Византийско-български договор (716)

Византийско-български мирен договор е сключен през 716 г. между България и Византия, вероятно като предварителна подготовка против предстоящото арабско нахлуване във Византия. Подписан е от византийския император Теодосий III и хан Кормесий. В договора се фиксира границата между България и Византия в Тракия, като районът Загоре остава при българите и се уреждат някои васални плащания, връщането на бегълци[1] и търговски отношения[2].

Византийско-български договор (716)
Информация
Страни
по споразумението
Първа българска държава,
Византийска империя

С подписването на договора настъпва период без военни действия между Византия и България, през който вероятно е започнало строителството на граничния вал Еркесия[3].

ИзточнициРедактиране

  1. „Освен това бегълците от едната и другата страна да бъдат връщани взаимно, дори ако се случи да заговорничат срещу властта.“ - Димитър Ангелов, Въпросът за политическите емигранти в отношенията между Византия и средновековна България // В: Античная древность и средние века. — Вып. 10. — 1973. — С. 113.
  2. Neil, Bronwen. Theodosius III (715 – 717). // De Imperatoribus Romanis. 2000. Архивиран от оригинала. Посетен на 11 декември 2019.
  3. Кр. Андреев. Българският граничен вал ЕРКЕСИЯ. // Геопан. 2007. Посетен на 11 декември 2019.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Byzantine–Bulgarian treaty of 716“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​