Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за вид на глагола. За таксона вижте Вид (биология).

Видът на глагола, известен още и като глаголен аспект, е признак на глагола, който показва как протича глаголното действие.

Съдържание

Характеристики на вида на глаголаРедактиране

Свършеният по вид глагол представя действието цялостно – обхващайки началото, извършването и края на действието. Несвършеният вид представя действието в процеса на неговото извършване, без то да е завършено.

* Глаголите от свършен вид могат да представят не само действие, приключило в миналото, но и действие, което ще приключи в бъдещето.

Примери:

Не го обикнах тогава, няма да го обикна и сега. (минал план)

Помислихме, че сме успели с проекта. (минал план)

Аз не ще го обикна никога. (бъдещ план)

Ще си доям вечерята утре. (бъдещ план)

Несвършен вид на глаголаРедактиране

Повечето глаголи, които не съдържат нито наставки, нито представки, т.нар. първични или непроизводни глаголи, са от несвършен вид: нося, чета, ям, пия, пея, ора. Те не образуват абсолютни видови двойки, защото ако се прибави представка или наставка -н-, ще се получи глагол от свършен вид с ново значение.

Глаголите от несвършен вид се образуват от глаголи от свършен вид чрез процес, наречен имперфективация, като се променя само видът на глагола, а лексикалното значение на образувания глагол остава почти същото: разкажа (св. вид) – разказвам (несв. вид). Това се осъществява чрез наставките[1]:

-а-м: довежд-а-м, намир-а-м, прочит-а

-я-м: отговар-я-м, повтар-я-м, поднас-я

-ва-м: извик-ва-м, помирис-ва-м, разказ-ва

* Наставката -ва-м е с най-широка употреба при вторичните несвършени глаголи.

-ава-м: наближ-ава-м, различ-ава-м, съкращ-ава

-ява-м: насто-ява-м, пребро-ява-м, размишл-ява

-ува-м: куп-ува-м, стр-ува-м, цел-ува

* Глаголите с наставка -ува-м са по-малко на брой.

* Не бива да се бърка наставката -ува-м с наставката -ва-м, която е словообразуваща:

зима – зим-ува

лагер – лагер-ува

празник – празн-ува

сън – сън-ува

Има глаголи от несвършен вид, които съдържат наставка 2-, която е словообразуваща, а не видоизменяща: бръс-н-а, вех-н-а, гас-н и др.

При имперфективация има фонетични промени, които се изразяват в редувания на гласни в корена на думата и/или на крайната съгласна с друга съгласна или със съчетание от две съгласни[2]:

е:и проч-е-та – проч-и-там

е:я м-е-тна – м-я-там

Ø:и спра – сп-и-рам

я:и вл-я-за – вл-и-зам

о:а отр-о-вя – отр-а-вям


д:жд подве-д-а – подве-жд-ам

т:щ пра-т-я – пра-щ-ам

ж:з отка-ж-а – отка-з-вам

ж:г сло-ж-а – сла-г-ам

* Комбиниране на две деривационни техники (добавяне на наставка, съчетано с редуване на коренова гласна, възможно и съгласна): избер-а – избир-а-м, подлож-а – подлаг-а-м, изреж-а – изряз-ва и др.

Т.нар. вторична имперфективация представлява процес, при който глаголът от несвършен вид се образува от свършен глагол, образуван на свой ред от първичен глагол от несвършен вид. Например: глаголът лежа е основен глагол от несвършен вид, чрез перфективация се образува свършеният глагол легна, от който посредством вторична имперфективация се получава глаголът лягам, който е от несвършен вид:

лежа (основен глагол, несв. вид)⇒ легна (св. вид; перфективация)⇒ лягам (несв. вид; вторична имперфективация)

Свършен вид на глаголаРедактиране

Има около 50 първични глагола от свършен вид[3], които не съдържат представка или наставка, като например видя, дам, купя, родя, скоча, хвърля, чуя и др. От тях чрез наставка може да се образува несвършен вид:

видя (св. вид) – виждам (несв. вид)

Освен представките, наставката -н- също има видообразуваща функция. С тяхна помощ се образуват глаголи от свършен вид и този процес се нарича перфективация. При него освен видът на глагола се променя и лексикалното му значение:

чета (несв. вид) – препрочета, зачета (св. вид)

Носители на значението свършен вид на глагола са също така наставките -аса, -яса, -еса, -иса и -диса, които са от чужд произход, напр. сколасам, курдисам и др.

А при имперфективация се променя само видът на глагола, а значението се запазва:

докажа (св. вид) – доказвам (несв. вид)

отговоря (св. вид) – отговарям (несв. вид)


Представките, чрез които се осъществява перфективация, са[4]:

» в- (въ-): в-дишам, в-пиша,в-карам, въ-влека

» въз-: въз-будя, въз-гордея се, въз-вия

» връх-: връх-литам

» до-: до-веря, до-говоря, до-живея, до-пиша

» за-: за-грея, за-бавя, за-звъня, за-пиша

» из-: из-бера, из-бързам, из-гоня, из-пия

» на-: на-мажа, на-пиша, на-бия, на-соча

» над-: над-скоча, над-бягам, над-думам

» о- (об-): о-бера, об-играя, об-мисля, о-боря

» от-: от-бера, от-карам, от-летя

» по-: по-бера, по-вия, по-бия

» под-: под-бера, под-готвя, под-паля

» пре-: пре-броя, пре-живея, пре-бягам

» пред-: пред-видя, пред-пазя

» при-: при-бера, при-готвя, при-искам

» про-: про-бия, про-гоня, про-мълвя

» раз-: разв-еселя, раз-вея

» с- (съ-): с-бера, съ-бера, с-готвя, с-ломя

» у-: у-бода, у-вещая, у-плаша

и др.

* Има свършени глаголи, образувани с няколко представки: рез-пре-деля, пред-на-чертая, из-по-чупя, пре-на-редя. В този случай се говори за полипрефиксация.

Голяма група свършени глаголи се употребяват само с представки, т.е. не са производни от първични несвършени глаголи – въведа, доведа; поема, наема; вложа, доложа, заложа; получа, улуча, сполуча и други.

Представките могат да се прибавят и към глаголи от свършен вид, тогава не се променя вида, а само лексикалното значение. От изходния глагол кажа, който е от свършен вид, чрез представки се образуват глаголите: разкажа, откажа, покажа, докажа. Те също са от свършен вид, но с ново лексикално значение.

Глаголи от свършен вид се образуват и чрез наставка -н-, която се добавя към несвършен глагол. Новообразуваният глагол от свършен вид е с ново лексикално значение, което изразява еднократно или умалително действие. Например: седя (несв. вид) – седна (св. вид); пия (несв. вид) – пийна (св. вид); капя (несв. вид) – капна (св. вид). А от тези свършени глаголи се образуват несвършени, като наставката -н- отпада: кап-н (св. вид) – капвам (несв. вид); сед-н (св. вид) – сядам (несв. вид).

Също има и глаголи от свършен вид, образувани от представка + наставка -н-: с-бъд-н-а се, с-мог-н-а, по-мог-н.

Глаголи от свършен вид с наставки -аса-, -яса-, -еса-, -иса-, -диса-, -оса-: бояд-иса-м, вт-аса-м, вар-оса-м, здрав-иса-м, хар-еса и др.

При перфективацията с наставка -н- има някои фонетични промени в корена на думата:

» редуване ж-г: лежа – легна

» редуване ж-з: мажа – мазна

» ликвидна метатеза: кълва – клъвна; мърдам – мръдна.

Видови двойкиРедактиране

По-голямата част от глаголите в българския език участват в абсолютни видови двойки[5] – едно и също действие е представено от два глагола, единият от свършен вид, а другият от несвършен вид. Например: видя (св. вид) – виждам (несв. вид). При абсолютните видови двойки несвършеният вид винаги е получен от свършения чрез наставка: кажа – каз-ва. Тези два глагола образуват абсолютна видова двойка, тъй като са различни по вид, а лексикалното им значение е еднакво. А когато глаголите са от един и същи вид, например: кажа (св. вид) – разкажа (св. вид) и значението им е различно, те не участват във видова двойка. Наставки, чрез които при видовите двойки от глаголи от свършен вид се образуват глаголи от несвършен вид са: -а-м, -я-м, -ва-м, -ава-м, -ява-м, -ува-м (да не се бърка с наставката -ва-м).

Двувидови глаголиРедактиране

В българския език има двувидови глаголи[6] – глаголи, които имат свършено или несвършено значение, в зависимост от контекста:

Ще му пиша веднага. (св. вид)

Пиша писмо на Диди. (несв. вид)

Отивам да му благодаря. (св. вид)

Пешо, благодаря ти за услугата. (несв. вид)

Двувидови са и всички глаголи, образувани с наставките: -ира-, -изира-, като почти всички са от чужд произход. Например: абон-ира-м, катастроф-ира-м, сабот-ира-м, опер-ира-м, пенсион-ира-м, характер-изира-м, орган-изира-м, символ-изира и др.

Практическо разпознаване на вида на глаголаРедактиране

1) Тъй като глаголите от свършен вид представят действието като цяло, те не могат да се употребяват в т.нар. актуално сегашно време, т.е. не могат да означават действие, извършвано в момента на говоренето.

Неправилно:

* В момента аз дам тази книга.

или

* Ние простим на Иван.

Правилно:

Давам книгата.

или

Ние прощаваме на Иван.

2) Глаголите от свършен вид не образуват:

а) деепричастие: *дадейки, * кажейки са неграматични, правилни са давайки, казвайки.

б) сегашно деятелно причастие: *кажещ – грешно, казващ – правилно; *дадящ – грешно, даващ – правилно.

в) отглаголно съществително: не съществуват формите *кажене или *чуене, а казване и чуване.

3) Видът може да се установи и по това, дали формата може да се свързва с глаголи, означаващи някакъв етап от развоя на действието, например: започвам, продължавам, свърша, престана.

Невъзможно: * Престанах да купя. (св. вид)

Казва се: Престанах да купувам. (несв. вид)

4) Глаголите от свършен вид не образуват отрицателни форми за повелително наклонение:

Невъзможно: * Не напиши!; * Недей написа!

Казва се: Не пиши!; Недей писа!

ИзточнициРедактиране

  1. Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София, 2008; стр.254
  2. Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София, 2008; стр.255
  3. Пашов, П. Българска граматика. София, 2005; стр. 136
  4. Куцаров, Ив. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив, 2007; стр.552-553
  5. Пашов, П. Българска граматика. София, 2005; стр.134
  6. Куцаров, Ив. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив, 2007; стр.554

Вижте същоРедактиране