Отваря главното меню

Виктор Смирноф (на френски: Victor Smirnoff; на руски: Виктор Смирноф) е френски психоаналитик и психиатър от руски произход.

Виктор Смирноф
Victor Smirnoff
френски психиатър и психоаналитик
Роден
Починал

Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област Психология

БиографияРедактиране

Роден е на 27 ноември 1919 година в Петроград (днес Санкт Петербург), Русия, в семейство на лекари. Родителите му емигрират след като болшевиките идват на власт. През 1929 г. се премества в Париж, където започва да учи медицина и работи с Жорж Йойер. Със спечелена стипендия заминава за САЩ през 1950 г., за да учи детска психиатрия. Завръща се през 1954 и става анализант на Жак Лакан по идея на Владимир Гранов. След разцепването на Парижкото психоаналитично общество Смирноф решава да се отдалечи от Лакан, но същевременно му признава приносите.

Смирноф взема участие в организирането на преподаването в Салпетриерата заедно с Жан-Луи Ланг и Даниел Видлохер. През 1975 и 1984 г. е президент на Френската психоаналитична асоциация.

На Смирноф е заслугата за превеждането на книгата на Доналд УиникътПреходни обекти и преходен феномен“ (1953) и тази на Мелани Клайн – „Завист и благодарност“ (1955).

Умира на 5 ноември 1994 година в Париж на 74-годишна възраст.

БиблиографияРедактиране

  • Smirnoff, Victor. (1971/1966). The scope of child analysis. (Stephen Corrin, Trans.) New York: International Universities Press.
  • Smirnoff, Victor. (1978). ". . . Et mourir de plaisir". Nouvelle Revue de psychanalyse, 17, 139 – 167.
  • Smirnoff, Victor. (1979). De Vienneà Paris. Sur les origines d'une psychanalyseà la française. Nouvelle Revue de psychanalyse, 20, 13 – 59.
  • Smirnoff, Victor. (1994). Autopresentation. In L. M. Hermmanns (Ed.), Psychoanalyse in Selbstdarstellungen, vol. 2. Sonderdr. Tübingen: Diskord.

ИзточнициРедактиране