Вихрен (село)

село в България
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вихрен.

Вѝхрен село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград. До 1960 година името на селото е Лески (изписване до 1945 година: Лѣски).[2]

Вихрен
Общи данни
Население 3 души[1] (15 юни 2020 г.)
0,372 души/km²
Землище 8063 km²
Надм. височина 843 m
Пощ. код 2800
Тел. код ?
МПС код Е
ЕКАТТЕ 11315
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(ВМРО-БНД)

ГеографияРедактиране

Село Вихрен се намира в планински район.

ИсторияРедактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сески (Seski) е посочено като село с 25 домакинства и 90 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Ляски и Махала, чифлици твърде близки един до друг; приндлежат на един мелнички бей, намират се на СЗ от Мелник, 4 часа път. Земледелието слабо върви, повечето си минуват с овци, кози; има и дървари. В Ляска са 40 къщи и в Махала 18, само българе.[4]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Лѣски (Ляски) е 180 души, всички българи-християни.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Лески са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Културни и природни забележителностиРедактиране

С околностите на селото е свързана легенда за Иван Рилски, който е живял наблизо. Има параклис „Свети Иван Рилски“ на около 4 км от селото и място в скалата, където светецът е преспивал. Самото село, по поречието на река Санданска Бистрица е заобиколено от чинарова гора, някои дървета от която са на възраст от 200 до 500 години.

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 28.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.