Виталиано Позели
Виталиано Позели (на сицилиански: Vitaliano Poselli; на гръцки: Βιταλιάνο Ποζέλι) е италиански архитект, автор на много сгради в град Солун от края на XIX и началото на XX век. Позели е еклектик и съчетава европейски и ислямски стилистични тенденции. Сред творбите му има църкви, синагоги и джамии, но също така и частни жилища и обществени сгради.[1]
Виталиано Позели Vitaliano Poselli | |
италиански архитект | |
Роден | |
---|---|
Починал | 23 септември 1918 г.
|
Семейство | |
Братя/сестри | Салваторе Позели |
Биография
редактиранеРоден е на 7 юни 1838 година в Кастильоне ди Сичилия, Кралството на двете Сицилии, в семейството на Джузепе и Ида Позели. Учи архитектура в Рим. Първите му творби са в Катания. В 1867 година отец Боско му възлага постройката на църквата на „Свети Стефан“ в цариградското предградие Сан Стефано (Йешилкьой).[1]
След като прекарва няколко години в столицата, в 1886 година Позели е изпратен от османското правителство в Солун, за да изгради ново държавно училище, по-късно сграда на Философския факултет на Солунския университет. В 1888 година се жени за 18-годишната Луиза Санкиони от Перуджа и се установява постоянно в Солун, където в сътрудничество с местните османски власти създава едни от най-важните обществени, административни, учебни и религиозни както и частни сгради за богати семейства.[1]
В Солун са раждат осемте му деца - Примо, Секондо, Терзо, Ида, Кварто, Летиция, Куинто и Емилио. От 1895 година живее в двуетажна сграда на улица „Данглис“ № 6 - 8, която построява сам, а офисът му е последователно в Стоа „Ломбардо“ и в Стоа „Саул“.[2]
Отличен е за работата си от султан Абдул Хамид II и католическата църква, а крал Виктор Емануил II му дарява сребърни съдове с инициалите си за възстановяването на италианската болница.[2]
В 1911 година при избухването на Итало-турската война се установява в Болоня заедно с двамата си най-големи сина. В 1913 година умира жена му, а той самият умира в Солун на 23 септември 1918 година.[2][3][4] Семейната гробница е в гробището Зейтинлък.[2]
Творби
редактиранеИме | Населено място | Построена | Разрушена | Снимка |
---|---|---|---|---|
Римокатолическа църква „Свети Стефан“ | Сан Стефано | 1867 г. | - | |
Карипиево имение | Солун | 1870 - 1880 г. | - | |
Идадие | Солун | 1887 г. - 1888 г. | - | |
Конак | Солун | 1891 г. | - | |
Синагога „Бет Саул“ | Солун | 1898 г. | 1943 г. | |
Мелница „Алатини“ | Солун | 1898 г. | - | |
Вила „Алатини“ | Солун | 1888 г. | - | |
Римокатолическа църква „Непорочно зачатие Богородично“ | Солун | 1899 г. - 1900 г. | - | |
Вила „Ида“ | Солун | 1886 г. - 1890 г. | 1959 г. - 1960 г. | |
Османски казарми | Солун | 1900 г. - 1901 г. | - | |
Арменска църква „Света Богородица“ | Солун | 1903 г. | - | |
Йени джамия | Солун | 1902 г. | - | |
Сграда на „Банк Отоман“ | Солун | 1904 г. | - | |
Сграда на „Банк дьо Салоник“ | Солун | 1908 г. | - | |
Стоа „Ломбардо“ | Солун | 1967 г. | ||
Стоа „Саул“ | Солун | - | ||
Вила „Морпурго“ | Солун | 1907 г. | ||
Вила „Бардзаркян“ | Солун | 1907 г. | 1961 г. | |
Насимбе хан | Солун | 1909 г. | 60-те години |
Бележки
редактиране- ↑ а б в Κόνσουλα, Αθανασία. Τρισδιάστατη Αποτύπωση στο Γενί Τζαμί Θεσσαλονίκης με Σαρωτή Laser. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Διατμηματικό Πρόγραμμα Μεταπτυχιακών Σπουδών: Προστασία, Συντήρηση και Αποκατάσταση Μνημείων Πολιτισμού, 2012. σ. 1. (на гръцки)
- ↑ а б в г Κόνσουλα, Αθανασία. Τρισδιάστατη Αποτύπωση στο Γενί Τζαμί Θεσσαλονίκης με Σαρωτή Laser. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Διατμηματικό Πρόγραμμα Μεταπτυχιακών Σπουδών: Προστασία, Συντήρηση και Αποκατάσταση Μνημείων Πολιτισμού, 2012. σ. 2. (на гръцки)
- ↑ Mark Mazower, Θεσσαλονίκη: „Πόλη των Φαντασμάτων“, εκδόσεις Αλεξάνδρια, 2006, ISBN 960-221-354-X, σ.303
- ↑ Βασιλές Σ. Κολώνας, Λενα Γ. Παπαματθαιάκη: Ο αρχιτέκτονας Vitaliano Poselli. Το εργο τυ στε Θεσσαλονική τυ 19υ αιώνα. 2 εκδ. Παρατέρέτές, Θεσσαλονίκη 1980.