Виенска академия за изящни изкуства

висше училище за визуални изкуства във Виена

Виенската академия за изящни изкуства е обществено художествено училище във Виена, Австрия.

Виенска академия за изящни изкуства
Akademie der bildenden Künste Wien
Основан1692
Виддържавен
РекторЙохан Фредерик Хартле
Студенти1318 (Летен семестър 2012)
МестоположениеВиена, Австрия
Сайтakbild.ac.at
Карта
Виенска академия за изящни изкуства в Общомедия
Мартин Фердинанд Квадал, „Зала за рисуване от натура във Виенската академия“, 1787 г.
Главният вход
Основната сграда
Основната сграда

История редактиране

Академията за изящни изкуства във Виена е основана през 1692 г. като частна академия по модела на Accademia di San Luca и Académie Royale de Peinture et de Sculpture от кралския художник Петер Щрудел, който става неин ръководител (Praefectus Academiae Nostrae). През 1701 г. той е удостоен с благородническа титла от император Йозеф I като фрайхер (барон) на империята. При неговата смърт през 1714 г. академията временно е затворена[1].

На 20 януари 1725 г. император Карл VI назначава французина Якоб ван Шупен като префект и директор на Академията, която се преосновава като Имперска и кралска академия за художници, скулптори и архитекти (на немски: К.К. Hofakademie der Maler, Bildhauer und Baukunst). След смъртта на Карл VI през 1740 г. академията е в упадък, но по време на управлението на дъщеря му Мария Терезия нов устав реформира академията през 1751 г. Престижът на академията нараства през деканството на Микеланджело Унтербергер и Паул Трогер през 1767 г. и при арцхерцогините Мария Анна и Мария Каролина Австрийска, които стават първите ѝ почетни членове. През 1772 г. се извършват допълнителни реформи в организационната структура. Канцлерът Венцел Антон Кауниц интегрира всички съществуващи художествени школи в Имперска и кралска обединена академия за изящни изкуства (на немски: К.К. vereinigten Akademie der bildenden Künste). Думата „обединена“ (vereinigten) по-късно отпада. През 1822 г. кабинетът за изкуство нараства значително със завещанието на почетния член Антон Франц де Паула Граф Ламберг-Шпринлищайн. Неговата колекция образува гръбнака на изложените във Виена творби от изобразителното изкуство[2].

През 1872 г. австрийският император Франц Йосиф I ѝ дава нов статут, която я прави върховен държавен орган за изкуство. Нова сграда е построена по планове, проектирани от датския архитект Теофил Хансен в хода на оформлението на булевард „Рингщрасе“. На 3 април 1877 г. сградата на академията е открита в квартал Инерещат, интериорните довършителни работи, включително и таван с фрески от Анселм Фойербах, продължават до 1892 г.

През 1907 и 1908 г. младият Адолф Хитлер, дошъл от Линц, на 2 пъти е късан на приемния изпит за класа по рисуване. Пребивава във Виена, като живее с надбавката си за сираци и се опитва неуспешно да стане професионален художник. Продава свои любителски картини, предимно акварели, срещу оскъдно хранене, докато се премества от Виена в Мюнхен през май 1913 г.

След Аншлуса на Австрия с Нацистка Германия през 1938 и до 1945 г. академията е принудена да намали силно броя на еврейския си персонал. След Втората световна война академията е възстановена през 1955 г. и нейната автономия е потвърдена отново. През 1998 г. получава статут на университет, но запазва първоначалното си име. Понастоящем е единственият австрийски университет, в чието наименование липсва думата „университет“.

Структура редактиране

Академията е разделена на следните институти:[3]:

  • Институт за изящни изкуства, в който се помещават тринадесет отдела: Абстрактна живопис; Изкуства и цифрови медии; Изкуство и фотография; Изкуство и наука; Концептуално изкуство; Контекстуална живопис; Разширено изобразително пространство; Фигуративна живопис; Графични изкуства и техники за печат; Обект скулптура; Изпълняващо изкуство – скулптура; Видео и видео инсталация; Текстова скулптура[4]
  • Институт за теория на изкуството и културни изследвания (теория на изкуството, философия, история);
  • Институт за опазване и реставрация;
  • Институт за природни науки и технологии в изкуството;
  • Институт за средно образование (занаятчийски, дизайнерски, текстилни изкуства);
  • Институт за изкуство и архитектура.

Понастоящем академията има около 1300 студенти, почти една четвърт от които са чуждестранни студенти. Неговият преподавателски състав включва „звезди“ като Петер Слотердайк. Библиотеката му съдържа приблизително 110 хиляди тома, а „кабинетът за офорти“ (Kupferstichkabinett) има около 150 хиляди рисунки и отпечатъци. Колекцията му е сред най-големите в Австрия, използва се за академични цели, но архивите са отворени и за широката общественост.

Известни възпитаници редактиране

Други личности редактиране

Източници и бележки редактиране

  1. A Chronological History of the Vienna Academy of Fine Arts" Архив на оригинала от 2018-10-02 в Wayback Machine., сайт на Виенската академия за изящни изкуства
  2. History of the art collection Архив на оригинала от 2018-09-10 в Wayback Machine., сайт на Виенската академия за изящни изкуства
  3. Institutes Архив на оригинала от 2017-09-17 в Wayback Machine., сайт на Виенската академия за изящни изкуства
  4. FINE ARTS[неработеща препратка]
  5. Изписван на унгарски като Frigyes Schulek.
  6. Fowler, Susanne. Gloves Fit for a Queen, With Hands-On Craftsmanship. New York Times, 24 ноември 2014 г.

Външни препратки редактиране