • каменни крепостни стени – по речния бряг и в дъга по сушата около града;
  • каменни крепостни порти (капии) – общо 13 (вкл. 6 на реката и 7 на сушата);
  • ров с вода – пред стените, широк около 18 m и дълбок 5 – 6 m.

Стените по реката са двойни, за да се пуска вода между тях. Капиите са били съоръжени с подвижни дървени мостове и охранявани от оръдия, стрелящи през амбразури. Пред речните капии е имало кейове, оградени с масивни стени.

Запазени са повечето капии, 2/3 от северната половина от рова с малка част от стените. Южната половина от рова е засипана и на негово място е създаден парк Рова́“, отделящ стария град (Калето) от по-новите градски части. Главната порта, край централния площад „Бдинци“, е Стамбо̀л капия. Край замъка Баба Вида се намира речната Топ капия. Друга известна порта е Телеграф капия (наименувана по близката турска телеграфо-пощенска станция) в Крайдунавската градина, край която е разположен едноименен ресторант.

Външният кръг отстои от средния на разстояние от около 1 км. Представлява система от земен вал с редути и други фортификационни съоръжения във формата на неправилна дъга. От външната му страна земният вал, подобно на крепостните стени, е бил опасан от ров с вода. Започва при днешния колодрум (някогашната Видбол капия) край реката и завършва при българския терминал на бившата фериботна линия Видин – Калафат на пристанище Видин Север. Днес покрай земния вал откъм града е прокарана улица „Редута“.

ИсторияРедактиране

ИзгражданеРедактиране

Отбранителните съоръжения на средновековния Видин са изградени частично на основите на древноримската крепост Бонония[2].

Решението за изграждане на средновековната крепост е взето през 1704 г. Тя е проектирана от Гезар Мустафа – унгарски/австрийски инженер, приел исляма. Построена е от българските християнски майстори Гиго, Никола и Танас. Окончателно е завършена (без външния вал) през 1735 г.[3]

Земният вал, известен днес като Редута, е завършен към 1838 г. По-голямата част е него е запазена, но се руши[4].

 
Румънската обсада (1878 г.) на крепостта с кръговете за отбрана

ОбсадиРедактиране

Видинската градска крепост е наричана от турците Девствената крепост поради това, че никога не е била завземана със сила.

По време на обсадата от румънски войски на крепостта през Руско-турската война (1877-1878) османското командване счита, че отбраната е уязвима в направлението от с. Смърдан и с. Иново. Там е подсилена с 3 редута и ложименти. Въпреки ожесточените боеве при Арчар (ноември 1877) и Смърдан крепостта устоява на обсадата през януари 1878 г. и османците я предават едва след нареждане от султана след сключване на Одринското примиерие.

При обсадата на града по време на Сръбско-българската война от 1885 г. капитан Атанас Узунов, командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от Дунав в рова на крепостта. Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров.

За последен път крепостта и градът се отбраняват от обсадата на сръбските войски през юли 1913 година по време на Междусъюзническата война. Обсадата отново е неуспешна.

 
Наблюдателна кула на вътрешната стена на замъка Баба Вида

ИзточнициРедактиране

  1. ДВ, № 85 от 27 октомври 1964 г. Регистър на Националния институт за паметниците на културата, № 2388 от 9 юни 1969 г.
  2. Римска крепост Бонония (Видин)
  3. Османска крепост Видин
  4. Времето и войните пощадиха видинския Редут, хората - не

Външни препраткиРедактиране