Византийско-български договор (716)

Византийско-български мирен договор от 716 г. е сключен между България и Византия, вероятно като предварителна подготовка против предстоящото арабско нахлуване във Византия. Подписан е от Кормисош – син на управляващия български хан Тервел[1] и от византийския император Теодосий III. В договора се фиксира границата между България и Византия в Тракия, като районът Загоре остава при българите, и се уреждат някои васални плащания, връщането на бегълци[2] и търговски отношения[3].

Византийско-български договор (716)
Информация
Страни
по споразумението
Първа българска държава,
Византийска империя

С подписването му настъпва период без военни действия между Византия и България, през който вероятно започва строителството на граничния вал Еркесия[4].

Предистория редактиране

През 705 г. сваленият византийски император Юстиниан II моли българския хан Тервел за съдействие, за да си върне трона. Българите изпращат 15 000 армия и Юстиниан влиза в Константинопол. Тервел е удостоен с титлата „кесар“, огромно количество злато, сребро и одежди, както и с района Загоре на юг от Стара планина. Въпреки това, когато Юстиниан II стабилизира позицията си в Константинопол, той нахлува в България, за да си върне загубената територия, но е победен в битката при Анхиало (708 г.) и по-късно екзекутиран от политическите си съперници. Военните действия продължават до 716 г., когато е подписан договорът между българи и византийци.

Условия на договора редактиране

Условията на договора от 716 г. са следните:[5]

  • Византийската империя признава българските граници, включително и новозавоюваните земи на Загоре. В договора границата между двете държави е посочена като започваща от Милеони в Тракия. Милеони обаче не може да бъде идентифициран в текста, но очевидно стои като географски термин. Според Константин Иречек той трябва да се идентифицират с един от върховете на Манастирските височини в северното подножие на Сакар.[6] На най-високия връх (590 м) има останки от крепост от типа на византийска гранична застава[7] и най-вероятно е служила за граничен пункт. Границата се определяла с изкоп (Еркесия), известен през Средновековието като „големият окоп“. Започва от лагуните около Мандра на север от руините на Дебелт и минава на запад до река Марица с дължина 131 км.
  • Византийската империя трябва да продължи да плаща годишен данък на България. Годишният данък, договорен през 679 г. между Аспарух и Константин IV и потвърден от Юстиниан II, е препотвърден.[8]
  • Двете страни се съгласяват да разменят бежанци, обвинени в заговор срещу законния владетел. Това е наложено от Теодосий III, тъй като властта му не е стабилна и българите в миналото са помагали на бунтовниците да вземат императорската корона.
  • Стоките могат да се внасят или изнасят само когато са снабдени с държавен печат. Стоки без документи могат да бъде конфискувани в полза на държавната хазна.[9] Българските търговци получават официален достъп до най-големия европейски пазар в Константинопол.

Последствия редактиране

Договорът е в полза на България, но се оказва жизненоважен и за Византийската империя. Въз основа на това споразумение българите изпращат армия да облекчи Втората арабска обсада на Константинопол и устройват засада на арабска сила близо до града; друга арабска сила, изпратена от халиф Сюлейман, пристига през 717 г. под командването на Убайда ибн Кайс Ал-'Укайли и посреща българите в победна битка, а арабските източници споменават завладяването на град, наречен “Madīnat al-Saqāliba” („Градът на славяните“).[1][2][3][4][5]

През 719 г. Тервел оттегля подкрепата си за новия претендент за византийския престол Анастасий. Договорът продължава до 756 г., когато българският хан Кормисош иска данък за новопостроените византийски гранични укрепления, но пратеникът му е пренебрегнат.[10] Започва дълъг период на българо-византийски войни, който продължава с прекъсвания повече от половин век. Въпреки първоначалните успехи на Византия през 792, 811 и 813 г. тя претърпява съкрушителни поражения. Година преди битката при Версиникия през 813 г. хан Крум предлага на византийците да възобновят договора от 716 г.[11] Предложението му обаче е отхвърлено поради третата точка от договора за размяна на политически бежанци. Византийците все още имат илюзии, че могат да се намесва в българските вътрешни работи след поредицата слаби и краткотрайни български ханове през втората половина на VIII век[10]. След смъртта на Крум през 815 г. е подписан нов 30-годишен мирен договор между новия хан Омуртаг и Лъв V Арменец.

Източници редактиране

  1. Theophanes, ibid., 497
  2. „Освен това бегълците от едната и другата страна да бъдат връщани взаимно, дори ако се случи да заговорничат срещу властта.“ - Димитър Ангелов, Въпросът за политическите емигранти в отношенията между Византия и средновековна България // В: Античная древность и средние века. — Вып. 10. — 1973. — С. 113.
  3. Neil, Bronwen. Theodosius III (715 – 717) // De Imperatoribus Romanis. 2000. Архивиран от оригинала. Посетен на 11 декември 2019.
  4. Кр. Андреев. Българският граничен вал ЕРКЕСИЯ // Геопан. 2007. Архивиран от оригинала на 2019-09-16. Посетен на 11 декември 2019.
  5. Theophanes Confessor, Chronographia, с. 497
  6. Const. Jereek, Beitrge zur antiken Geographic und Epigraphik von Bulgarien und Rumelien в Monatsberichte dir K. Akademie zu
  7. Бр. Шкорпил, Паметници из Българско. Тракия. София, 1888, с. 66.
  8. Vasil Zaltarski (1971) [1927]. "Part I. The Huno-Bulgarian dominance (679-852). I. Establishment and consolidation of the Bulgarian state. 2. The Bulgarian rulers of the Dulo Clan". History of the Bulgarian state in the Middle Ages. Volume I. History of the First Bulgarian Empire (in Bulgarian) (2 ed.). Sofia: Nauka i izkustvo, с. 243
  9. А. Бер, История всемирной торговли, Москва, 1876, ч. I, стр. 145
  10. а б Andreev, J. The Bulgarian Khans and Tsars (Balgarskite hanove i tsare, Българските ханове и царе), Veliko Tarnovo, 1996, с. 31
  11. Theophanes Confessor, Chronographia, с. 503
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Byzantine–Bulgarian treaty of 716 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​