Виктор Амадей I Савойски

Виктор Амадей I Савойски Vittorio Amedeo I di Savoia
	12-и херцог на Савоя
Роден	8 май 1587 г. Торино, Савойско херцогство
Починал	7 октомври 1637 г. (50 г.) Верчели, Савойско херцогство
Погребан	Катедрала на Верчели
Религия	Католицизъм
Предшественик	Карл Емануил I Савойски
Наследник	Франц Хиацинт Савойски
Семейство
Род	Савойска династия
Баща	Карл Емануил I Савойски
Майка	Каталина-Микаела Испанска
Братя/сестри	Филип Емануил; Емануил Филиберт; Маргарита; Изабела; Маврикий; Мария Аполония; Франциска Катерина; Томас Франциск; Йоанна; Природени:; Феликс; Още 10
Съпруга	Мария Кристина Бурбон-Френска
Деца	Лудвиг Амадей; Лудовика Кристина; Франц Хиацинт; Карл Емануил II; Маргарита Виоланта; Катерина Беатрис; Хенриета Аделхайд
	Виктор Амадей I Савойски в Общомедия

Виктор Амадей I Савойски (на италиански: Vittorio Amedeo I di Savoia, * 8 май 1587, Торино, Савойско херцогство; † 7 октомври 1637, Верчели, пак там) от Савойската династия е 12-и херцог на Савоя (1630 – 1637) и принц на Пиемонт, титулярен крал на Кипър и на Йерусалим.

Произход Редактиране

Виктор Емануел като малък

Той е вторият син на Карл Емануил I Савойски (* 1562, † 1630), херцог на Савоя, и на съпругата му Каталина Испанска (* 1567, † 1597). Негови дядо и баба по бащина линия са Емануил Филиберт, херцог на Савоя, и френската принцеса Маргарита дьо Валоа, а по майчина – испанският крал Филип II Испански и френската принцеса Елизабет дьо Валоа.

Има четирима братя и пет сестри:

Филип Емануил (* 1586, † 1605)
Емануил Филиберт (* 1588, † 1624), вицекрал на Сицилия (1622 – 1624)
Маргарита (* 1589, † 1555), херцогиня на Мантуа и Монферат като съпруга на Франческо IV Гондзага
Изабела (* 1591, † 1626), херцогиня на Модена и Реджо като съпруга на Алфонсо III д’Есте,
Маврикий (* 1593, † 1627), кардинал, съпруг на племенницата си Лудовика Кристина Савойска
Мария Аполония (* 1594, † 1656), монахиня в Рим
Франциска Катерина (* 1595, † 1640), монахиня в Биела
Томас Франциск (* 1596, † 1656), принц на Каринян., съпруг на Мария Бурбон-Соасон
Йоанна († 1597)

Има и единадесет природени братя и сестри от извънбрачни връзки на баща му.

Прекарва голяма част от детството си в двора на Мадрид според завещанието на баща си. След смъртта през 1605 г. на брат му Филип Емануил, наследствен принц, Виктор Амадей е обявен за законен наследник: в Ракониджи на 21 януари 1607 г. баща му иска от двора да му се закълне във вярност.

Брак и брачен живот Редактиране

След кризата в отношенията с Испания и сближаването на баща му с Франция Виктор Амадей е оженен за сестрата на краля на Франция Луи XIII, Мария Кристина Бурбон-Френска, бъдеща първа „Кралска мадам“. Кардинал Маврикий Савойски и епископът на Анси Франсоа дьо Сал са посланиците, поискали ръката на френската принцеса. На 10 февруари 1619 г. – денят, в който Кристина навършва 13 години, двамата се венчават.

Оставайки в Париж до септември 1619 г., двойката по-късно заминава за Пиемонт. През ноември, след като пристига в Шамбери, тя е приета от двора и започват празненства.

Мария-Кристина донася в Торино онази лекота, която отдавна се диша в парижкия двор. Виктор Амадей – човек, малко свикнал със светския живот, неохотно участва в празненствата на жена му, въпреки че много я обича. Пред радостта от живота, въведена от Кристина, той предпочита самотните разходки в гората или лова.

Политика Редактиране

Виктор Амадей се възкачва на трона след смъртта на баща си през 1630 г. Политиката на Карл Емануил и по-специално участието му във Втората война за Монферат води до силна нестабилност в отношенията с Франция и Испания и малко предимства за Савойското херцогство при завладяването на някои територии на Монферат, предвид факта, че целият Монферат все още е твърдо държан от херцога на Мантуа Карло I Гондзага. За да защити държавата, Виктор Амадей I се нуждае от милиции, но му липсват както пари за набиране на наемни войски, така и възможността да създаде силна пиемонтска армия. Все пак той се опитва да укрепи малката армия, която е наследил от баща си, унищожена от войните за наследство на Монферат.

От примера, който Густав II Адолф от Швеция дава на Европа, Савойският херцог разбира значението на една стабилна и добре обучена армия. Той нарежда да се укрепи артилерията, която става една от най-впечатляващите в Европа, също благодарение на откриването на специално училище за артилеристи. За седемте си години на управлението си той успява да преброи 20 000 души армия.^[1] Затова той решава да подпише мирен договор с Испания, като открито застава на страната на французите. Преговорите продължават през цялата 1630 г. и накрая в Кераско, между 5 и 7 април 1631 г., различните сили се срещат, за да сключат мирни споразумения. Според договорите Пинероло, който тогава е във френски ръце, той трябва да се върне на Савойците, но тайно споразумение, подписано година по-рано в Торино, предвижда, като залог на френско-пиемонтския съюз, че добре оборудваната крепост ще остане у Франция, докато Париж ще се постарае град Женева да падне в ръцете на Виктор Амадей I. Извършено е измислено връщане: херцогът получава ключовете на Пинероло и малко след това ги връща на Луи XIII. По този начин Франция си осигурява собственост върху много важния плацдарм на Пинероло, докато Трино и Алба са присъединени към Савойското херцогство.^[2]

При раждането на мъжкия наследник Франц Хиацинт Виктор Амадей I се опитва да повиши престижа на Савойския дом, като си дава титлата на крал на Кипър като потомък на Лузиняните, без обаче никой да му я е дал. Поради това той приема затворена форма до короната си, символ на кралската власт.

Смърт Редактиране

Битката при Момбалдоне

В стремежа си да създаде антииспанска лига в Италия под ръководството на кардинал Ришельо Виктор Амадей I провежда някои военни операции между 1636 и 1637 г., като нанася тежко поражение на испанците при Момбалдоне.

Вечерта на 25 септември 1637 г. херцогът на Креки Шарл III предлага на Савойския херцог разкошна вечеря, след която много гости се почувстват зле и са принудени да останат на легло. 50-годишният Виктор Амадей I заболява тежко и умира във Верчели в 2:30 часа сутринта на 7 октомври от вероятно хранително отравяне^[3], оставяйки съпругата си като регентка на сина им. Синът му престолонаследник умира на 6-годишна възраст през октомври 1638 г.

Виктор Амадей I е погребан в параклис на Катедралата във Верчели, до гробниците на Карл I, Карл III (II) и херцогиня Йоланда Френска.

Брак и потомство Редактиране

принцеса Мария-Кристина Бурбон-Френска, съпруга

∞ 10 февруари 1619 г. в Лувъра в Париж за принцеса Мария-Кристина Бурбон-Френска от династията Бурбони (* 10 февруари 1606 в Париж; † 27 декември 1663 в Торино), третата дъщеря на френския крал Анри IV и на втората му съпруга Мария де Медичи, от която има трима сина и четири дъщери:

Лудвиг Амадей (* 1622; † 1628), принц на Савоя
Лудовика Кристина (* 27 юли 1629, Торино; † 12 май 1692, пак там), принцеса на Савоя, ∞ 1642 за нейния чичо кардинал Маврикий Савойски (* 1593, † 1657), от когото няма деца
Франц Хиацинт (* 14 септември 1632, Торино; † 4 октомври 1638, пак там), 13-и херцог на Савоя (1637 – 38)
Карл Емануил II (* 20 юни 1634, Торино; † 12 юни 1675, пак там), 14-и херцог на Савоя (1638 – 75), ∞ за Мария Йоанна Батиста Савойска-Немур (* 11 април 1644 в Париж, † 15 март 1724 в Торино), последната потомка на графовете на Женевоа, наследница на херцозите на Немур и на баронствата Фосини и Бофор, от която има един син (Виктор Амадей II). Има и един извънбрачен син и две извънбрачни дъщери от Мария Жана ди Трецесон, както и двама извънбрачни сина от Габриела ди Месмес де Маролес
Маргарита Виоланта (* 15 ноември 1635, Торино; † 28 април 1663, Колорно), ∞ 11 август 1569 *(договор), 29 април 1660 в Торино за Ранучо II Фарнезе (* 1630 , † 1694), херцог на Парма, от когото има две мъртвородени деца
Катерина Беатрис (* 6 ноември 1636; † 26 август 1637), принцеса на Савоя
Хенриета Аделхайд (* 1636; † 1676), чрез брак курфюрстина на Бавария; ∞ 1652 за Фердинанд Мария (* 1636, † 1679), курфюрст на Бавария, от когото има няколко деца, седем от които достигат зряла възраст

принцеса Лудовика Кристина
херцог Франц Хиацинт
херцог Карл Емануил II
херцогиня Маргарита Виоланта
курфюрстина Хенриета Аделхайд

Източници Редактиране

Oresko, Robert: The House of Savoy in search for a royal crown in the seventeenth century. Ders.: Royal and republican sovereignty in early modern Europe. Essays in memory of Ragnhild Hatton. Cambridge 1997, с. 272 – 350. ISBN 978-0-521-41910-9
Victor Amadeus I, в Encyclopaedia Britannica
Carlo Morandi, VITTORIO AMEDEO I duca di Savoia, в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1937
Paola Bianchi, VITTORIO AMEDEO I di Savoia, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 99, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2020
Vittorio Amedeo I, в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010
Vittòrio Amedèo I, на sapere.it, De Agostini
Marek, Miroslav. Home page. // Genealogy.EU.

Бележки Редактиране

↑ с. 46-47
↑ Договорът от Кераско е подписан между Франция, Свещената Римска империя (Фердинанд II) и Савойското херцогство. С него са уредени въпросите за Херцогство Мантуа и Маркграфство Монферат (отказ от императора в полза на френския кандидат Карл I Гонзага-Невер и Ретел, и за окупацията на Гризон от французите (отказ от Франция).
↑ Felice Carrone, Tavole genealogiche della real casa di Savoia, ed. Giuseppe Bocca libraio, 1837, с. 60

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vittorio Amedeo I di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] с. 46-47

[2] Договорът от Кераско е подписан между Франция, Свещената Римска империя (Фердинанд II) и Савойското херцогство. С него са уредени въпросите за Херцогство Мантуа и Маркграфство Монферат (отказ от императора в полза на френския кандидат Карл I Гонзага-Невер и Ретел, и за окупацията на Гризон от французите (отказ от Франция).

[3] Felice Carrone, Tavole genealogiche della real casa di Savoia, ed. Giuseppe Bocca libraio, 1837, с. 60

[1]

[2]

[3]