Виктор Емануил II
Виктор Емануил II (на италиански: Vittorio Emanuelle II), с рождено име Виторио Емануеле Алберто Мария Еудженио Фердинандо Томазо ди Савоя (на италиански: Vittorio Emanuele Maria Alberto Eugenio Ferdinando Tommaso di Savoia; * 14 март 1820, Палацо Кариняно, Торино; † 9 януари 1878, Рим), е крал на Сардиния през 1849 – 1861 г. На 17 март 1861 г. за пръв път в историята той става крал на обединена Италия. Италианците му дават прозвището „Баща на Отчеството“ (на италиански: Padre della Patria).
Виктор Емануил II Vittorio Emanuele II | |
---|---|
крал на Сардиния и Италия | |
![]() | |
Роден | |
Починал | |
Погребан | Пантеон, Рим, Италия |
Религия | католицизъм |
Награди | Орден на жартиерата Орден на слона Орден Черен орел |
Управление | |
Период | 1849 – 1861 (Сардинско кралство) 1861 – 1878 (Италия) |
![]() | |
Семейство | |
Род | Савойска династия |
Баща | Карл Алберт |
Братя/сестри | Фердинанд Савойски |
Деца | Амадей I Умберто I Мария Пиа Савойска |
Подпис | |
Виктор Емануил II в Общомедия |
Произход и ранни годиниРедактиране
Виктор Емануил II е най-възрастният син на краля на Сардиния Карл Алберт († 1849) и Мария Тереза Тосканска († 1855), дъщеря на великия херцог на Тоскана Фердинанд III от династията Хабсбург-Лотаринги.
Като престолонаследник той получава титлата „херцог на Савоя“. Учи във Флоренция.
През март 1848 г. в няколко европейски страни избухват поредица от революции. Революционната вълна залива и влизащото в състава на Австрийската империя и населено предимно с италианци Кралство Ломбардия-Венеция. Крал Карл Алберт оказва подкрепа на революционерите, поставящи си за цел отхвърляне на австрийското владичество, и обявява война на Австрия. По това време Виктор Емануил служи в армията като офицер и участва в редица сражения. След загубата на битката при Новара на 23 март 1849 г. баща му абдикира в негова полза и се отправя в изгнание в Португалия.
Крал на Сардиния и ИталияРедактиране
След възкачването си на престола новият владетел застава начело на движението за обединение на Италия Рисорджименто, на което става емблематична фигура. Той участва в Кримската война през 1855 – 1856 г. на страната на Франция, Великобритания и Османската империя против Русия.
През 1859 г. войски на Австро-Унгария нахлуват в Сардиния-Пиемонт, започвайки т.нар. Австро-итало-френска война. С помощта на Франция Виктор Емануил побеждава австрийците и дори присъединява Ломбардия към своето кралство.
На 17 март 1861 г. той е обявен официално за крал на Италия.
Смърт и паметРедактиране
Умира на 9 януари 1878 г. и е погребан в Пантеона на Рим. В надписа там е наречен PADRE DELLA PATRIA (Баща на отечеството).
В негова чест е построен националният паметник на Виктор Емануил II (Il Vittoriano) в Рим. Името му носи и Галерията „Виктор Емануил“ в центъра на Милано.
Семейство и наследнициРедактиране
На 12 април 1842 г. престолонаследникът Виктор Емануил се жени за ерцхерцогиня Мария Аделхайд Хабсбург-Лотаринска (* 1822 † 1855 г.), племенница на австрийския император Франц II. Заедно те имат осем деца, от които оцеляват пет:
- Мария Клотилда Савойска (* 2 март 1843, † 25 юни 1911), ∞ за принц Наполеон Жозеф Шарл Пол Бонапарт (наречен „Жером“ или „Плон-Плон“), двоутробен брат на Наполеон III
- Умберто I (* 14 март 1844, † 29 юли 1900), който наследява баща си на престола на Италия
- Амадей I (* 30 май 1845, † 18 януари 1890), крал на Испания (1870 – 1873), херцог на Аоста (1845 – 1890)
- Одон Евгений (11 юли 1846; † 22 януари 1866), принц на Савоя и херцог на Монферат
- Мария Пиа (* 16 октомври 1847, † 5 юли 1911), ∞ 1862 за Луиш I, крал на Португалия
- Карл Алберт (* 2 юни 1851, † 28 юни 1854), херцог на Шабле
- Виктор Емануил (* 7 юли 1852, мъртвороден)
- Виктор Емануил (* 8 януари 1855, † 17 май 1855), граф на Генуа
След смъртта на Аделхайд Виктор Емануил се жени чрез морганатичен брак на 18 октомври 1869 г. за дългогодишната си метреса Роза Верчелана, от която има две деца:
- Виктория (* 3 декември 1848, † 29 декември 1905)
- Емануил Алберт (* 26 юни 1851, † 25 декември 1894), граф на Мирафиори и Фонтанафреда
Освен това има една извънбрачна дъщеря:
- Мария Пия (* 25 февруари 1866), графиня на Монтекуколи
ЛитератураРедактиране
- Del Boca, Lorenzo. Maledetti Savoia. Casale Monferrato, Piemme, 1998.
- Gasparetto, Pier Francesco. Vittorio Emanuele II. Milan, Rusconi, 1984.
- Godkin, G. S.. Life of Victor Emmanuel II. Macmillan, 1880.
- Mack Smith, Denis. Storia d'Italia. Rome-Bari, Laterza, 2000. ISBN 88-420-6143-3.
- Mack Smith, Denis. Vittorio Emanuele II. Milan, Arnoldo Mondadori Editore, 1995.
- Pinto, Paolo. Vittorio Emanuele II: il re avventuriero. Milan, Mondadori, 1997.
- Rocca, Gianni. Avanti, Savoia!: miti e disfatte che fecero l'Italia, 1848 – 1866. Milan, Mondadori, 1993.