Виолета Дечева

българска театрална изследователка и критичка

Виолета Атанасова Дечева е театрален изследовател, историк и критик. Доктор по театрознание (PhD) и доктор на науките (Sc.D.) от БАН. Професор по театрознание в Нов български университет.

Виолета Дечева
театрален изследовател, историк и критик
Родена
Ямбол

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Национална академия за театрално и филмово изкуство
Научна дейност
Област Изкуствознание Театрознание
Образование Софийски университет
НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“
Работила в Институт за изкуствознание на БАН
Нов български университет

БиографияРедактиране

Виолета Дечева следва българска филология в Софийския университет и театрознание в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“. Специализира в Freie Universitaet-Berlin.

Дипломната ѝ работа е върху драматургията на Михаил Булгаков. През 1994 г. защитава докторска дисертация за концепциите за актьора между XIX и XX век в немскоезичното пространство („Актьорът и неговото произведение. Концепции за актьорското изкуство в края на XIX и началото на XX век“). От 1994 г. е изследовател в Института за изкуствознание на БАН и гост-преподавател в НАТФИЗ (до 2001), както и в няколко магистърски програми на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в съвместната Европейска магистърска програма Медии. Култура. Комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Университета „Виадрина“ вв Франкфурт на Одер и Университета на Ница. Гост-професор в Чехия, Германия, Полша и др. През 2007 г. става доктор на изкуствознанието с дисертация на тема „Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни“. От 2011 г. е професор в Института за изследване на изкуствата на БАН[1], а от 2012 г. е професор в НБУ.

Наблюдател за театър на в-к „Култура“ до 2018 г.

Автор на множество индивидуални и участник в колективни научни проекти в Германия, Австрия, Чехия, Унгария, Полша, Швейцария и др. Многократен стипендиант на DAAD. Стипендиант на RSS (CEU), CAS-Sofia, Landis & Gyr Stiftung и др. Участник в национални и международни научни конференции.[2][3] Официален гост и жури на национални и международни театрални фестивали в Полша, Германия, Австрия, Франция, Чехия и мн. др. Член на редколегии на специализирани издания за изкуства, култура и театър. Член на Международната федерация на театралните изследователи (International Federation for Theatre Research – IFTR), на Международната асоциация на театралните критици (International Association of Theatre Critics – IATC), на Съюза на журналистите в България (СЖБ) и др.

Основател и ръководител на Конкурс за нова пиеса на НБУ.

Научни интереси: театрознание, история на модерността, история на културата на 20 век, рецепция на немскоезична драматургия, исторически изследвания с фокус върху театър и национализъм, театър и комунизъм, театър и политическо. Пише театрална критика. Автор е на редица книги и множество публикации в България, Германия, Полша, Франция, Италия, САЩ, Щвейцария и др.

БиблиографияРедактиране

КнигиРедактиране

  • (2016): Кризите на Народния театър. София: Нов български университет, 274 с.[4]
  • (2015): На фокус Dimiter Gotscheff. София: Изток-Запад, 288 с. (съвместно с Каприев, Г.)[5][6]
  • (2014): Между идеологиите и хедонизма. Театърът в началото на новия век. ІІ част. София: Flamingo Black Publishing, 2014, 326 с.[7] (номинация за националната награда „Христо Г. Данов“ през 2014 г.)[8]
  • (2013): Между идеологиите и хедонизма. Театърът в началото на новия век. І част. София: Black Flamingo Publishing, 2013, 511 с.[9][10]
  • (2011): История на българския театър между двете световни войни, София: БАН, 2011, с. 291 – 393. (Съвместно с Попилиев, Р., Йорданов, Н., Николова, К., Спасова, Й.)
  • (2006): Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни. София: Просвета, 2006, 320 с.
  • (2004): Сто години Народен театър „Иван Вазов“. София: Дамян Яков, 2004, 420 с. (Съвместно със Стефанов, В., Попилиев, Р., Тошева, Кр.)[11]
  • (2003): Актьорът като автор и произведение на изкуството. София: СУ „Св. Климент Охридски“. 2003, 176 с.[12]
  • (2003): Режисьорите на 90-те. София: Фондация Култура и Валентин Траянов. 2003, 320 с. (Съвместно с Вандов, Н.)
  • (2002): Авторът и неговия интерпретатор. Драматургията на Фридрих Дюренмат и сценичната ѝ рецепция в България. София: Сонм, 2002, 200 с.[13][14]
  • (2001): Театърът на 90-те. София: Сонм. 2001, 344 с.[15]
  • (1999): Българският театър – извори и документи (1880 – 1900). София: Изд., СУ Кл. Охридски. 1999, 663 стр. (В съавторство с Кр. Тошева и Св. Байчинска.

Автор е на много студии, статии, предговори.

ИзточнициРедактиране

  1. Списък на научните публикации с резюмета на доц. д. изк. Виолета Дечева, кандидат по конкурс за заемане на академичната длъжност професор в ИИИзк
  2. WG Political Performances
  3. CAS WORKING PAPER SERIES
  4. „5.11.2016 г., 14.00 – 17.00 ч., „Арт сезони“ с Любима Бучинска“, bnr.bg
  5. „Театърът на Димитър Гочев, когато вдига рамене и се подсмихва“ (откъс от На фокус Dimiter Gotscheff), ploshtadslaveikov.com, 5 април 2015.
  6. На фокус Dimiter Gotscheff, сайт на изд. Изток-Запад.
  7. „Театърът в началото на новия век през погледа на Виолета Дечева“, интервю на Силвия Чолева, bnr.bg, 10 март 2014
  8. Станаха известни номинациите за националната награда „Христо Г. Данов“ за 2014 г., сайт на Министерство на културата, 6 юни 2014.
  9. Анелия Янева, „Последният театрален мохикан“, рец. в портал „Култура“, 25 май 2014.
  10. Елица Матеева, „Между идеологиите и хедонизма. Театърът в началото на новия век.“ или 501 страници с мисъл за театъра, 31 май 2014.
  11. Байчинска, Св., 100 години народен театър. В: сп. „Проблеми на изкуството“, 2005/2, с.56.
  12. Бенева, Св., „Реплика превърната в разказ“. – В: сп. „Проблеми на изкуството“, 2003/1, с. 63.
  13. Анелия Янева, „Мрачният швейцарец“, рец. във в. „Капитал“, бр.12, 4 април 2003.
  14. Оля Стоянова, „Негова милост Авторът“, рец. във в. „Дневник“, 13 март 2003.
  15. Копринка Червенкова, „Две книги в една премиера“, рец. във в. „Култура“, бр.15, 11 април 2003

Външни препраткиРедактиране

Интервюта