Вихман (Хамаланд)

Вихман II (на немски: Wichmann II, * 930; † 20 юни 973) е граф на Хамаланд и Гент.

Вихман
граф на Хамаланд и Гент
Роден
1-вo хилядолетие
Семейство
ДецаАдела от Хамаланд

БиографияРедактиране

Той произлиза от саксонската фамилия Билунги и има собственост в Лотарингия.

Вихман се жени около 950 г. за Луитгард († 15 октомври 962, от Дом Фландрия), дъщеря на Арнулф I, граф на Фландрия († 964) и Адел дьо Вермандоа († 960). Тя е сестра на Балдуин III († 962). Бракът увеличава значението му, понеже графовете на Фландрия са многократно роднини на Каролингите. Двамата имат три или четири деца:

  • Луитгард, ок. 968 г. първата абатеса на манастира Елтен
  • Адела (* ок. 955; † 1020/1028 в Кьолн), омъжена 1. за Имед IV († 983), граф в Утрехт (Имединги); 2. за Балдерих († 1021), граф на Дренте
  • Вихман (* ок. 957; † пр. 968)
  • Мегинхард († пр. 968), вероятно

Вихман остава без мъжки наследници и основава пр. 968 г. женския манастир Stift Elten. Император Ото I признава даренията на Вихман на манастира (17 чифлика и друга собственост в 4 графства). Манастирът е завършен през декември 973 г. и неговата най-голяма дъщеря Луитгард става първата абтеса. Той поставя своя фамилен манастир под кралска закрила и така той става имперски манастир.

След завършването на манастир Елтен Вихман влиза в манастира St. Vitus в Гладбах и умира там на 20 юни 973 (според „Wicmannus conversus“).

След неговата смърт, дъщеря му Адела иска обратно част от нейната подарена собственост без нейното съгласие като наследничка, като ползва Lex Saxonum. Започва голям конфликт между нея и нейната сестра Луитгард. Въпреки намесата на император Ото II (†983) конфликтът се разраства и Луитгард нарежда изгарянето на замъка на нейната сестра. През 996 г. Ото III разрешава конфликта, манастира останал и Адела получила една част от нейното наследство.

ИзточнициРедактиране

  • Uwe Ludwig, Graf Wichmann von Hamaland und die Gründung des Frauenstifts Elten. Herrschaft, Liturgie und Raum – Studien zur mittelalterlichen Geschichte des Frauenstifts Essen. Klartext Verlag, Essen 2002, ISBN 3-89861-133-7.

Външни препраткиРедактиране