Виталиан (военачалник)

византийски военачалник
Вижте пояснителната страница за други личности с името Виталиан.

Виталиан (на латински: Flavius Vitalianus, на гръцки: Βιταλιανός; † юли 520 в Константинопол) е византийски военачалник, magister militum per Thracias, оглавил два бунта срещу централното правителство, обявявайки се за император. Той се бунтува през 513 г. в Тракия против Анастасий I.

Виталиан
византийски военачалник
Роден
Починал
юли 520 г.
Константинопол, Византийска империя
Семейство
ДецаБузет (генерал)
Карта на Тракия, местата по време на бунта на Виталиан

Биография

редактиране

Виталиан е роден в Залдапа в Долна Мизия (днес Абрит в североизточна България). Той е гот или скит. Син е на Патрикъл. Майка му е сестра на Македоний II, патриарх на Константинопол през 496 – 511 година. Когато Анастасий през 511 година сваля Македоний II и назначава монофизитския патриарх на Антиохия за негов наследник, в Източната Римска империя започват въстания. През 512 година Ареобинд е издигат като император. След една година comes foederatorum Виталиан ръководи съпротивата.

През 514 Виталиан навлиза в Мизия с войска, съставена главно от кутригури, преминава през Одесос и Анхиал и през 515 година достига до Константинопол. Той не успява да превземе града и се споразумява с император Анастасий I да се оттегли срещу паричен откуп и управлението на Тракия. През 518, при новия император Юстин I, военните действия са подновени и продължават до смъртта на Виталиан през 520 година.

През 520 г. при Юстин I той е отново военачалник и става консул заедно с Флавий Рустиций (в Италия). Още същата година по нареждане на императорския племенник Юстиниан той е уволнен от военната му длъжност и малко след това убит. Евагрий Схоластик съобщава, Виталиан се стремял за императорския трон.

Виталиан е баща на Кутзис (Кучис, Куцис), Бузет (Боузес) и Венил (Венилус). Неговата дъщеря е майка на Домненциол.

Той е баща или чичо на Йоан.

Източници

редактиране