Вилхелм Мар

Вилхелм Мар
Wilhelm Marr
	Вилхелм Мар Wilhelm Marr
германски журналист и политик
Роден	16 ноември 1819 г. Магдебург, Прусия
Починал	17 юли 1904 г. (84 г.) Хамбург, Германска империя
	Вилхелм Мар в Общомедия

Вилхелм Мар (на немски: Wilhelm Marr) е германски журналист и политик, станал известен с въведения в масова употреба термин „антисемитизъм“.

Биография

Вилхелм Мар е единствен син на известния по онова време актьор и режисьор Хенри Мар и съпругата му Хенриета Катарина (по баща Бехерер).

За времето си става известен като страстен агитатор и пропагандист на антисемитизма.

Мар е първия общественик, който поставя еврейския въпрос в контекста на съвременната епоха. Още преди френско-пруската война, от 1870 г., застава на ясно изразени антиеврейски позиции. Непосредствено след Берлинския конгрес, през февруари 1879 г. публикува остър памфлет, под името „Победата на юдаизма над германизма“. До есента на същата година памфлетът е преиздаден 12 пъти, превръщайки се в първия антисемитски бестселър. През същата тази 1879 г. Мар започва да издава вестник „Германска стража“ („Deutsche Wache“). От страниците на вестника се обявява създаването на сдружение под името „Антиеврейски съюз“ („Antijudischer Verein“). Много скоро терминът „еврейски“ бил заменен не много коректно със „семитски“, а сдружението станало известно под името Антисемитска лига („Antisemitenliga“). Мар въвеждайки в употреба термина „антисемитизъм“, на практика заменил в контектста на модерната по онова време расова теория на Жозеф Артюр де Гобино, Лудвиг Волтман, Жорж Ваше де Лапуж, „остарелия“ антиюдаизъм с него. И така, на 26 септември 1879 г. Вилхелм Мар основава в Берлин първото в историята антисемитско гражданско сдружение с политическа насоченост. Лигата изиграва роля за катализиране на антиеврейските настроения в Европа, и особено във Франция, където Едуар Дрюмон създава аналогична френска Антисемитска лига.

Антисемитизмът на Мар

"Пътят към победата на германизма над еврейството. (обложка на книгата на Вилхелм Мар от 1880 г.)

Терминът „антисемитизъм“ навлиза в езика на антропологична основа посредством едно обществено движение насочено не толкова към юдаизма, колкото против еврейската общност, култура и финансови позиции на евреите в модерните европейски общества. По онова време на мода в Европа е пропагандирането на антропологичната историческа теория, която проповядвала „сблъсъка на културите“ между арийската и семитската раса – виж Рим и Йерусалим. Водещата идея на тези теория е, че расите са изначално различни, и че различията между тях влияят върху човешката история и така се стигало до конфронтациите изразяващи се в т.нар. религиозни войни през средновековието. Тази обществена антиеврейска тенденция трайно се утвърдила в общественото съзнание и разбиране за историята във времето до Втората световна война. Последвали изданията „На какво се крепи XIX век“ и „Митът на XX век“, като в идеологията на националсоциализма тази обществена антиеврейска тенденция подета от Вилхелм Мар, намерила своя краен концентриран израз.

Библиография

Pillen. Eigens präparirt für deutsche und andere Michel; Bern: Jenni Sohn, 1844
Katechismus eines Republikaners der Zukunft; Lausanne 1845
Das junge Deutschland in der Schweiz. Ein Beitrag zur Geschichte der geheimen Verbindungen unserer Tage; Leipzig: Jurany, 1846
Der Mensch und die Ehe vor dem Richterstuhl der Sittlichkeit; Leipzig: Jurany 1848
Anarchie oder Autorität? Hamburg: Hoffmann u. Campe, 1852
Reise durch Central-Amerika; Hamburg 1863
Messias Lassalle und seine Hamburger Jünger. Eine Abfertigung; Hamburg: Fischer 1863
Der Ausschluß Oesterreichs aus Deutschland ist eine politische Widersinnigkeit; Hamburg u.a.: Schardius 1866
Selbständigkeit und Hoheitsrecht der freien Stadt Hamburg sind ein Anachronismus geworden; Hamburg: Selbstverlag, 1866
Des Weltunterganges Posaunenstoß, lieblich begleitet und allen Gläubigen gewidmet; Hamburg: Fischer, 1867
Es muß alles Soldat werden! oder die Zukunft des Norddeutschen Bundes. Ein Phantasiegemälde; Hamburg: Schardius 1867
Nach Jerusalem mit dem Papst! Eine Bergpredigt; Altona: Verlags-Bureau 1867
Religiöse Streifzüge eines philosophischen Touristen; Berlin: Denicke, 1876
Der Sieg des Judenthums über das Germanenthum – Vom nichtconfessionellen Standpunkt aus betrachtet; Berlin 1879
Jeiteles teutonicus. Harfenklänge aus dem vermauschelten Deutschland von Marr dem Zweiten; Bern 1879
Vom jüdischen Kriegsschauplatz. Eine Streitschrift; Bern: Costenoble, 1879
Wählet keinen Juden! Der Weg zum Siege des Germanenthums über das Judenthum. Ein Mahnwort an die Wähler nichtjüdischen Stammes aller Confessionen; Berlin: Hentze, 1879
Der Judenkrieg, seine Fehler und wie er zu organisieren ist. 2.Theil von „Der Sieg des Judenthums über das Germanenthum“; Antisemitische Hefte; Chemnitz: Schmeitzner 1880
Goldene Ratten und rothe Mäuse; Antisemitische Hefte; Chemnitz: Schmeitzner 1880
Oeffnet die Augen, Ihr deutschen Zeitungsleser. Ein unentbehrliches Büchlein für jeden deutschen Zeitungsleser; Chemnitz: Schmeitzner, 1880
Lessing contra Sem. Allen „Rabbinern“ der Juden- und Christenheit, allen Toleranz-Duselheimern aller Parteien, allen Pharisäern und „Schriftgelehrten“ tolerantest gewidmet. Mit einem Bildnis des Verfassers; Berlin: Schulze 1885

За него

Franz Rudolf Bertheau: Kleine Chronologie zur Geschichte des Zeitungswesens in Hamburg von 1616 bis 1913. Realschule vor dem Lübeckertore zu Hamburg; Hamburg: Lütcke & Wulff, 1914
Antje Gerlach: Deutsche Literatur im Schweizer Exil. Die politische Propaganda der Vereine deutscher Flüchtlinge und Handwerksgesellen in der Schweiz von 1833 bis 1845; Studien zur Philosophie und Literatur des neunzehnten Jahrhunderts 26; Frankfurt am Main: Klostermann, 1975
Wilhelm Heyden: Die Mitglieder der Hamburger Buergerschaft. 1859 – 1862. Festschrift zum 6. Dezember 1909; Hamburg: Herold, 1909
Werner Jochmann: Struktur und Funktion des deutschen Antisemitismus; in: Werner Eugen Mosse, Arnold Paucker (Hrsg.): Juden im Wilhelminischen Deutschland 1890 – 1914; Schriftenreihe Wissenschaftlicher Abhandlungen des Leo-Baeck-Instituts 33; Tübingen: Mohr 1976; S. 389 – 477
Paul W. Massing: Vorgeschichte des politischen Antisemitismus; Frankfurter Beiträge zur Soziologie 8; Frankfurt am Main: Europäische Verlags-Anstalt, 1959
Peter G. J. Pulzer: Die Entstehung des politischen Antisemitismus in Deutschland und Österreich 1867 bis 1914; Gütersloh: Mohn, 1966
Hans-Joachim Ruckhäberle (Hrsg.): Bildung und Organisation in den deutschen Handwerksgesellen- und Arbeitsvereinen in der Schweiz. Texte und Dokumente zur Kultur der deutschen Handwerker und Arbeiter 1834 – 1845; Tübingen: Niemeyer, 1983; ISBN 3-484-35004-0
Ernst Schraepler: Handwerkerbünde und Arbeitervereine. 1830 – 1853. Die politische Tätigkeit deutscher Sozialisten von Wilhelm Weitling bis Karl Marx; Veröffentlichungen der Historischen Kommission zu Berlin 34. Publikationen zur Geschichte der Arbeiterbewegung; 4; Berlin, New York: de Gruyter 1972; ISBN 3-11-003912-5
Klaus Ulmer: Die Deutschen in der Schweiz. Von den Anfängen der Kolonienbildung bis zum Ausbruch des Ersten Weltkrieges; Frauenfeld: Huber, 1976; ISBN 3-7193-0517-1
Moshe Zimmermann: Gabriel Riesser und Wilhelm Marr im Meinungsstreit. Die Judenfrage als Gegenstand der Auseinandersetzung zwischen Liberalen und Radikalen in Hamburg (1848 – 1862); i: Zeitschrift des Vereins für Hamburgische Geschichte 61 (1975), S. 59 – 84
Moshe Zimmermann: W.M. – The Patriarch of Antisemitism; New York: Oxford University Press, 1986
Moshe Zimmermann: From Radicalism to Antisemitism; in: Shmuel Almog (Hrsg.): Antisemitism through the Ages; Studies in Antisemitism; Oxford u.a.: Pergamon Press, 1988; S. 241 – 254; ISBN 0-08-034792-4
Fritz Zschaek: War Wilhelm Marr ein Jude? in: Weltkampf, Heft 2, 1944, S. 94 – 98
Nachruf; in: Neue Zürcher Zeitung Nr. 209 vom 29. Juli 1904; Beilage S. 2

Източници

((de)) Живот в дати в LeMO