Витина

село в община Рудозем, обл. Смолян
Вижте пояснителната страница за други значения на Витина.

Вѝтина (старо име: Кючук дере) е село в Южна България, област Смолян, община Рудозем.

Витина
България
41.4308° с. ш. 24.7672° и. д.
Витина
Област Смолян
41.4308° с. ш. 24.7672° и. д.
Витина
Общи данни
Население136 души[1] (15 март 2024 г.)
15,3 души/km²
Землище8,884 km²
Надм. височина918 m
Пощ. код4975
Тел. код03055
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ11301
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Рудозем
Недко Кулевски
(ДПС; 2023)

Транслитерация на английски: Village Vitina Регион: Южен Централен планов регион на България Област: област Смолян Община: община Рудозем Геогр. ширина: 41.4329987 Геогр. дължина: 24.7999992 Надморска височина: от 700 до 999 Разстояние по въздух до столицата София: 185.213km Площ землище: 8.884km2 Население: 161 човека (31.12.2013) Пощенски код: 4975 Телефонен код: 03055

В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от селото са постъпили в армията 2 войници, което е косвено доказателство, че по онова време в селото са живели помаци.[2] Витините (Битини, на гръцки: Ξρακες Βιθυνοί, Bithynoi) са тракийско племе, населяващо областта Витиния в Мала Азия. Според Херодот, племето по-рано нарича себе си стримони и живее край р. Стримон, откъдето е изтласкано заедно с племето тини от мизите и тевкрите, и при преселението си към Мала Азия получава името витини, давайки това име и на областта, в която се заселва. Според Ариан епоним на витините е Битинос, осиновен син на Борей; според друга версия Битинос е син на Одрис.

Херодот оставя и описание на облеклото и въоръжението на витините: облечени са с хитони, над които са наметнати зейри; носят шапки от лисича кожа, краката им са омотани с еленова кожа. Въоръжени са с къси копия за хвърляне, прашки, къси мечове и щитове пелта

По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 година) в село Кючукдере има 13 къщи.[3] В демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в селото живеят 110 помаци.[4]

  1. www.grao.bg
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
  3. Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 98.
  4. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна печатница, [1918]. с. 293.