Високоскоростен железопътен транспорт
Високоскоростният железопътен транспорт осигурява движението на влакове със скорост над 200 km/h[1]. Движението на такива влакове се извършва по специален релсов път без или с магнитна възглавница (Маглев).
Съвременните високоскоростни влакове се движат с 350 – 400 km/h, а при изпитания могат да ускоряват до 560 – 580 km/h. Благодарение на тази висока скорост те са сериозна конкуренция пред другите видове наземен транспорт, запазвайки характерните влакови предимства – ниска себестойност на превозите при голям обем на превозените пътници.
За първи път редовното движение на високоскоростни влакове започва през 1964 г. в Япония по проекта Шинкансен. През 1981 такива влакове влизат в експлоатация и във Франция, а скоро след това голяма част от Западна Европа, включително Великобритания, е обхваната от единна високоскоростна железопътна мрежа. В началото на XXI век световен лидер при високоскоростните влакове става Китай, като шанхайският Маглев превозва хората от центъра до летището (на 30 km) само за 7 минути и 20 секунди, максимална скорост от 431 km/h и средна 250 km/h.
Някои високоскоростни влакове:
- TGV, високоскоростен влак на френските железници
- Талис, международен скоростен влак, базиран на TGV
- ICE, високоскоростен влак на германските железници Дойче бан
- Eurostar, международен високоскоростен влак, свързващ островна Великобритания и континентална Европа през Евротунела
- Шинкансен, японски високоскоростен влак. Първият влак, в експлоатация, движещ се със скорост над 200 km/h
- Маглев, високоскоростен влак на магнитна възглавница. За разлика от останалите широко разпространени влакове, Маглев изисква специално трасе, по което не могат да се движат обикновени влакове, което силно ограничава приложението му.
Източници
редактиране- ↑ Железнодорожный транспорт: Энциклопедия. с. 78-9.