Вилхелм Хайнрих (Насау-Саарбрюкен)
Вилхелм Хайнрих фон Насау-Саарбрюкен (на немски: Wilhelm Heinrich fon Nassau-Saarbrücken; * 6 март 1718, Узинген; † 24 юли 1768, Саарбрюкен) е от 1735 до 1768 г. княз на Насау-Саарбрюкен.
Вилхелм Хайнрих Wilhelm Heinrich von Nassau-Saarbrücken | |
княз на Насау-Саарбрюкен | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Саарбрюкен, Федерална република Германия |
Религия | Калвинизъм |
Учил в | Женевски университет |
Управление | |
Период | 1735 – 1768 |
Герб | |
Семейство | |
Род | Дом Насау |
Баща | Вилхелм Хайнрих |
Майка | Шарлота Амалия фон Насау-Диленбург |
Братя/сестри | Карл (Насау-Узинген) |
Съпруга | София Кристина фон Ербах |
Деца | Лудвиг Анна Каролина фон Насау-Саарбрюкен |
Вилхелм Хайнрих в Общомедия |
Живот
редактиранеТой е вторият син на княз Вилхелм Хайнрих фон Насау-Узинген (1684 – 1718) и графиня Шарлота Амалия фон Насау-Диленбург (1680 – 1738), дъщеря на княз Хайнрих фон Насау-Диленбург (1641-1701).[1]
Баща му умира няколко седмици преди раждането му. След това майка му е опекун на децата си до смъртта си през 1738 г.
От 1730 до 1731 г. Вилхелм Хайнрих и по-големият му брат са в университета в Страсбург, вероятно той следва и в университета в Женева. След това отива във Франция в двора на Луи XV, който го прави през 1737 г. командир на френския кавалерийски полк Royal-Allemand и го взема за винаги на френска военна служба. През 1740 г. той е бригаден генерал.
През 1735 г. княжеството е разделено между по-големият му брат княз Карл (1712 – 1775). Вилхелм Хайнрих получава Насау-Саарбрюкен на левия бряг на Рейн.[2] Той се мести от Узинген в Саарбрюкен.
След смъртта на майка му от 1738 г. до 1741 г. негов опекун е брат му Карл.
Фамилия
редактиранеВилхелм Хайнрих се жени на 28 февруари 1742 г. в Ербах за графиня София Кристина фон Ербах (* 12 юли 1725, дворец Райхенберг; † 10 юни 1795, Ашафенбург), дъщеря на граф Георг Вилхелм фон Ербах-Ербах (1686 – 1757) и първата му съпруга София Шарлота фон Ботмер (1697 – 1748). Те имат децата:[3]
- София Августа (1743 – 1747)
- Лудвиг (1745 – 1794), княз на Насау-Саарбрюкен
- ∞ I. на 30 октомври 1766 г. за принцеса Вилхелмина фон Шварцбург-Рудолщат (1751 – 1780)
- ∞ II. на 28 февруари 1787 г. за графиня Катарина Маргарета Кест фон Отвайлер, херцогиня на Дилинген (1757 – 1829)
- Фридерика Августа (1748 – 1750)
- Анна Каролина (1751 – 1824)
- ∞ I. на 9 август 1769 г. за херцог Фридрих Хайнрих Вилхелм фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (1747 – 1779)
- ∞ II. 1782 г. за херцог Фридрих Карл Фердинанд фон Брауншвайг-Волфенбютел-Беверн (1729 – 1809)
- Вилхелмина Хенриета (1752 – 1829)
- ∞ 1783 г. за маркиз Луи Арманд de Seiglières-Belleforière de Soyecourt (1722 – 1790), има дъщеря
Литература
редактиране- Winfried Dotzauer: Fürst Wilhelm Heinrich von Nassau Saarbrücken, in: Richard van Dülmen/Reinhard Klimmt: Saarländische Geschichte. Eine Anthologie, St. Ingbert 1995, S. 87 – 94
- Michael Jung: Zwischen Ackerbau und Fürstenhof. Saarbrücker und St. Johanner Bürgertum im 18. Jahrhundert, St. Ingbert 1994
- Klaus Ries: Obrigkeit und Untertanen. Stadt- und Landproteste in Nassau-Saarbrücken im Zeitalter des Reformabsolutismus, Saarbrücken 1997
- Müller-Blattau, Wendelin: Zarte Liebe fesselt mich. Das Liederbuch der Fürstin Sophie Erdmuthe von Nassau-Saarbrücken. (Veröffentlichungen des Instituts für Landeskunde im Saarland, Bd. 39) Teiledition mit Nachdichtungen von Ludwig Harig. Saarbrücken, 2001. S. 111, separates Faksimilebändchen. ISBN 978-3-923877-39-3
Източници
редактиране- ↑ Nassau 5, genealogy.euweb.cz
- ↑ Dotzauer: Fürst Wilhelm Heinrich, S. 89
- ↑ Wilhelm Heinrich, Fürst von Nassau-Saarbrücken, geneall.net
Външни препратки
редактиране- Über die Bestattung von Wilhelm Heinrich von Nassau-Saarbrücken
- Wilhelm Heinrich (Nassau-Saarbrücken) in den Saarländischen Biografien Архив на оригинала от 2012-02-11 в Wayback Machine.
- Christiane Rossner: Wilhelm Heinrich von Nassau-Saarbrücken brachte barocken Glanz und Wohlstand, Monumente Online, 1.2011
- Kurzbiografie der Ehefrau Sophie Erdmuthe von Nassau-Saarbrücken (1725 – 1795) Архив на оригинала от 2018-04-11 в Wayback Machine.