Отваря главното меню

Владимирово (община Берово)

селище в Република Македония
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Владимирово.

Владимирово (на македонска литературна норма: Владимирово) е село в Северна Македония, община Берово.

Владимирово
Владимирово
— село —
Викиекспедиција Малешевија (178).jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.71° с. ш. 22.7928° и. д.
Владимирово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Берово
Географска област Малешево
Надм. височина 879 m
Население 861 души (2002)
Пощенски код 2331
Владимирово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в историческата област Малешево.

ИсторияРедактиране

В много местности около Владимирово се срещат могили и останки от селища, крепости и църкви от неолита (Бараица), желязната епоха (Увашлия), Късната Античност (Градище, Грамадата, Грамаде, Гюзелдже, Материца, Могилка, Църквище) и Средновековието (Белов юрт, Ковачка чука, Селото).[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621 – 1622 година е отбелязано село Ладимир с 24 джизие ханета (домакинства).[2] Старият хан в центъра на селото е от XVIII век.[3]

В XIX век Владимирово е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Възнесение Господне“ е от 40-те години на XIX век.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Владимирово е посочено като село с 250 домакинства, като жителите му са 912 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Владимирово е населявано от 1650 жители българи християни.[5]

В началото на XX век цялото население на Владимирово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Владимирово има 2000 българи екзархисти и функционират основно и средно българско училище.[6]

По време на Балканската война в 1912 година 17 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] По време на Междусъюзническата война гръцки войски влизат във Владимирово, убиват кмета, изнасилват 15 жени, някои от които убиват. В селото върлува холера.[8]

В селото има комитет на ВМОРО, възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев, Михаил Думбалаков, Константин Самарджиев и Кочо Хаджиманов.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 861 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 859
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

 
Христо Стоянов
Родени във Владимирово
  •   Александър Поптраянов (? – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 14 декември 1922 година[11]
  •   Благой Ханджиски (р. 1948), политик от Северна Македония
  •   Васе Шуперлията (? – 1900), български революционер
  •   Владо Едров, деец на ВМРО[12]
  •   Георги Тодоров (? – 1915), български революционер от ВМОРО, войвода на чета прехвърлящи дезертьори от сръбската армия в България, убит в сражение със сръбски граничари в местността Колун, Струмишко[13]
  •   Давидко Механджийски, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[14]
  •   Иван Мицев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, борец срещу османската власт и сръбската пропаганда[15]
  •   Иван Петров, 26-годишен, четата на Дончо Златков[16]
  •   Иван Реджов (Иван Реджо), революционер от ВМОРО, куриер и четник при Гоце Делчев, участва в залавянето на Назлъм бей през 1897 година, по-късно е самостоятелен малешевски войвода[17][18]
  •   Константин Тренчев (1895 – 1969), революционер
  •   Михаил Атанасов, български свещеник
  •   Михаил Левенски (1942 – 2010), писател от Северна Македония
  •   Пано Алексиев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, четата на Дончо Златков[19]
  •   Петър Ужев (ок. 1850 – 1906), български революционер
  •   Славе Младенов (? – 1924), български революционер
  •   Трайко Благоев (1876 – 1937), български революционер и общественик
  •   Христо Стоянов, български революционер[20]
Починали във Владимирово
  •   Георги Корубинов (1873 – 1902) български революционер
  •   Константин Бараков (1870 – 1903), български общественик и революционер
  •   Иван Парцаков (? – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 14 декември 1922 година[21]
  •   Пандо Андонов (? – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 14 декември 1922 година[22]

БележкиРедактиране

  1. Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
  3. а б Цркви и манастири. // Посетете го Берово. Посетен на 2 септември 2016.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  6. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 140-141
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.
  8. Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 92-93.
  9. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 82 - 88.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 707.
  12. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 714.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 167.
  14. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 107.
  15. Димитровъ, Любенъ (редакторъ). Църквата и свободата на Македония. // Илиндень 1903 - 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 191.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 559.
  17. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 144.
  18. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.45
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
  20. Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.132
  21. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 707.
  22. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 707.