Вишени

селище в Гърция, Западна Македония
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Костурско. За бившето село в Сярско вижте Вишен.

Вѝшени или Вѝшани[2] (на гръцки: Βυσσινιά, Висиния, до 1926 година Βύσανη, Висани[3]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

Вишени
Βυσσινιά
— село —
„Свети Николай“ (1884)
Свети Николай“ (1884)
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 960[1] m
Население 127 души (2011 г.)
Демоним Вишѐнци
Вишени в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Изглед към Вишени от пътя Шестеово – Жервени. Зад селото Вич
 
Кметството във Вишени

Селото отстои на 13 km северно от демовия център Костур, в областта Пополе в подножието на Буката, разклонение на планината Вич (Вици). На 5 km на изток е село Българска Блаца (Оксия), на 6 km на запад – Жервени (Агиос Андониос), а на 6 km на юг – Тихолища (Тихио). Между селото и Вич е местността Маркова урница, от която на северозапад има пресъхнало езеро. Южно от селото минава Вишенската река, която напоява Вишенското поле и се влива в Костурското езеро.[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Вишенецът Георги Апостоловски, който в 1892 година публикува описание на селото в българския вестник „Новини“, пише, че според местни предания Вишани е старо село, основано от жена на име Виша. Селото е било първоначално в местността Мъчани, половин час на юг от сегашното място, на пътя Костур – Битоля. След това се мести в местността Селища половин час на север от сегашното място, в полите на Вич. Там е имало църква „Свети Никола“, чието място вишенци помнят.[2] Според Атанас Лейков първоначално селото е било разположено в местността Селишча, но поради разбойнически нападения се е преместило в местността Мъчени и оттам на сегашното си място.[4] Църквище Свети Спас и аязмо със смятана ца лековита вода има и на половин час на изток от селото.[2]

В XV век във Вишани са отбелязани поименно 82 глави на домакинства.[5] В османските данъчни регистри от средата на XV век Вишени е споменато с 24 глави на семейства и четирима неженени: Бойко, папа Йорг, Райко, Никола, Йорг, Димо, Драгия, Тодор, Димитри, Яно, Ставро, Алекса, Иверко, Петко, Дидое, Тодор, Михо, Янкос, Леко, Йоргич, Дабижив, Андронико, Михо, Йорг, Дабижив, Андронико, Михо и Йорг, и пет вдовици Траяна, Кала, Влада, Стана и вдовицата на Дидое. Общият приход за империята от селото е 1920 акчета.[6]

Според поп Кочи Попалексиев и Алекси Апостоловски в началото на XIX век селото на окончателното си място е имало 30 къщи.[2] В селото през 80-те години на XIX век са построени две църкви – „Свети Николай“ в селото (1884) и „Свети Атанас“ (1886) на километър извън Вишени.[2][7] Според Георги Апостоловски в 1892 година „църквите са много добре уредени и много стари книги се съхраняват в тях, между които и някои стари евангелия, писани на пергамент. Преди 30 години са подарени на църквата ни 3 ката свещ. одежд, някои богослужебни потребности и едно сребърно славянско евангелие“. Според него училището е „едно доста хубаво извън и голямо здание, но вътрешно не е уредено. То никоя година не е останало без учител, който се плаща от църковните приходи, но в него се учи на гръцки език, което е причината за дето децата в него нищо не научават поради неразбиранието на езика. Учението ни беше папагалско, без да разбираме нищо от прочетеното... и до днес съселените ми си учат децата на непонятен тям език и дават парите си напразно на гръцки учители, които от няколко години насам се подпомагат парично от гръцкия силогос. Около Вишани има по-малки и по-долни села, които са си направили училищата, сдобили са се с добри български учители и децата с радост се учат на метерния си език.“[2]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Висани (Vissani) живеят 960 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Вишени (Vichéni) е посочено като село в Костурска каза с 80 домакинства и 100 жители мюсюлмани и 180 жители българи.[9]

През 1897 година цялото село преминава под върховенството на Българската екзархия.[10] И двете църкви „Свети Никола“ и „Свети Атанас“, както и училището стават български.[11] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вишени има 1150 жители българи християни.[12]

По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е на четири пъти ограбвано и опожарявано от турски аскер.[13] Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 във Вишени от 200 къщи остават само 13 неизгорени и са убити Дине Ишков (на 65 години), Гиле Сотиров (73), Сидо Бакрачев (81), поп Кочо (70), Коле Лейка (60) и Дино Калков 85).[14] Според друг източник са изгорени 172 от 186 къщи.[15]

По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вишени има 1280 българи екзархисти и функционират две български училища.[16] Гръцка статистика от 1905 година също представя селото като чисто българско с 950 жители.[17] Според Георги Константинов Бистрицки Вишени преди Балканската война има 170 български къщи.[18]

На 26 май 1908 година андартският капитан Георгиос Диконимос Макрис заедно с Панайотис Лазопулос напада Вишени и убива 9 жени, 4 мъже, а други 3 жени са с тежки наранявания.[19]

Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след Междусъюзническата война. При избухването на Балканската война в 1912 година шест души от Вишени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[20]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Вишени е обозначено като българско селище.[21]

В ГърцияРедактиране

 
Среща на деца бежанци с местните вишенци

По време на войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война то остава в Гърция. Българските жители на селото са насилвани да се обявяват за гърци и да не говорят повече български.[22]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вишени има 200 къщи славяни християни.[23]

През 1927 година селото е прекръстено на Висиния, в превод Вишнево. В 1928 година в селото има заселени 2 души гърци бежанци. Между 1914 и 1919 година 14 души от Вишени подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година – 29. В селото има 29 политически убийства.[17] Емиграцията между двете световни войни в посока България е значително по-голяма от официалните данни. Населението спада заради засилената емиграция към България и отвъд океана.[1] В 1932 година се регистрирани 140 българофонски семейства, всички с изявено „славянско съзнание“.

През Втората световна война Вишени пострадва от италианските окупатори.[24] В 1945 година в селото има 650 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“. По време на Гръцката гражданска война селото също понася загуби - 159 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[17]

След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада, на което се дължи и драстичният спад на населението, регистриран от преброяванията.[1]

Жителите се занимават със земеделие и частично със скотовъдство.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 960[1] 700[1] 642[1] 684[1] 472[1] 267[1] 260[1] 220[1] 157[1] 135 127

ЛичностиРедактиране

 
Кольо Рашайков Вишенски
 
Деецът на ВМОРО от Вишени Ромпапов
 
Lebamoff Bros. General Store, Fort Wayne, IN, Visheni, Kostursko
Родени във Вишени
  •   Анастас Дамянов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Шеста охридска дружина[25]
  •   Анастас Стумбов (1881 - 1956), български революционер
  •   Аргир Лебамов, касиер на първия ЦК на МПО (1922), баща на дейците на МПО Иван и Георги Лебамови[26]
  •   Васил Ишков (1882 – 1961), български емигрантски деец в САЩ, втори президент на МПО
  •   Васил Попов (1883 - ?), завършил право в Женевския университет в 1908 година[27]
  •   Васил Стумбов, български революционер от ВМРО
  •   Георги Апостоловски (1855 - 1922), български просветен деец[28]
  •   Георги Калков (1916-1948), гръцки партизанин, деец на НОФ
  •   Георги Христов – Драшка, български революционер, костурски войвода по време на Илинденско-Преображенското въстание[29][30]
  •   Григор Бакрачев (1878 – 1963), български революционер
  •   Дамян Кузев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Втора скопска дружина[31]
  •   Дамян Марков (1858 - 1941), кмет на Вишени, ръководител на вишенския революционния комитет и член на първия околийски комитет на ВМОРО в Костур през 1900 г.[32]
  •   Дамян Попхристов (1888 – 1964), български дипломат
  •   Димитър Силянов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[33]
  •   Евтим Михайлов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[34]
  •   Иван Апостоловски (ок. 1853 – ?), български просветен деец
  •   Йото Рашайков, български революционер от ВМОРО
  •   Кузма Бакрачев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков,[35] действал срещу сръбската пропаганда в Прилепско и Велешко и след това в Костурско, загинал при Дреновени през август 1903 година[36]
  •   Милош Попдимитров (1895 - 1969), български просветен деец и фолклорист, член на Костурското благотворително братство[37]
  •   Митре Бакрачев, български революционер от ВМОРО[36]
  •     Михаил Козмов (1885 – 1974), български революционер, емигрантски деец в САЩ
  •   Никола Рашайков (1867 – 1902), български революционер
  •   Панайот Милошев (1927 – 1949), гръцки комунист[38]
  •   Пандо Бакрачев, български революционер от ВМОРО, четник по време на Илинденското въстание; участва в похода на костурчани до Прилепско, загива в сражението край Лаген, Леринско[36]
  •   Пандо Иванов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[39]
  •   Спасо Гергевски, селски войвода на ВМОРО, войвода на вишенската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[40]
  •   Спиро Хаджиев (1873 – 1945), български революционер
  •   Типо Цулев (? - 1902), български революционер[41]
  •   Тома Бакрачев (1877 – 1951), български революционер
  •   Тома Кръстев (1882 – 1939), български революционер, преминал по-късно на сръбска страна
  •   Тома Христов, гъркомански андартски капитан
  •   Търпен Марков (1879 – 1903), български революционер
  •   Христо Талев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[42]
Починали във Вишени

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
  2. а б в г д е ж Кочовъ, Георги попъ. Описание на селото Вишани (Костурско). // Новини II (60). 24 априлий 1892. с. 3.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. „Leikas, A. J. (Atanas Leikov) The history of the village Visheni, Fort Wayne, Indiana 1991, p. 3“, архив на оригинала от 28 август 2008, https://web.archive.org/web/20080828211350/http://mak-truth.com/vish/vish_1.htm, посетен 28 август 2008 
  5. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  6. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 101
  7. Сайт на бившия ном Костур.
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 55. (на френски)
  9. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
  10. Пасков, Илия. Изложение на екзарх Йосиф I до Св. Синод на Българската църква за църковно-училищното дело в Македония и Одринско (1897-1900), Известия на държавните архиви, кн. 59, 1990, с. 416. Друг източник посочва периода 1896-1900 г. като време за преминаване на селото под ведомството на Екзархията: Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год.. // Илюстрация Илиндень VIII (9 (79). София, Издание на Илинденската организация, ноемврий 1936. с. 1.
  11. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 47.
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  13. „Автономия“, №37, 39, 45, 46, цитирано по: Тзавела, Христофор Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.23.
  14. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 294.
  15. Илюстрация Илинден, бр.139, стр.13
  16. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  17. а б в Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vissinia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  18. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  19. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 272-273.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  21. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  22. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 179.
  23. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  24. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 197.
  26. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 223.
  27. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  28. Парцел 34. // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  29. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 38.
  30. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 179.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 391.
  32. Биография на Търпен Марков сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  33. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 610.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 458.
  35. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  36. а б в Цветков, Марио. Вишени. // Костурски край. Посетен на 11 юли 2021 г.
  37. Парцел 129. // София помни. Посетен на 24 март 2018.
  38. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  39. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 294.
  40. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 33.
  41. Кольо Рашайковъ Вишенски. // Илюстрация Илиндень IX (10 (90). София, Издание на Илинденската Организация. с. 13.
  42. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 688.