Визма Белшевица

Визма Белшевица (на латвийски: Vizma Belševica, 30 май 1931, Рига – 6 август 2005, Рига)[1] е латвийска и съветска поетеса, писателка, драматург, киносценаристка, преводачка. Номинирана е нееднократно за Нобелова награда за литература.

Визма Белшевица
Vizma Belševica
Vizma Belsevica.jpg
Родена30 май 1931 г.
Починала6 август 2005 г. (74 г.)
Рига, Латвия
Професияпоет, писател, драматург, сценарист, преводач
НационалностFlag of Latvia.svg Латвия
НаградиГолям кръст на Ордена на Трите звезди, Латвия „Орден на трите звезди“,
награда „Тумас Транстрьомер
Уебсайт

БиографияРедактиране

Произхожда от работническо семейство, баща ѝ е бил алкохолик. Израства в Рига и във ферма на роднини в Курландия. Дебютира като поетеса през 1947 г. Завършва Литературния институт в Москва (1955 – 1961). Първата ѝ стихосбирка излиза през 1955 г.

Произведенията на Белшевица са публикувани в Швеция, Финландия, Великобритания, Франция, САЩ и други страни. Общо са преведени на 40 езика по света.

Умира след дълго боледуване. Синовете ѝ Клавс и Янис също са писатели.

ТворчествоРедактиране

Стиховете на Белшевица в съветско време са подложени на цензура, тя дълги години не излиза на литературната сцена. Сред произведенията на Белшевица, довели до „пълна конфронтация с властта“,[2] са поемата „Коментари на Хенрих Латвийски по полетата на Ливонската хроника“ (на латвийски: Indriķa Latvieša piezīmes uz Livonijas hronikas malām; 1969), в която образът на латишкия хронист, който съчуствено трябва да описва завоеванията на чуждия му режим, е използван от поетесата като израз на отношението ѝ към съветския режим в Латвия.[3].

По стихове на В. Белшевица са написани редица песни на Раймонд Паулс, включително „Es mīlu tevi tā...“ („Обичам те толкова много...“) – латвийския първообраз на песен от репертоара на Алла Пугачова.

По роман на Белшевица е заснет филмът „Всё из-за этой шальной Паулины“ (1979), придобил голяма популярност в Латвия.

Сценаристка е на кукления анимационен филм Чудной Даука на Студио Рига (1968).

Визма Белшевица превежда и от английски (Шекспир, Томас Стърнз Елиът), италиански (Данте), руски (Пушкин) и украински езици. През 1990-те години публикува романната автобиографична трилогия – „Биле“, „Биле продължава да живее“ и „Прекрасната младост на Биле“.

ПризнаниеРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. data.bnf.fr
  2. История Латвии. ХХ век. – Riga: Jumava, 2005. – С. 382.
  3. Linda Kaljundi, Kaspars Kļaviņš. The Chronicler and the Modern World: Henry of Livonia and the Baltic Crusades in the Enlightenment and National Traditions // Crusading and Chronicle Writing on the Medieval Baltic Frontier: A Companion to the Chronicle of Henry of Livonia / Edited by Marek Tamm, Linda Kaljundi and Carsten Selch Jensen. – Ashgate Publishing, Ltd., 2011. – P. 449.((en))

ЛитератураРедактиране

  • Kubulin̦a A. Vizma Belševica: monogrāfija. Rīga: Preses nams, 1997
  • Dvīņu zīmē: Vizmas Belševicas nozīme latviešu literatūrā un vēsturē: konferences materiāli/ Margita Gūtmane, ed. Rīga: Karogs, 2007

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Белшевица, Визма“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​