Отваря главното меню

Владимир Висоцки

Руски певец, поет и актьор
Емблема за пояснителна страница За командващия Северния флот на Русия вижте Владимир Висоцки (адмирал).

Владимир Семьонович Висоцки (на руски: Владѝмир Семёнович Высо̀цкий) е руски поет, певец, театрален и филмов актьор и писател. Той е един от най-известните бардове в Съветския съюз.

Владимир Висоцки
Владимир Высоцкий
руски поет и музикант
През 1979 година
През 1979 година

Роден
Починал
Погребан Москва, Русия

Националност Flag of the Soviet Union.svg СССР
Литература
Период 1959 – 1980
Жанрове Любовна лирика, балада, сатира
Музикална кариера
Стил Авторска песен
Инструменти Китара
Глас Баритон
Активност 1959 – 1980
Актьорска кариера
Активност 1956 – 1980
Семейство
Съпруга Изолда Висоцка (1960 – 1965)
Людмила Абрамова (1965 – 1970)
Марина Влади (1970 – 1980)

Подпис Автограф В. Высоцкого.jpg
Уебсайт
Владимир Висоцки в Общомедия

След като умира, в личния му архив баща му и жена му, Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 филмови роли, включително Хамлет, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България). След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му. Въпреки че съветското правителство го признава като актьор, неговите песни остават официално непризнати. Много от тях засягат забранени по това време в СССР теми.

БиографияРедактиране

 
Руска пощенска марка от серията „Популярни певци на руската естрада“, посветена на Владимир Висоцки, 1999, (Скотт № 6547)

Ранни годиниРедактиране

Семейство и детствоРедактиране

Владимир Висоцки е роден на 25 януари 1938 година в Москва и е кръстен с русифицираното име на дядо си, Волф Висоцки. Баща му, Семьон Висоцки (1916 – 1997), е роден в Киев в еврейско семейство и става офицер в армията.[1][2] Майка му, Нина Висоцка (по баща Серьогина; 1912 – 2003), е родена в семейството на московски портиер и от 1932 година работи като преводачка от немски в различни учреждения.[3][4][5] Двамата се запознават през 1935 година, докато Семьон още учи в техникум по комуникации,[3][4][5] женят се малко по-късно, след което заминават за Новосибирск, където съпругът е изпратен на работа. През 1937 година, в очакване на раждането на детето си, Нина Висоцка се връща в дома на родителите си на улица „Первая Мешчанская“ в Москва[6] – преградена на три части стая в комунална квартира, където Висоцки прекарва първите си години.[7][8]

През март 1941 година, месеци преди влизането на Съветския съюз във Втората световна война, Сергей Висоцки е мобилизиран, а през юли съпругата и синът му са евакуирани от Москва в село Воронцовка в Чкаловска област. Те остават там в продължение на две години, като Висоцки живее в детски дом отделно от майка си, която работи като приемчик и лаборант във фабрика за спирт.[9][10]

Висоцки и майка му се връщат в дома си на „Первая Мешчанская“ в Москва през лятото на 1943 година, като по това време родителите му вече са решили да се разделят, развеждайки се официално след края на войната. През 1945 година той постъпва в първи клас на 273-о училище „Шчербаковски“. През следващата година баща му получава по съдебен път родителските права, заради голямата служебна натовареност на майката и лошите отношения на детето с втория ѝ съпруг.[11] От есента на 1946 година Владимир живее с баща си и втората му съпруга Евгения Лихалатова.[11] От 2 януари 1947 година Семьон Висоцки е на служба в съветските окупационни войски в Германия. Семейството се настанява в етаж от къща в Еберсвалде при необичайно добри за съветските стандарти битови условия.[12][13][14] През следващите три години Висоцки учи в местно училище, взима уроци по музика, като за тази цел баща му купува пиано, и започва да говори немски език.[15][16] През лятото на 1948 година кандидатства в суворовско училище, но не е приет.

През лятото на 1949 година Семьон Висоцки е върнат в Съветския съюз, първо в Краснодар, а месец по-късно в Киев. В края на септември Владимир и Евгения Лихалатова се връщат в предишната си комунална квартира в Москва, като Семьон Висоцки ги посещава периодично, пътувайки от Киев.[17] Владимир постъпва в пети клас на кварталното 186-о училище. През 1952 година става член на Комсомола. През този период той започва да се интересува от литература и пише първите си стихове.[18][19] През 1953 година започва да посещава театрален кръжок, а през следващата година е първото му публично представление – представяне на вариации на басня от Иван Крилов в училищно представление. За 17-ия му рожден ден майка му му подарява първата китара, а съученикът му Игор Кохановски го учи на някои прости акорди.[20] Висоцки завършва средното си образование на 24 юни 1955 година.[21]

През този период Висоцки става част от голяма младежка компания, която оказва изключително влияние върху живота и творчеството му.[22][23] Групата обикновено се събира в дома на Левон Кочарян на улица „Болшой Каретний“ №15,[20][24] който освен Висоцки често посещават и други младежи, които по-късно стават известни в артистичните среди – Василий Шукшин, Андрей Тарковски, Людмила Гурченко, Юлиан Семьонов, Иля Глазунов, Олег Стриженов. Сред гостите в дома на Кочарян са и освободени от мрежата на ГУЛАГ политически и криминални лагеристи.

СледванеРедактиране

След като завършва училище, по настояване на семейството си, Владимир Висоцки кандидатства и е приет в Московския инженерно-строителен институт.[25][26][27] Той не проявява особен ентусиазъм към инженерното образование и през декември 1955 година напуска института с намерението да кандидатства в театрално висше училище.[28][29][30] От януари 1956 година отново редовно посещава театралния си кръжок, който по това време подготвя постановки по Александър Островски и Антон Чехов.[30]

През юни 1956 година Висоцки е приет в класа за актьори на Школата студия на Московския художествен академичен театър „Немирович-Данченко“ (МХАТ),[31] който е ръководен от Борис Вершилов, а след неговата смърт в края на 1957 година – от Александър Комисаров и Павел Масалски.

По време на следването си Владимир Висоцки участва редовно в сатирични самодейни постановки, организирани от студентите, за които понякога пише пародийни стихотворения и други кратки текстове.[32] Негов преподавател по литература е Андрей Синявски, който години по-късно е осъден за „антисъветска пропаганда“, на което Висоцки посвещава стихотворението „Вот и кончился процесс“.[33] Синявски запознава Висоцки с работата на Булат Окуджава, чийто концерт в школата подтиква Висоцки да поднови заниманията си с китара, сега с помощта на своя състудент Роман Вилдан.

Висоцки получава своята дебютна роля – на войник без реплики – в студентска постановка на пиесата на Александър Щейн „Хотел „Астория“, подготвяна в продължение на две години и представена през 1958 година. През този период той участва и в други учебни постановки – като Боркин в „Иванов“ на Антон Чехов, Порфирий Петрович в етюд по „Престъпление и наказание“ на Фьодор Достоевски, колар в спектакъл по разказа „Вещицата“ на Антон Чехов, Евдоким Жигалов в „Сватба“ на Чехов. Участва с епизодична роля във филма „Връстнички“ („Сверстницы“, 1959). В дипломния спектакъл на курса в школата играе ролята на Бубнов в „На дъното“ на Максим Горки.[34][35][36] Дипломира се на 20 юни 1960 година.[37]

По време на репетициите на „Хотел „Астория“ Висоцки се запознава със своята състудентка Изолда Жукова[38] и от есента на 1957 година двамата живеят заедно. През 1958 година Жукова се дипломира и е изпратена на работа в театър в Киев, но Висоцки я посещава почти всяка седмица.[39] Двамата се женят официално на 25 април 1960 година, след като тя се развежда с предишния си съпруг.[40]

На 20 юни 1960 година Владимир Висоцки завършва Школата на МХАТ.

60-те годиниРедактиране

След дипломирането си Владимир Висоцки е изпратен на работа в Московския драматичен театър „Александър Пушкин“ и през следващите няколко години работи с прекъсвания там и в няколко други театъра[41] и изпълнява първите си малки роли в киното.

В началото на 60-те години Владимир Висоцки започва да придобива известност като автор на песни в традицията на блатните песни. Изключвайки някои ранни опити, първа сред тях става написаната през юли 1961 година „Татуировка“.[42][43] Първите си песни той изпълнява пред свои приятели, но те започват да се разпространяват в случайни магнетофонни записи. През октомври 1964 година Висоцки записва на магнетофон всичките 48 песни, написани от него до този момент.[44] Характерно за тези песни, определяни по-късно като „блатен цикъл“, е използването на разговорен и уличен език, динамичното повествование и силната индивидуализация на героите, заради която мнозина вярват, че те имат известни на автора реални прототипи.[45] Последните песни от блатния цикъл Висоцки пише през 1965 година, макар да продължава да ги изпълнява и след това.[46]

През 1961 година Висоцки се запознава с Людмила Абрамова, докато двамата участват с малки роли в снимките на филм в Ленинград.[47][48] След връщането си в Москва двамата заживяват заедно, но официално сключват брак през юли 1965 година, след като Висоцки получава развод от Изолда Висоцка. По това време те вече имат двама сина – през ноември 1962 година се ражда Аркадий, а през август 1964 година – Никита Висоцки.[49][50] Людмила Абрамова се отказва от предстоящата си актьорска кариера и остава да се грижи за децата.[51] Бракът обаче не продължава дълго и в края на 60-те години двамата се разделят и официално се развеждат през 1970 година.[52]

През септември 1964 година Висоцки постъпва в Театъра на Таганка, където остава да работи до края на живота си. Десет дни по-късно играе първата си роля, замествайки разболял се колега в „Добрият човек от Сечуан“ на Бертолт Брехт.[53] Първата голяма роля в театралната му кариера е в постановка на „Животът на Галилей“ на Брехт, чиято премиера е през пролетта на 1966 година.[54][55] Следващата му роля е на избягалия каторжник Хлопуша в драматичната поема на Сергей Есенин „Пугачов“.[56]

Отношенията на Владимир Висоцки с водещия режисьор на Театъра на Таганка Юрий Любимов са сложни, като Любимов многократно обявява, че е решил да уволни Висоцки.[57] През март 1968 година, след принудителното прекратяване на спектакъла „Животът на Галилей“, Любимов и директорът на театъра Николай Дупак наистина издават заповед са уволнението на Висоцки „за грубо нарушаване на трудовата дисциплина“.[58][59] Подобни ситуации възникват и след това, но Висоцки и театърът никога не прекъсват изцяло отношенията си.[60][61]

Висоцки се снима за пръв път в киното още като студент, с малка роля във филма „Връстници“ („Сверстницы“, 1959), а през следващите години участва с епизодични роли в още десетина филма,[62] някои от които по-късно той оценява като слаби.[63][64][65] По това време той започва да пише и песни, предназначени за филми, като до края на живота си създава над сто такива песни, но по-голямата част от тях не са използвани по различни причини.[66] Първите по-съществени роли играе във филмите „Я родом из детства“ (1966) и „Кратки срещи“ („Короткие встречи“, 1967), в които изпълнява свои песни.[67]

През 1967 година Владимир Висоцки се снима във филма „Вертикал“ („Вертикаль“), драма за група алпинисти, които изпадат в затруднения по време на трудно изкачване. Той играе поддържаща роля, но изпълнява няколко от своите песни, които са удачно съчетани с действието на филма.[68] Самият филм има голям успех и донася широка популярност на Висоцки, която за пръв път излиза извън московските театрални кръгове.[69]

През 1968 година Висоцки се снима в главната роля във филма „Интервенция“ („Интервенция“), като нелегален агент на болшевиките в Одеса от времето на Гражданската война.[70] Макар и базиран на многократно поставяна съветска пиеса, филмът е спрян от цензурата, която определя интерпретацията на режисьора Генадий Полока като „неприемливо ексцентрична“. Въпреки опитите на екипа да предизвика преразглеждане на забраната, филмът е показан за пръв път едва през 1987 година, по време на Перестройката.[71][72][73][74]

70-те годиниРедактиране

Смърт и признаниеРедактиране

Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г. Официалната версия за смъртта на Висоцки е сърдечен удар.

Висоцки умира, когато в Москва се провеждат бойкотираните летни олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник „Вечерна Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като „Гласът на Америка“, свирят негови песни, а пред театър „Таганка“, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.

ТворчествоРедактиране

Актьорска дейностРедактиране

СемействоРедактиране

  • Бивша съпруга Изолда Константиновна Висоцкая, родена през 1937 г. в град Горки. Актриса. Бракът е разтрогнат през 1965 г.
  • Бивша съпруга Людмила Владимировна Абрамова, родена през 1939 г. в Москва. Бивша актриса. От този брак има двама синове – Аркади (роден 1962) и Никита (роден 1964).
  • Съпруга: Де Полякоф Марина-Катрин (Полякова Марина Владимировна, Марина Влади). Родена през 1938 г. в Париж, киноактриса във Франция.

След женитбата си за Марина Влади (и за двамата това е трети брак) има възможност да пътува най-вече до Франция и САЩ.

НаследствоРедактиране

След смъртта му други руски бардове, като Булат Окуджава и Юрий Визбор, пишат песни за него. Марина Влади написва книга за него. Има и астероид, който е кръстен на Владимир Висоцки. През 1986 г. посмъртно му е дадено званието заслужил артист, а през 1987 г. излизат игрален и документален филм за него.

В интервю за радио Свободна Европа известният руски режисьор Юри Любимов си спомня:

И така, ние го погребахме, като аз имах при това известна доминираща роля. Те [властите] искаха да го погребат тихо и бързо. Москва беше закрит град през 1980 г. по време на Олимпийските игри, и картината стана доста неприятна за тях. Всъщност те излъгаха, като казаха, че ще изнесат ковчега, за да се сбогува множеството с него, а опашката започваше чак от Кремъл. Очевидно, те това си мислеха – как този тип да го измъкнем покрай Кремъл до Ваганковското гробище? Затова и го бутнаха в тунела. Започнаха да трошат портрета му, който поставихме на прозореца на втория етаж на театъра. Камиони с вода помитаха цветята, които хората носеха дни наред и пазеха от невероятното слънце с чадъри, защото беше ужасна жега. И тази огромна тълпа, която се държеше просто перфектно, започна да вика по целия площад: „Фашисти! Фашисти!“. Тази картина обиколи света...[75]

БележкиРедактиране

  1. Бакин 2010, с. 7 – 8.
  2. Новиков 2013, с. 470, 482.
  3. а б Бражников 2009, с. 6, 11 – 12.
  4. а б Бакин 2010, с. 6 – 7.
  5. а б Новиков 2013, с. 10, 470, 482.
  6. Перевозчиков 2005, с. 9.
  7. Бражников 2009, с. 13 – 15.
  8. Новиков 2013, с. 8.
  9. Крылов 1993, с. 6.
  10. Бражников 2009, с. 37 – 38.
  11. а б Бакин 2010, с. 13 – 14.
  12. Бакин 2010, с. 14 – 15.
  13. Новиков 2013, с. 15.
  14. Бражников 2009, с. 297, 313 – 314.
  15. Новиков 2013, с. 16.
  16. Бражников 2009, с. 312 – 326.
  17. Бакин 2010, с. 16.
  18. Бакин 2010, с. 16 – 18.
  19. Новиков 2013, с. 18.
  20. а б Новиков 2013, с. 20.
  21. Бакин 2010, с. 30.
  22. Кулагин 2016, с. 8.
  23. Новиков 2013, с. 17.
  24. Бакин 2010, с. 21.
  25. Бакин 2010, с. 30 – 31.
  26. Новиков 2013, с. 20 – 21.
  27. Кохановский 2017, с. 22 – 24.
  28. Кохановский 2017, с. 25.
  29. Бакин 2010, с. 31 – 32.
  30. а б Новиков 2013, с. 19 – 24.
  31. Новиков 2013, с. 19 – 24, 463.
  32. Новиков 2013, с. 25.
  33. Новиков 2013, с. 27 – 29, 83 – 84.
  34. Новиков 2013, с. 26 – 27, 30 – 33.
  35. Бакин 2010, с. 38 – 42.
  36. Высоцкая 2005, с. 92 – 93.
  37. Новиков 2013, с. 36, 463.
  38. Кохановский 2017, с. 118.
  39. Бакин 2010, с. 41.
  40. Новиков 2013, с. 31 – 32.
  41. Новиков 2013, с. 463.
  42. Новиков 2013, с. 40 – 42.
  43. Цыбульский 2016, с. 35.
  44. Новиков 2013, с. 60 – 61.
  45. Кулагин 2016, с. 17 – 19.
  46. Новиков 2013, с. 69.
  47. Новиков 2013, с. 43 – 44.
  48. Кохановский 2017, с. 503.
  49. Новиков 2013, с. 77, 463 – 464.
  50. Перевозчиков 2011, с. 138.
  51. Кохановский 2017, с. 504.
  52. Новиков 2013, с. 130, 135, 150, 464.
  53. Новиков 2013, с. 463 – 464.
  54. Новиков 2013, с. 85.
  55. Никулин 1989, с. 19 – 20.
  56. Никулин 1989, с. 25 – 26.
  57. Кохановский 2017, с. 263.
  58. Новиков 2013, с. 111, 139.
  59. Иванов-Таганский 2015, с. 210 – 211.
  60. Кохановский 2017, с. 209 – 211.
  61. Иванов-Таганский 2015, с. 220.
  62. Цыбульский 2016, с. 7.
  63. Высоцкий 1991, с. 7.
  64. Цыбульский 2016, с. 75 – 76.
  65. Бакин 2010, с. 266.
  66. Высоцкий 1991, с. 3, 41.
  67. Цыбульский 2016, с. 117 – 118.
  68. Высоцкий 1991, с. 3, 35, 41.
  69. Андреев 2015, с. 230.
  70. Блинова 1992, с. 68 – 69.
  71. Кохановский 2017, с. 324.
  72. Цыбульский 2016, с. 87.
  73. Фомин 2015, с. 165 – 166.
  74. Золотухин 2013, с. 42.
  75. Интервю на Ю. П. Любимов пред радио „Свобода“, 30.09.2007
Цитирани източници
  • Андреев, Н. Жизнь Высоцкого. Москва, Доброе дело, 2015. ISBN 9785849303277. (на руски)
  • Бакин, В. В. Владимир Высоцкий без мифов и легенд. Москва, Эксмо, 2010. ISBN 978-5-699-41173-3. (на руски)
  • Блинова, А. И. Экран и Владимир Высоцкий (Размышления об актёрском мастерстве, о ролях, о среде). Москва, Всероссийский институт переподготовки и повышения квалификации работников кинематографии при Правительстве Российской Федерации, 1992. (на руски)
  • Бражников, С. И. и др. Высоцкий: исследования и материалы: в 4 томах. Том 1. Детство. Москва, ГКЦМ В. С. Высоцкого, 2009. ISBN 978-5-9010-70-14-7. (на руски)
  • Высоцкая, И. К. Короткое счастье на всю жизнь. Молодая гвардия, 2005. ISBN 5-235-02855-4. (на руски)
  • Высоцкий, В. 130 песен для кино. Москва, Киноцентр, 1991. (на руски)
  • Золотухин, Валерий Сергеевич. Секрет Высоцкого. Москва, Алгоритм, 2013. ISBN 9785443803869. (на руски)
  • Иванов-Таганский, В. Триумф и наваждение. Записки о Театре на Таганке. Москва, У Никитских ворот, 2015. ISBN 9785000950746. (на руски)
  • Кохановский, Игорь (сост.). Всё не так, ребята…: Владимир Высоцкий в воспоминаниях друзей и коллег. Москва, АСТ, 2017. ISBN 9785170986927. (на руски)
  • Крылов, Андрей. Коментарии. // Высоцкий, Владимир. Сочинения. Том I. Москва, Художественная литература, 1993. ISBN 5280029432. (на руски)
  • Кулагин, Анатолий Валентинович. Беседы о Высоцком. Издательские решения, 2016. ISBN 9785447481964. (на руски)
  • Никулин, С. (сост.). Высоцкий на Таганке: Cборник статей. Алма-Ата, Союзтеатр, 1989. (на руски)
  • Новиков, Владимир Иванович. Высоцкий. Москва, Молодая гвардия, 2013. ISBN 978-5-235-03554-6. (на руски)
  • Перевозчиков, В. Неизвестный Высоцкий. Москва, Вагриус, 2005. ISBN 5-9697-0014-2. (на руски)
  • Перевозчиков, В. О Высоцком – только самые близкие. Москва, Эксмо, 2011. ISBN 9785699495627. (на руски)
  • Фомин, Валерий Иванович (отв. ред.). Летопись российского кино. 1966 – 1980: Научная монография. Москва, РООИ „Реабилитация“ Канон+, 2015. ISBN 9785883734457. (на руски)
  • Цыбульский, Марк. Время Владимира Высоцкого. Ростов-на-Дону, Феникс, 2009. ISBN 9785222140956. (на руски)

Външни препраткиРедактиране