Викентий Попанастасов
Викентий Попанастасов или Попатанасов (изписване до 1945 година: Викентий попъ Анастасовъ) с псевдоним Владо[1] е български просветен деец, анархист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Викентий Попанастасов | |
| български анархист | |
| Роден |
1888 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Викентий Попанастасов в Общомедия | |
Биография редактиране
Викентий Попанастасов е родом от град Кратово, тогава в Османската империя. Преподава в Скопското българско педагогическо училище. Присъединява се към ВМОРО още през 1897 година, през 1906/1907 година организира неуспешен опит за убийството на Хилми паша, заради което е осъден задочно от турските власти[2]. Участва на Съвещателно събрание на ВМОРО от началото на 1907 година.
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Виница.[3] Между 1909 и 1911 година следва философия в Софийския университет. През 1911 година екипира чета с войвода Юрдан Иванов и улеснява заминаването и за Скопско.[4]
Заради това влиза в конфликт с Тодор Александров, изключен е от ВМОРО и е осъден на смърт от организацията, но заради участието му в Балканските войни и спечелените два ордена „За храброст“ е помилван. След това Викентий Попанастасов работи във Върховната сметна палата като чиновник, където е назначен от Никола Генадиев, близък негов познат[5].
На 14 февруари 1915 година е извършен атентатът в Градското казино. Христо Иванов Дежурния, атентатор с неясен етнически произход, посочва за извършители Ицо Кукушанеца (Христо Сантов от Кукуш), Серафим Манов и Викентий Попанастасов. В дома и канцеларията му са намерени взривни материали и бомби, но той отрича участие в атентата. На 27 юни 1915 година Викентий Попатанасов, Ицо Кукушанеца и Георги Илиев Дезертьора са осъдени на смърт. На 10 юли 1915 година цар Фердинанд I отхвърля молбата на Викентий Попанастасов за аудиенция и потвърждава смъртните присъди. Четири дни по-късно Попанастасов и Христо Сантов са обесени. Обвинението достига до извод, че първият им опит за покушение на Фердинанд е от 1914 година при посещението на руския цар Николай II. В действителност осъдените нямат общо с този атентат, който е подготвен от Наум Тюфекчиев и турското разузнаване[6].
Според Иван Михайлов скопският войвода Йордан Иванов е убит заради близките си връзки с Викентий Попанастасов:
| „ | По-късно узнах, че Йордан бил уж близък на Викентий поп Атанасов, който бе осъден на смърт преди Първата световна война в София при обвинение, че е организатор на атентата срещу цар Фердинанд в градското казино. За Викентий пък се писа и в пресата, че е бил в приятелски и интимни връзки с бившия български министър Никола Генадиев. Йордан Беснико е бил анархист и чрез него Викентий, по-точно факторите стоящи зад последния, са се опитали да си създадат некаква беза и опора всред македонската революционна организация, та да си служат с това в своите лични и политически планове в България. Тодор Александров бе пресекъл тези домогвания чрез наказанието на Йордана.[7] | “ |
Погребан е в Централните софийски гробища.[8]
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 24.
- ↑ Г. Балкански, История на безвластническото движение в България (очерк), Париж, 1980 Архив на оригинала от 2013-12-30 в Wayback Machine., взето от anarhija.freediscussions.net/t110-topic на 7.07.2012 г.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 370.
- ↑ България. 20 век, ИК Труд, София, 1999, стр. 1121-1122.
- ↑ Благов, Крум. 50-те най-големи атентата в българската история, 12. Атентатът в градското казино
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ I. Младини. Selci Umbro, Perugia, Italy, Stabilimento Tipografico «Pliniana», 1958. с. 89-91.
- ↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.