Вилхелмина Пруска (1709–1758)
Вилхелмина Пруска, с рождено име Фридерика София Вилхелмина Пруска (на немски: Friederike Sophie Wilhelmine von Preußen; * 3 юли 1709, Потсдам; † 14 октомври 1758, Байройт) от род Хоенцолерн, е принцеса от Кралство Прусия и чрез женитба маркграфиня на Княжество Бранденбург-Байройт (1735 – 1758).
Вилхелмина Пруска Wilhelmine von Preußen | |
маркграфиня на Княжество Бранденбург-Байройт | |
Родена | |
---|---|
Починала | 14 октомври 1758 г.
|
Погребана | Байройт, Федерална република Германия |
Управление | |
Период | 1735 – 1758 |
Други титли | принцеса от Кралство Прусия |
Герб | |
Семейство | |
Род | Хоенцолерн |
Баща | Фридрих Вилхелм I |
Майка | София-Доротея фон Брауншвайг-Люнебург |
Братя/сестри | Луиза Улрика Пруска Амалия Пруска Фридерика Луиза Пруска София Доротея Мария Пруска Филипина Шарлота Пруска Август Вилхелм Пруски (1722 – 1758) Фридрих II Август Фердинанд Пруски Хайнрих Пруски (1726 – 1802) |
Съпруг | Фридрих III (Бранденбург-Байройт) (30 ноември 1731 – 14 октомври 1758) |
Деца | Елизабет Фридерика София фон Бранденбург-Байройт |
Вилхелмина Пруска в Общомедия |
Живот
редактиранеТя е най-възрастната дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм I (1688 – 1740) и съпругата му Софи Доротея фон Брауншвайг-Люнебург (1687 – 1757), единствената дъщеря на краля на Обединеното кралство Джордж I. Вилхелмина е кръстена на 12 юли 1709 г. Нейните кръстници са монарсите Фридрих I фон Прусия (нейният дядо), Август Силни от Саксония, крал на Полша, и крал Фредерик IV от Дания и Норвегия.
На осем години тя е сгодена за братовчед си Фридрих Лудвиг фон Хановер, 15. принц на Уелс.
Тя е меценатка на изкуството, композиторка и оперна интендантка, пише си с Волтер.
Вилхелмина трябвало първо да стане кралица на Англия. Тя се омъжва обаче на 30 ноември 1731 г. в Берлин за маркграф Фридрих III фон Бранденбург-Байройт (1711 – 1763), маркграф на Княжество Бранденбург-Байройт от странична линия на франкските Хоенцолерни във Веферлинген[1], син на маркграф Георг Фридрих Карл фон Бранденбург-Байройт.
-
Вилхелмина с брат ѝ Фридрих II
-
Вилхелмина като годеница
-
Маркграфиня Вилхелмина фон Байройт
Деца
редактиране- Елизабет Фридерика София (1732 – 1780), омъжена в Байройт на 26 септември 1748 (раздяла 1754) за херцог Карл Евгений фон Вюртемберг (1728 – 1793).
Мемоари
редактиране- Mémoires de Frédérique Sophie Wilhelmine, Margrave de Bayreuthe, soeur de Frédéric le Grand, depuis L'année 1709 jusqu'a 1742, écrit de sa main. Mercure de France, Paris 1967.
- Ingeborg Weber-Kellermann: Wilhelmine von Bayreuth, eine preußische Königstochter. Glanz und Elend am Hofe des Soldatenkönigs in den Memoiren der Markgräfin Wilhelmine von Bayreuth. Insel-Verlag, Frankfurt/M. 2004, ISBN 3-458-32980-3.
- Günther Berger: Memoiren einer preußischen Königstochter. Markgräfin Wilhelmine von Bayreuth. Bayreuth 2007.
Литература
редактиране- Theodor Hirsch: Friderica Wilhelmine, Prinzessin von Preußen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 69 – 72.
- Hans-Joachim Bauer: Barockoper in Bayreuth (= Thurnauer Schriften zum Musiktheater. Bd. 7). Laaber-Verlag, Laaber 1982, ISBN 3-921518-64-4.
- Josef Focht: Die musische Aura der Markgräfin Wilhelmine. Musikinszenierung in der Kunst des Bayreuther Rokoko (= Peda-Kunstführer Musik im Bild. Bd. 1). Kunstverlag Peda, Passau, 1998, ISBN 3-89643-090-4.
- Irene Hegen: Wilhelmine von Bayreuth. In: Clara Mayer: Annäherung IX an sieben Komponistinnen (= Furore-Edition 894). Furore-Verlag, Kassel 1998, ISBN 3-927327-43-3, S. 126 – 149.
- Sabine Henze-Döhring: Markgräfin Wilhelmine und die Bayreuther Hofmusik. Heinrichs-Verlag, Bamberg 2009, ISBN 978-3-89889-146-2.
- Ruth Müller-Lindenberg: Wilhelmine von Bayreuth. In: Annette Kreutziger-Herr, Melanie Unseld: Lexikon Musik und Gender. Bärenreiter u. a., Kassel 2010, ISBN 978-3-7618-2043-8, S. 524 – 525.
- Cornelia Naumann: Scherben des Glücks. Das Leben der Wilhelmine von Bayreuth. Ein historischer Roman. Sutton, Erfurt 2009, ISBN 978-3-86680-460-9.
- Jürgen Walter: Wilhelmine von Bayreuth. Die Lieblingsschwester Friedrichs des Großen. Biographie. Nymphenburger, München 1981, ISBN 3-485-00413-8.
- Thea Leitner: Skandal bei Hof. Frauenschicksale an europäischen Königshöfen, Piper, München 2003, ISBN 3-492-22009-6
Източници
редактиране- ↑ Hohenzollern 3, genealogy.euweb.cz
Външни препратки
редактиране- Wilhelmine von Bayreuth und ihrer Oper Argenore Архив на оригинала от 2011-08-30 в Wayback Machine., MUGI Musik und Gender im Internet (Hochschule für Musik und Theater Hamburg)
- Wilhelmine von Bayreuth, FemBio des Instituts für Frauen-Biographieforschung
- Lexikon des Sophie Drinker Instituts