Вилхелм (Насау-Вайлбург)

Вилхелм фон Насау-Вайлбург (на немски: Wilhelm von Nassau-Weilburg; * 25 август 1570; † 19 ноември 1597 в замък Швалбах) е граф на Насау-Вайлбург (1593 – 1597). Родоначалник е на средната линия на Дом Насау-Вайлбург.

Вилхелм
граф на Насау-Вайлбург
Управление 1593 – 1597
Лични данни
Роден
Починал
замък Швалбах
Семейство
Баща Албрехт фон Насау-Вайлбург-Отвайлер
Майка Анна фон Насау-Диленбург
Брак Ерика фон Изенбург-Бюдинген
Потомци Анна, Елизабет Юлиана
Герб на Насау-Вайлбург
Замъкът Вайлбург

Той е четвъртият син (седмото дете) на граф Албрехт фон Насау-Вайлбург-Отвайлер (1537 – 1593) и съпругата му Анна фон Насау-Диленбург (1541 – 1616), дъщеря на граф Вилхелм фон Насау-Диленбург.[1] По баща е внук на граф Филип III фон Насау-Вайлбург (1504 – 1559) и правнук на граф Лудвиг I фон Насау-Вайлбург (1466 – 1523). През 1575 г. семейството му се мести от Вайлбург в Отвайлер.

След смъртта на баща му на 11 ноември 1593 г. Вилхелм наследява Вайлбург, по-големият му брат Лудвиг II (1565 – 1627) наследява графството Отвайлер, а по-малкият му брат Йохан Казимир (1577 – 1602) наследява Глайберг. На 12 август 1594 г. граф Филип III фон Насау-Саарбрюкен (1542 – 1602), който няма син, сключва наследствен договор, като обявява тримата млади графа за свои наследнци, които да поделят след смъртта му всичките му владения. Неговата дъщеря Анна Амалия, която е омъжена за граф Георг фон Насау-Диленбург, трябва да получи сумата от 20 000 гулдена според договор от 13 март 1574 г. и още 20 000 гулдена.

След ранната му смърт Вилхелм е наследен от още живите му братя Лудвиг II и Йохан Казимир.

ФамилияРедактиране

Вилхелм се жени на 29 (31 януари) 1596 г. в Бирщайн за графиня Ерика фон Изенбург-Бюдинген (* 13 януари 1569; † 5 (16) април 1628 в Берлебург), дъщеря на граф Филип II фон Изенбург-Бирщайн (1526 – 1596) и Ирменгард фон Золмс-Браунфелс (1536 – 1577), дъщеря на граф Филип фон Золмс-Браунфелс.[2] Брачният договор се сключва чрез съдействието на граф Филип III фон Насау-Саарбрюкен и граф Йохан Албрехт фон Золмс. Нейната зестра са 3000 гулдена и други 1000 гулдена. Те имат две дъщери: [3][4][5]

ЛитератураРедактиране

  • Edith Bröckel u., Magistrat der Stadt Weilburg: Weilburg-Lexikon. Magistrat der Stadt Weilburg, Weilburg 2006.
  • Christian Spielmann: Geschichte der Stadt und Herrschaft Weilburg. Stadt Weilburg, Weilburg 1896 (Neuauflage 2005).
  • Handbuch der Geschichte des Hauses Nassau, Joseph Muth, Hadamar 1827, S. 343
  • Geschichte von Nassau, Dr.C.Spielmann, Wiesbaden 1909, S. 173

ИзточнициРедактиране