Вилхелмина Пруска (1709–1758)

Вилхелмина Пруска, с рождено име Фридерика София Вилхелмина Пруска (на немски: Friederike Sophie Wilhelmine von Preußen; * 3 юли 1709, Потсдам; † 14 октомври 1758, Байройт) от род Хоенцолерн, е принцеса от Кралство Прусия и чрез женитба маркграфиня на Княжество Бранденбург-Байройт (1735 – 1758).

Вилхелмина Пруска
Wilhelmine von Preußen
маркграфиня на Княжество Бранденбург-Байройт
Родена
Починала
ПогребанаБайройт, Федерална република Германия
Управление
Период1735 – 1758
Други титлипринцеса от Кралство Прусия
Герб
Семейство
РодХоенцолерн
БащаФридрих Вилхелм I
МайкаСофия-Доротея фон Брауншвайг-Люнебург
Братя/сестриЛуиза Улрика Пруска
Амалия Пруска
Фридерика Луиза Пруска
София Доротея Мария Пруска
Филипина Шарлота Пруска
Август Вилхелм Пруски (1722 – 1758)
Фридрих II
Август Фердинанд Пруски
Хайнрих Пруски (1726 – 1802)
СъпругФридрих III (Бранденбург-Байройт) (30 ноември 1731 – 14 октомври 1758)
ДецаЕлизабет Фридерика София фон Бранденбург-Байройт
Вилхелмина Пруска в Общомедия

Тя е най-възрастната дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм I (1688 – 1740) и съпругата му Софи Доротея фон Брауншвайг-Люнебург (1687 – 1757), единствената дъщеря на краля на Обединеното кралство Джордж I. Вилхелмина е кръстена на 12 юли 1709 г. Нейните кръстници са монарсите Фридрих I фон Прусия (нейният дядо), Август Силни от Саксония, крал на Полша, и крал Фредерик IV от Дания и Норвегия.

На осем години тя е сгодена за братовчед си Фридрих Лудвиг фон Хановер, 15. принц на Уелс.

Тя е меценатка на изкуството, композиторка и оперна интендантка, пише си с Волтер.

Вилхелмина трябвало първо да стане кралица на Англия. Тя се омъжва обаче на 30 ноември 1731 г. в Берлин за маркграф Фридрих III фон Бранденбург-Байройт (1711 – 1763), маркграф на Княжество Бранденбург-Байройт от странична линия на франкските Хоенцолерни във Веферлинген[1], син на маркграф Георг Фридрих Карл фон Бранденбург-Байройт.


  • Mémoires de Frédérique Sophie Wilhelmine, Margrave de Bayreuthe, soeur de Frédéric le Grand, depuis L'année 1709 jusqu'a 1742, écrit de sa main. Mercure de France, Paris 1967.
  • Ingeborg Weber-Kellermann: Wilhelmine von Bayreuth, eine preußische Königstochter. Glanz und Elend am Hofe des Soldatenkönigs in den Memoiren der Markgräfin Wilhelmine von Bayreuth. Insel-Verlag, Frankfurt/M. 2004, ISBN 3-458-32980-3.
  • Günther Berger: Memoiren einer preußischen Königstochter. Markgräfin Wilhelmine von Bayreuth. Bayreuth 2007.

Литература

редактиране
  • Theodor Hirsch: Friderica Wilhelmine, Prinzessin von Preußen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 69 – 72.
  • Hans-Joachim Bauer: Barockoper in Bayreuth (= Thurnauer Schriften zum Musiktheater. Bd. 7). Laaber-Verlag, Laaber 1982, ISBN 3-921518-64-4.
  • Josef Focht: Die musische Aura der Markgräfin Wilhelmine. Musikinszenierung in der Kunst des Bayreuther Rokoko (= Peda-Kunstführer Musik im Bild. Bd. 1). Kunstverlag Peda, Passau, 1998, ISBN 3-89643-090-4.
  • Irene Hegen: Wilhelmine von Bayreuth. In: Clara Mayer: Annäherung IX an sieben Komponistinnen (= Furore-Edition 894). Furore-Verlag, Kassel 1998, ISBN 3-927327-43-3, S. 126 – 149.
  • Sabine Henze-Döhring: Markgräfin Wilhelmine und die Bayreuther Hofmusik. Heinrichs-Verlag, Bamberg 2009, ISBN 978-3-89889-146-2.
  • Ruth Müller-Lindenberg: Wilhelmine von Bayreuth. In: Annette Kreutziger-Herr, Melanie Unseld: Lexikon Musik und Gender. Bärenreiter u. a., Kassel 2010, ISBN 978-3-7618-2043-8, S. 524 – 525.
  • Cornelia Naumann: Scherben des Glücks. Das Leben der Wilhelmine von Bayreuth. Ein historischer Roman. Sutton, Erfurt 2009, ISBN 978-3-86680-460-9.
  • Jürgen Walter: Wilhelmine von Bayreuth. Die Lieblingsschwester Friedrichs des Großen. Biographie. Nymphenburger, München 1981, ISBN 3-485-00413-8.
  • Thea Leitner: Skandal bei Hof. Frauenschicksale an europäischen Königshöfen, Piper, München 2003, ISBN 3-492-22009-6

Източници

редактиране
  1. Hohenzollern 3, genealogy.euweb.cz

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за