Отваря главното меню

Викентий Попанастасов или Попатанасов (изписвано до 1945 година Попъ Анастасовъ) с псевдоним Владо[1] е български просветен деец, анархист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Викентий Попанастасов
български анархист
Роден
1888 г.
Починал
14 юли 1915 г. (27 г.)
Викентий Попанастасов в Общомедия
Обесването на Викентий Попанастасов и Христо Сантов, 14 юли 1915 година

БиографияРедактиране

Викентий Попанастасов е родом от град Кратово, тогава в Османската империя. Преподава в Скопското българско педагогическо училище. Присъединява се към ВМОРО още през 1897 година, през 1906/1907 година организира неуспешен опит за убийството на Хилми паша, заради което е осъден задочно от турските власти[2]. Участва на Съвещателно събрание на ВМОРО от началото на 1907 година.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Виница.[3]

Влиза в конфликт с Тодор Александров и е осъден на смърт от организацията, но заради участието му в Балканските войни и спечелените два ордена „За храброст“ е помилван. След това Викентий Попанастасов работи във Върховната сметна палата като чиновник, където е назначен от Никола Генадиев, близък негов познат[4].

На 14 февруари 1915 година е извършен атентатът в Градското казино. Христо Иванов Дежурния, атентатор с неясен етнически произход, посочва за извършители Ицо Кукушанеца (Христо Сантов от Кукуш), Серафим Манов и Викентий Попанастасов. В дома и канцеларията му са намерени взривни материали и бомби, но той отрича участие в атентата. На 27 юни 1915 година Викентий Попатанасов, Ицо Кукушанеца и Георги Илиев Дезертьора са осъдени на смърт. На 10 юли 1915 година цар Фердинанд I отхвърля молбата на Викентий Попанастасов за аудиенция и потвърждава смъртните присъди. Четири дни по-късно Попанастасов и Христо Сантов са обесени. Обвинението достига до извод, че първият им опит за покушение на Фердинанд е от 1914 година при посещението на руския цар Николай II. В действителност осъдените нямат общо с този атентат, който е подготвен от Наум Тюфекчиев и турското разузнаване[5].

Според Иван Михайлов скопският войвода Йордан Иванов е убит заради близките си връзки с Викентий Попанастасов:

По-късно узнах, че Йордан бил уж близък на Викентий поп Атанасов, който бе осъден на смърт преди Първата световна война в София при обвинение, че е организатор на атентата срещу цар Фердинанд в градското казино. За Викентий пък се писа и в пресата, че е бил в приятелски и интимни връзки с бившия български министър Никола Генадиев. Йордан Беснико е бил анархист и чрез него Викентий, по-точно факторите стоящи зад последния, са се опитали да си създадат некаква беза и опора всред македонската революционна организация, та да си служат с това в своите лични и политически планове в България. Тодор Александров бе пресекъл тези домогвания чрез наказанието на Йордана[6].

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.24
  2. Г. Балкански, История на безвластническото движение в България (очерк), Париж, 1980, взето от anarhija.freediscussions.net/t110-topic на 7.07.2012 г.
  3. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  4. България. 20 век, ИК Труд, София, 1999, стр. 1121-1122.
  5. Благов, Крум. 50-те най-големи атентата в българската история, 12. Атентатът в градското казино
  6. Михайлов, Иван. Спомени. Том I, Stabilimento „Tipografico Pliniana“ - Selci Umbro, 1958, стр. 89-91.