Виктор Емануил II
Виктор Емануил II (на италиански: Vittorio Emanuelle II, Vittorio Emanuele Maria Alberto Eugenio Ferdinando Tommaso di Savoia — Виторио Емануеле Алберто Мария Еудженио Фердинандо Томазо ди Савоя), роден на 14 март 1820 г. в Палацо Кариняно, Торино, починал на 9 януари 1878 г. в Рим, е крал на Сардиния през 1849 – 1861 г. На 17 март 1861 г. за пръв път в историята той става крал на обединена Италия. Италианците му дават прозвището „Баща на Отчеството“ (на италиански: Padre della Patria).
| Виктор Емануил II | |
|---|---|
| Крал на Италия | |
 |
|
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | Пантеона на Рим |
| Подпис |
 |
| Семейство | |
| Баща | Карл Алберт |
| Майка | Мария Тереза Тосканска |
| Бракове |
Аделхайд Хабсбург Роза Верцелана |
| Потомци | Клотилда, Умберто I, Амадей I, Одон Евгений, Мария Пиа, Карло Алберто, Виктор Емануил, Виктор Емануил, Витория, Емануеле Алберто, Мария Пия |
| Виктор Емануил II в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Виктор Емануил II е най-възрастният син на краля на Сардиния Карл Алберт († 1849) и Мария Тереза Тосканска († 1855), дъщеря на великия херцог на Тоскана Фердинанд III от династията Хабсбург-Лотаринги.
.jpg)
Като престолонаследник той получава титлата „херцог на Савоя“. Учи във Флоренция.
През март 1848 г. в няколко европейски страни избухват поредица от революции. Революционната вълна залива и влизащото в състава на Австрийската империя и населено предимно с италианци Кралство Ломбардия-Венеция. Крал Карл Алберт оказва подкрепа на революционерите, поставящи си за цел отхвърляне на австрийското владичество, и обявява война на Австрия.
По това време Виктор Емануил служи в армията като офицер и участва в редица сражения. След загубата на битката при Новара на 23 март 1849 г. баща му абдикира в негова полза и се отправя в изгнание в Португалия.
След възкачването си на престола новият владетел застава начело на движението за обединение на Италия Рисорджименто, на което става емблематична фигура. Той участва в Кримската война през 1855 – 1856 г. на страната на Франция, Великобритания и Османската империя против Русия. През 1859 г. войски на Австро-Унгария нахлуват в Сардиния-Пиемонт, започвайки т.нар. Австро-итало-френска война. С помощта на Франция Виктор Емануил побеждава австрийците и дори присъединява Ломбардия към своето кралство.
На 17 март 1861 г. той е обявен официално за крал на Италия.
Смърт и паметРедактиране
Умира на 9 януари 1878 г. и е погребан в Пантеона на Рим.
В надписа там е наречен PADRE DELLA PATRIA (Баща на отечеството).
В негова чест е построен националният паметник на Виктор Емануил II (Il Vittoriano) в Рим. Името му носи и Галерията „Виктор Емануил“ в центъра на Милано.
Семейство и наследнициРедактиране
На 12 април 1842 г. престолонаследникът Виктор Емануил се жени за ерцхерцогиня Мария Аделхайд Хабсбург-Лорена (1822 – 1855 г.), племенница на австрийския император Франц II. Заедно те имат осем деца, от които оцеляват пет:
- Мария Клотилда Савойска (* 2 март 1843, † 25 юни 1911), която се омъжва за принц Наполеон Йосиф Карл Павел Бонапарт (наречен Жером или „Плон-Плон“), двоутробен брат на Наполеон III
- Умберто I (* 14 март 1844, † 29 юли 1900), който наследява баща си на престола на Италия
- Амадей I (* 30 май 1845, † 18 януари 1890), крал на Испания (1870 – 1873), херцог на Аоста (1845 – 1890)
- Одон Евгений (11 юли 1846; † 22 януари 1866), принц на Савоя и херцог на Монтферат
- Мария Пиа (* 16 октомври 1847, † 5 юли 1911), ∞ 1862 г., съпруга на Луиш I, краля на Португалия
- Карло Алберто (* 2 юни 1851, † 28 юни 1854), херцог на Шабле
- Виктор Емануил (* 7 юли 1852, мъртвороден)
- Виктор Емануил (* 8 януари 1855, † 17 май 1855), граф на Генуа
След смъртта на Аделхайд, Виктор Емануил се жени чрез морганатичен брак на 18 октомври 1869 г. за дългогодишната си метреса Роза Верчелана, с която има две деца:
- Витория (* 3 декември 1848, † 29 декември 1905)
- Емануеле Алберто (* 26 юни 1851, † 25 декември 1894), граф на Мирафиори и Фонтанафреда
Освен това той е баща на извънбрачната дъщера:
- Мария Пия (* 25 февруари 1866), графиня на Монтекуколи
ЛитератураРедактиране
- Del Boca, Lorenzo. Maledetti Savoia. Casale Monferrato, Piemme, 1998.
- Gasparetto, Pier Francesco. Vittorio Emanuele II. Milan, Rusconi, 1984.
- Godkin, G. S.. Life of Victor Emmanuel II. Macmillan, 1880.
- Mack Smith, Denis. Storia d'Italia. Rome-Bari, Laterza, 2000. ISBN 88-420-6143-3.
- Mack Smith, Denis. Vittorio Emanuele II. Milan, Arnoldo Mondadori Editore, 1995.
- Pinto, Paolo. Vittorio Emanuele II: il re avventuriero. Milan, Mondadori, 1997.
- Rocca, Gianni. Avanti, Savoia!: miti e disfatte che fecero l'Italia, 1848 – 1866. Milan, Mondadori, 1993.
