Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Виница.

Ви́ница или Вѝнниця (на украински: Вінниця), срещано и като Винница, е град в югозападната част на Украйна, административен център на Виницка област. Той е разположен на река Южен Буг в историко-географската област Подолие.

Виница
Вінниця
град
Знаме
      
Герб
Изглед над централната част на града през 2016 г.
Изглед над централната част на града през 2016 г.
Страна Flag of Ukraine.svg Украйна
Област Виницка област
Площ 113,2[1] km²
Надм. височина 248 m
Население 356 665 души (2001)
кмет Сергей Моргунов
Основаване 1355
Град от 1795
КОАТУУ 0510100000
Пощенски код 21001 – 21499
Телефонен код +380 – 432 21000
МПС код AB, КВ / 02
Часова зона EET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Официален сайт vmr.gov.ua
Виница в Общомедия
Изглед към площад „Европа“ през 2010 г.
Сградата на Виницкия областен съвет през 2011 г.

ГеографияРедактиране

Виница се намира на 200 km югозападно от столицата на Украйна. Разстоянието до град Киев с влак е 221 km, най–близкото разстояние по шосе е 265 km. С влак се достига за 2,5 – 3 часа, а с високоскоростен влак за около 2 часа, а с автомобил в рамките на 3,5 – 4 часа.

През града преминава река Южен Буг, градът е разположен в зона на горска степ, в района на Волинско–подолския кристален масив, покрит с кватернерни утайки от пясък, глина, варовик и мрамор. Смесването с останките от растителния свят създава плодородни черноземни почви. Основата на този масив се състои от най-старите скали: гранити, гнайси и сиенити, които на някои места се намират на повърхността и са ценни строителни материали.

КлиматРедактиране

Градът е разположен в умереноконтиненталния климатичен пояс. Характеризира се с продължително неочаквано, по–скоро влажно лято и сравнително кратка, не тежка зима. Средната температура на въздуха през януари е – 5,8 °C, а през юли – 18,3 °C. Средногодишните валежи са около 638 mm.

От неблагоприятните климатични явления в града се наблюдават виелици (от 6 до 20 дни в годината), мъгли през студения сезон на годината (37 – 60 дни), бури с градушка (3 – 5 дни). Продължителността на светлия ден варира от 8 до 16,5 часа.

ИсторияРедактиране

За първи път градът е споменат през 1363 г., но районът е заселен от древни времена. На сегашната му територия са открити останки от скитски и древноруски селища. След победата на Златната орда през 1362 г. районът попада във властта на Великото литовско княжество, чийто войски го освобождават от татарите. Започват да се строят градове-крепости, сред които е и Виница.

Виница заема видно място в Освободителната война от 1648 – 1654 г. На 7 юли 1648 въстаниците я освобождават от поляците, а в града се разполага гарнизон на хетман Богдан Хмелницки. В началото на 1651 г. поляците нахлуват в Подолието, а градът е за кратко обсаден. Виница, заедно с цяла Западна Украйна, попада под властта на полската корона, после преминава към Османската империя и отново към Полша.

След Втората подялба на Полша (1793 г.) Подолието преминава към Русия, а Виница става за кратко губернски град. От 1923 г. е център на окръг, а от 1932 става административен център на Виницка област. През Втората световна война жителите на града намаляват от 100 хил. до 27 хил., от 50 промишлени предприятия оцеляват едва 10, напълно са разрушени 1880 жилищни сгради. Към края на 1948 г. почти напълно е възстановена промишлеността на града, а по-късно се развиват машиностроене, електроника и други отрасли.

По време на Втората световна война във Виница е разкрит масов гроб на убити от болшевиките украинци – виж Виницка трагедия.

НаселениеРедактиране

 
Възрастова структура на населението според преброяването през 2001 г.

Населението на града според преброяването през 2001 г. е 356 665 души.

Етнически съставРедактиране

Дял на основните етнически групи според преброяванията на населението през годините (в %):[2][3][4]

Етническа група 1926 1939 1959 1989 2001
Украинци 41.5 49.20 60.2 77.4 86.72
Руснаци 13.8 10.57 22.1 16.4 10.12
Евреи 37.8 35.63 13.6 4.1 0.48
Поляци 4.3 3.04 2.0 0.7 0.44

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:[4]

Етническа група Численост Дял (в %)
Общо 356 665 100.00
Украинци 309 325 86.72
Руснаци 36 108 10.12
Евреи 1723 0.48
Поляци 1583 0.44
Беларуси 1314 0.36
Арменци 380 0.10
Молдовци 299 0.08
Азербайджанци 216 0.06
Грузинци 196 0.05
Татари 183 0.05
Германци 178 0.04
Чехи 125 0.03
Българи 117 0.03
Асирийци 113 0.03
Араби 108 0.03
Цигани 80 0.02
Литовци 67 0.01
Узбеки 61 0.01
Народи от Индия и Пакистан 44 0.01
Гърци 42 0.01
Мордовци 40 0.01
Чуваши 40 0.01
Румънци 35 0.009
Казахи 34 0.009
Туркмени 32 0.008
Латвийци 28 0.007
Осетинци 22 0.006
Таджики 22 0.006
Унгарци 21 0.005
Башкири 19 0.005
Американци 19 0.005
Ороки 19 0.005
Корейци 16 0.004
Естонци 13 0.003
Даргинци 13 0.003
Карели 13 0.003
Турци 12 0.003
Удмурти 12 0.003
Гагаузи 11 0.003
Лезгинци 11 0.003
Коми–пермци 10 0.002
Други 176 0.04
Неизвестни 1759 0.49

ОбразованиеРедактиране

 
Входът към сградата на Виницкия национален технически университет през 2014 г.

Образователни институции на град Виница:

  • 50 предучилищни учебни заведения (49 общински и 1 държавно);
  • 37 общи и 4 частни общообразователни институции;
  • Междуучилищен образователен и производствен център;
  • Специално средно училище – център за обучение и рехабилитация.

Извънкласни учебни заведения:

  • Дворец на децата и младежите;
  • Частна институция „Перспектива“.

Висши учебни заведенияРедактиране

Висши училища в град Виница:

Филиали
  • Филиал на Киевския национален университет за култура и изкуство
  • Филиал на Европейския университет
  • Филиал на Университета за съвременно познание
  • Филиал на Лвовския държавен университет

КултураРедактиране

МузеиРедактиране

 
Изглед към сградата на Регионалния исторически музей през 2017 г.

ЗабележителностиРедактиране

 
Спасо-Преображенската катедрала
 
Останките от „Вълколак“
  • Централният парк „Горки“
  • Пожарната кула на площад „Козицки“
  • Комплекс от религиозни и фортификационни съоръжения от 17 – 18 в. „Мури“ в центъра на града (Спасо-Преображенската катедрала, Йезуитският манастир)
  • Йерусалимка – стар еврейски квартал недалеч от съвременния център на града
  • дървената Николаевска църква от 1746 г.
  • Вълколак (бункер)

Средства за масова информацияРедактиране

На територията на града в рамките на радиочестотите на FM–диапазона се излъчват 19 радиостанции от Украйна: Първи канал на Украинското радио / Радио ВИНТЕРА (88.6 MHz), Мелодия FM (90.5 MHz), Kiss FM (90.9 MHz), Power FM (91.3 MHz), Радио Петък (92.0 MHz), Авторадио–Украйна (100.3 MHz), Ретро FM (100.9 MHz), Радио РОКС Украйна (101.4 MHz), Хит FM (102.6 MHz), Крайна ФМ (103.2 MHz), Радио Такт (103.7 MHz), Руско радио Украйна (104.1 MHz), Пипер FM (104.8 MHz), Радио Релакс (105.9 MHz), Наше радио (106.4 MHz), Шансон (107.0 MHz), Лада FM (107.4 MHz) и Ера FM (107.8 MHz).

ЛичностиРедактиране

Международно сътрудничествоРедактиране

Консулства на чужди държави във Виница:

Побратимени градове

Побратимени градове на Виница са:

ИзточнициРедактиране

  1. www.vinnitsaok.com.ua
  2. Всесоюзная перепись населения 1926 года. М.: Издание ЦСУ Союза ССР, 1928 – 29
  3. „Национальный состав населения районов, городов и крупных сел союзных республик СССР – г. Винница (1939)“. // demoscope.ru. Посетен на 5 август 2018. (на руски)
  4. а б „Ethnic composition: 2001 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 август 2018. (на украински)
  5. „У Вінниці розпочало свою роботу Генеральне Консульство Республіки Польща“. // myvin.com.ua, 8 февруари 2010. Посетен на 4 август 2018. (на украински)
  6. „Керівництво міграційної служби взяло участь у відкриття Почесного консульство Республіки Молдова у Вінниці“. // migraciya.com.ua, 4 май 2017. Посетен на 4 август 2018. (на украински)

Външни препраткиРедактиране