Виолетката, още боровинка или синьовица[1] (Clitocybe nuda), е ядлива базидиева гъба от род Clitocybe.

Виолетка
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
разред:Tricholomatales
семейство:Есенни гъби (Tricholomataceae)
род:Lepista
вид:Виолетка (L. nuda)
Научно наименование
Cooke, 1871
Синоними
  • Agaricus tyrianthinus Fr., 1818
  • Agaricus nudus var. aggregatus Pers., 1828
  • Agaricus nudus var. allochrous Pers., 1828
  • Agaricus nudus var. majus Cooke, 1883
  • Agaricus nudus var. praticola Alb. & Schwein., 1805
  • Agaricus nudus var. sylvaticus Alb. & Schwein., 1805
  • Tricholoma nudum P.Kumm., 1871
  • Tricholoma nudum var. lilaceum Quél.
  • Tricholoma nudum var. majus Cooke, 1871
  • Tricholoma personatum var. nudum Rick, 1961
  • Lepista nuda var. tridentina Singer, 1951
  • Lepista nuda var. tyrianthina Bon, 1997
  • Lepista nuda var. armeriophila Blanco-Dios, 2015
  • Lepista nuda var. lilacina Singer, 1951
  • Lepista nuda var. tucumanensis Singer, 1952
  • Lepista nuda var. violaceofuscidula Singer, 1951
  • Cortinarius nudus Gray, 1821
  • Collybia lilacea Quél., 1875
  • Collybia lilacea var. distantelamellata Rick, 1938
  • Clitocybe tyrianthina P.Karst., 1879
  • Clitocybe nuda H.E.Bigelow & A.H.Sm., 1969
  • Omphalia tyrianthina Quél., 1886
  • Agaricus nudus Bull., 1790
  • Agaricus nudus Bull., 1790
Виолетка в Общомедия
[ редактиране ]

Характерни белези

редактиране

Диаметърът на гуглата е от 6 до 15 cm. Първоначално е полусферична, по-късно разперена до почти плоска. На цвят е сивовиолетова до кафявовиолетова (при младите екземпляри ярковиолетова). В средата има кафеникав кръг. При по старите екземпляри загубва яркост и става белезникавовиолетова. Повърхността е гола, гладка, във влажно време става лепкава. Ръбът първоначално е подвит навътре, по-късно се изправя.

Месото е дебело, меко и крехко. Има бледовиолетов цвят.

Ламелите са разположени гъсто. Те са тънки с размери 5 – 7 mm. Лесно се отделят от месото. Не се допират до пънчето. Имат виолетов цвят.

Споров прашец

редактиране

Споровият пращец е сиворозов.

Пънчето е с размери 4 – 8 cm височина и 1 – 3 cm дебелина. Има цилиндрична форма. Плътно и еластично. В долната част има задебеление, което прилича на луковица. На цвят виолетово до кафявовиолетово.

Събиране, съхранение и използване в кулинарията

редактиране

Виолетката расте върху почва в иглолистни гори, но се среща по-рядко и в широколистни гори, габрови гори и храсталаци през есента (от септември до ноември). Най-често се среща на самодивски кръгове от по 10 – 20 гъби. Виолетката е много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат близък до този на плодовете. Подходяща е за консумиране в прясно състояние (за супи, ястия, задушена или пържена) и за консервиране след стерилизация. Не се препоръчва за консумация в сурово състояние (най-вече за салати), тъй като предизвиква стомашно разстройство със слаби болки и диария. Не е подходяща за сушене.

Двойници

редактиране

Виолетката няма отровен двойник. Може да бъде сбъркана от неопитни гъбари със също ядливата ливадна виолетка (Clitocybe saeva syn. Lepista personata).

Източници

редактиране
  1. Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 181.