Отваря главното меню

Император на Византия – този титул е неологизъм, и никога не е използван от владетелите на държавата с център в Константинопол. Използва се от днешната модерна историография. През 330 г. римският император Константин I Велики обявява тракийския град Византион за столица на Римската империя и го кръщава Нов Рим. По-късно този град получава името Константинопол, в чест на своя основател. След условното разделяне на Империята, градът остава столица на Източната Римска империя, известна с днешното си модерно име Византия, т.е. т. нар. византийски императори в същност са римските императори на Изтока.

Днес много историци приемат Константин Велики за пръв от византийските императори, други считат за такъв Аркадий, трети Анастасий I, четвърти Юстиниан I, а пети дори Ираклий.

Династия на КонстантинРедактиране

ИзвъндинстиченРедактиране

Валентиниано-Теодосиева династияРедактиране

Династия на ЛеонидитеРедактиране

Династията на ЮстинианРедактиране

ИзвъндинастиченРедактиране

Династия на ИраклидитеРедактиране

ИзвъндинастичниРедактиране

Династия на ИраклидитеРедактиране

ИзвъндинастичниРедактиране

Исаврийска династияРедактиране

Арабска (Никифорова) династияРедактиране

ИзвъндинастиченРедактиране

Аморионска (Фригийска) династияРедактиране

Македонска династияРедактиране

ИзвъндинастиченРедактиране

Династия на КомнинитеРедактиране

Династията ДукаРедактиране

Династия на Комнините (повторно)Редактиране

Династия на АнгелитеРедактиране

През 1204 кръстоносците превземат Константинопол и империята се разпада на множество държави.

Ласкариди – Никейска империяРедактиране

Комнини – ТрапезундРедактиране

Комнин Дука Ангел – Епирско деспотствоРедактиране

Династия на ПалеолозитеРедактиране

Османските турци превземат Константинопол през 1453 г., слагайки край на Източната Римска империя.

ИзточнициРедактиране