Вичо Иванов
Вичо Димов Иванов (1901-1979), роден в с. Петров дол, е писател, литературен и художествен критик.
Вичо Иванов | |
български литературен критик | |
![]() Портретна снимка на Вичо Иванов | |
Роден |
с. Петров дол, Варненско, Княжество България |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Национална художествена академия |
Научна дейност | |
Област | Литературна критика, изкуствознание |
Вичо Иванов в Общомедия |
Биография
редактиранеПо време на следването си в Художествената академия (1928-1931) прави литературния си дебют в редактираното от Михаил Арнаудов списание „Българска мисъл“. Член на БКП от 1944 г., директор на Българския културен център във Варшава през 1958-1964. Михаил Арнаудов посвещава книгата си „Какво е за нас Иван Вазов“ (1970) „на Вичо Иванов – приятеля и писателя“. В архива на Арнаудов са запазени редица документи, свидетелстващи за близките му отношения с Вичо Иванов, за разменени „жестове“ и пр. (НА-БАН, ф. 58К, оп. 1, а.е. 236, 604 и др.).[1]
Библиография
редактиране- Пътят на Васил Левски до бесилката. Отецъ Паисий, 1935, 35 с.
- Там, гдето пее Вълтава. София: Български писател, 1956, 90 с.
- Хора на изкуството. София: Наука и изкуство, 1957, 233 с.
- Далечни и близки. София: Български писател, 1968, 250 с.
- Ценко Бояджиев. София: Български художник, 1968, 34 с.
- Майстори на сцената. София: Наука и изкуство, 1975, 148 с.
Източници
редактиране- ↑ Емил Димитров, „Вожд и филолог (Михаил Арнаудов през 1944-1954 г.: документално изследване)“, бел. 46, електронно списание LiterNet, 20.04.2004, № 4 (65)
Външни препратки
редактиранеГалерия
редактиране-
Читалището в Петров дол носи името на Вичо Иванов
-
Мемориална плоча в село Петров дол