Отваря главното меню

Владимир Висоцки

Руски певец, поет и актьор
Емблема за пояснителна страница За командващия Северния флот на Русия вижте Владимир Висоцки (адмирал).

Владимир Семьонович Висоцки (на руски: Владѝмир Семёнович Высо̀цкий) е руски поет, певец, театрален и филмов актьор и писател. Той е един от най-известните бардове в Съветския съюз.

Владимир Висоцки
Владимир Высоцкий
руски поет и музикант
През 1979 година
През 1979 година

Роден
Починал
25 юли 1980 г. (42 г.)
Националност Flag of the Soviet Union.svg СССР
Литература
Период 1959 – 1980
Жанрове Любовна лирика, балада, сатира
Музикална кариера
Стил Авторска песен
Инструменти Китара
Глас Баритон
Активни години 1959 – 1980
Актьорска кариера
Активен период 1956 – 1980
Семейство
Съпруга Изолда Висоцка (1960 – 1965)
Людмила Абрамова (1965 – 1970)
Марина Влади (1970 – 1980)

Подпис Автограф В. Высоцкого.jpg
Уебсайт
Владимир Висоцки в Общомедия

След като умира, в личния му архив баща му и жена му, Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 филмови роли, включително Хамлет, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България). След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му. Въпреки че съветското правителство го признава като актьор, неговите песни остават официално непризнати. Много от тях засягат забранени по това време в СССР теми.

Съдържание

БиографияРедактиране

 
Руска пощенска марка от серията „Популярни певци на руската естрада“, посветена на Владимир Висоцки, 1999, (Скотт № 6547)

Ранни годиниРедактиране

Семейство и детствоРедактиране

Владимир Висоцки е роден на 25 януари 1938 година в Москва и е кръстен с русифицираното име на дядо си, Волф Висоцки. Баща му, Семьон Висоцки (1916 – 1997), е роден в Киев в еврейско семейство и става офицер в армията.[1][2] Майка му, Нина Висоцка (по баща Серьогина; 1912 – 2003), е родена в семейството на московски портиер и от 1932 година работи като преводачка от немски в различни учреждения.[3][4][5] Двамата се запознават през 1935 година, докато Семьон още учи в техникум по комуникации,[3][4][5] женят се малко по-късно, след което заминават за Новосибирск, където съпругът е изпратен на работа. През 1937 година, в очакване на раждането на детето си, Нина Висоцка се връща в дома на родителите си на улица „Первая Мешчанская“ в Москва[6] – преградена на три части стая в комунална квартира, където Висоцки прекарва първите си години.[7][8]

През март 1941 година, месеци преди влизането на Съветския съюз във Втората световна война, Сергей Висоцки е мобилизиран, а през юли съпругата и синът му са евакуирани от Москва в село Воронцовка в Чкаловска област. Те остават там в продължение на две години, като Висоцки живее в детски дом отделно от майка си, която работи като приемчик и лаборант във фабрика за спирт.[9][10]

Висоцки и майка му се връщат в дома си на „Первая Мешчанская“ в Москва през лятото на 1943 година, като по това време родителите му вече са решили да се разделят, развеждайки се официално след края на войната. През 1945 година той постъпва в първи клас на 273-о училище „Шчербаковски“. През следващата година баща му получава по съдебен път родителските права, заради голямата служебна натовареност на майката и лошите отношения на детето с втория ѝ съпруг.[11] От есента на 1946 година Владимир живее с баща си и втората му съпруга Евгения Лихалатова.[11] От 2 януари 1947 година Семьон Висоцки е на служба в съветските окупационни войски в Германия. Семейството се настанява в етаж от къща в Еберсвалде при необичайно добри за съветските стандарти битови условия.[12][13][14] През следващите три години Висоцки учи в местно училище, взима уроци по музика, като за тази цел баща му купува пиано, и започва да говори немски език.[15][16] През лятото на 1948 година кандидатства в суворовско училище, но не е приет.

През лятото на 1949 година Семьон Висоцки е върнат в Съветския съюз, първо в Краснодар, а месец по-късно в Киев. В края на септември Владимир и Евгения Лихалатова се връщат в предишната си комунална квартира в Москва, като Семьон Висоцки ги посещава периодично, пътувайки от Киев.[17] Владимир постъпва в пети клас на кварталното 186-о училище. През 1952 година става член на Комсомола. През този период той започва да се интересува от литература и пише първите си стихове.[18][19] През 1953 година започва да посещава театрален кръжок, а през следващата година е първото му публично представление – представяне на вариации на басня от Иван Крилов в училищно представление. За 17-ия му рожден ден майка му му подарява първата китара, а съученикът му Игор Кохановски го учи на някои прости акорди.[20] Висоцки завършва средното си образование на 24 юни 1955 година.[21]

През този период Висоцки става част от голяма младежка компания, която оказва изключително влияние върху живота и творчеството му.[22][23] Групата обикновено се събира в дома на Левон Кочарян на улица „Болшой Каретний“ №15,[20][24] който освен Висоцки често посещават и други младежи, които по-късно стават известни в артистичните среди – Василий Шукшин, Андрей Тарковски, Людмила Гурченко, Юлиан Семьонов, Иля Глазунов, Олег Стриженов. Сред гостите в дома на Кочарян са и освободени от мрежата на ГУЛАГ политически и криминални лагеристи.

СледванеРедактиране

След като завършва училище, по настояване на семейството си, Владимир Висоцки кандидатства и е приет в Московския инженерно-строителен институт.[25][26][27] Той не проявява особен ентусиазъм към инженерното образование и през декември 1955 година напуска института с намерението да кандидатства в театрално висше училище.[28][29][30] От януари 1956 година отново редовно посещава театралния си кръжок, който по това време подготвя постановки по Александър Островски и Антон Чехов.[30]

През юни 1956 година Висоцки е приет в класа за актьори на Школата студия на Московския художествен академичен театър „Немирович-Данченко“ (МХАТ),[31] който е ръководен от Борис Вершилов, а след неговата смърт в края на 1957 година – от Александър Комисаров и Павел Масалски.

По време на следването си Владимир Висоцки участва редовно в сатирични самодейни постановки, организирани от студентите, за които понякога пише пародийни стихотворения и други кратки текстове.[32] Негов преподавател по литература е Андрей Синявски, който години по-късно е осъден за „антисъветска пропаганда“, на което Висоцки посвещава стихотворението „Вот и кончился процесс“.[33] Синявски запознава Висоцки с работата на Булат Окуджава, чийто концерт в школата подтиква Висоцки да поднови заниманията си с китара, сега с помощта на своя състудент Роман Вилдан.

Висоцки получава своята дебютна роля – на войник без реплики – в студентска постановка на пиесата на Александър Щейн „Хотел „Астория“, подготвяна в продължение на две години и представена през 1958 година. През този период той участва и в други учебни постановки – като Боркин в „Иванов“ на Антон Чехов, Порфирий Петрович в етюд по „Престъпление и наказание“ на Фьодор Достоевски, колар в спектакъл по разказа „Вещицата“ на Антон Чехов, Евдоким Жигалов в „Сватба“ на Чехов. Участва с епизодична роля във филма „Връстнички“ („Сверстницы“, 1959). В дипломния спектакъл на курса в школата играе ролята на Бубнов в „На дъното“ на Максим Горки.[34][35][36]

По време на репетициите на „Хотел „Астория“ Висоцки се запознава със своята състудентка Изолда Жукова[37] и от есента на 1957 година двамата живеят заедно. През 1958 година Жукова се дипломира и е изпратена на работа в театър в Киев, но Висоцки я посещава почти всяка седмица.[38] Двамата се женят официално на 25 април 1960 година, след като тя се развежда с предишния си съпруг.[39]

На 20 юни 1960 година Владимир Висоцки завършва Школата на МХАТ.

60-те годиниРедактиране

След дипломирането си Владимир Висоцки е изпратен на работа в Московския драматичен театър „Александър Пушкин“.

  • 1961 – 1964 г. – актьор по договори с киностудиите в страната
  • 1964 – 1980 г. – актьор в Театъра за драма и комедия на Таганка в Москва

70-те годиниРедактиране

Смърт и признаниеРедактиране

Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г. Официалната версия за смъртта на Висоцки е сърдечен удар.

Висоцки умира, когато в Москва се провеждат бойкотираните летни олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник „Вечерна Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като „Гласът на Америка“, свирят негови песни, а пред театър „Таганка“, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.

ТворчествоРедактиране

Актьорска дейностРедактиране

СемействоРедактиране

  • Бивша съпруга Изолда Константиновна Висоцкая, родена през 1937 г. в град Горки. Актриса. Бракът е разтрогнат през 1965 г.
  • Бивша съпруга Людмила Владимировна Абрамова, родена през 1939 г. в Москва. Бивша актриса. От този брак има двама синове – Аркади (роден 1962) и Никита (роден 1964).
  • Съпруга: Де Полякоф Марина-Катрин (Полякова Марина Владимировна, Марина Влади). Родена през 1938 г. в Париж, киноактриса във Франция.

След женитбата си за Марина Влади (и за двамата това е трети брак) има възможност да пътува най-вече до Франция и САЩ.

НаследствоРедактиране

След смъртта му други руски бардове, като Булат Окуджава и Юрий Визбор, пишат песни за него. Марина Влади написва книга за него. Има и астероид, който е кръстен на Владимир Висоцки. През 1986 г. посмъртно му е дадено званието заслужил артист, а през 1987 г. излизат игрален и документален филм за него.

В интервю за радио Свободна Европа известният руски режисьор Юри Любимов си спомня:

И така, ние го погребахме, като аз имах при това известна доминираща роля. Те [властите] искаха да го погребат тихо и бързо. Москва беше закрит град през 1980 г. по време на Олимпийските игри, и картината стана доста неприятна за тях. Всъщност те излъгаха, като казаха, че ще изнесат ковчега, за да се сбогува множеството с него, а опашката започваше чак от Кремъл. Очевидно, те това си мислеха – как този тип да го измъкнем покрай Кремъл до Ваганковското гробище? Затова и го бутнаха в тунела. Започнаха да трошат портрета му, който поставихме на прозореца на втория етаж на театъра. Камиони с вода помитаха цветята, които хората носеха дни наред и пазеха от невероятното слънце с чадъри, защото беше ужасна жега. И тази огромна тълпа, която се държеше просто перфектно, започна да вика по целия площад: „Фашисти! Фашисти!“. Тази картина обиколи света...[40]

БележкиРедактиране

  1. Бакин 2010, с. 7 – 8.
  2. Новиков 2013, с. 470, 482.
  3. а б Бражников 2009, с. 6, 11 – 12.
  4. а б Бакин 2010, с. 6 – 7.
  5. а б Новиков 2013, с. 10, 470, 482.
  6. Перевозчиков 2005, с. 9.
  7. Бражников 2009, с. 13 – 15.
  8. Новиков 2013, с. 8.
  9. Крылов 1993, с. 6.
  10. Бражников 2009, с. 37 – 38.
  11. а б Бакин 2010, с. 13 – 14.
  12. Бакин 2010, с. 14 – 15.
  13. Новиков 2013, с. 15.
  14. Бражников 2009, с. 297, 313 – 314.
  15. Новиков 2013, с. 16.
  16. Бражников 2009, с. 312 – 326.
  17. Бакин 2010, с. 16.
  18. Бакин 2010, с. 16 – 18.
  19. Новиков 2013, с. 18.
  20. а б Новиков 2013, с. 20.
  21. Бакин 2010, с. 30.
  22. Кулагин 2016, с. 8.
  23. Новиков 2013, с. 17.
  24. Бакин 2010, с. 21.
  25. Бакин 2010, с. 30 – 31.
  26. Новиков 2013, с. 20 – 21.
  27. Кохановский 2017, с. 22 – 24.
  28. Кохановский 2017, с. 25.
  29. Бакин 2010, с. 31 – 32.
  30. а б Новиков 2013, с. 19 – 24.
  31. Новиков 2013, с. 19 – 24, 463.
  32. Новиков 2013, с. 25.
  33. Новиков 2013, с. 27 – 29, 83 – 84.
  34. Новиков 2013, с. 26 – 27, 30 – 33.
  35. Бакин 2010, с. 38 – 42.
  36. Высоцкая 2005, с. 92 – 93.
  37. Кохановский 2017, с. 118.
  38. Бакин 2010, с. 41.
  39. Новиков 2013, с. 31 – 32.
  40. Интервю на Ю. П. Любимов пред радио „Свобода“, 30.09.2007
Цитирани източници
  • Бакин, В. В. Владимир Высоцкий без мифов и легенд. Москва, Эксмо, 2010. ISBN 978-5-699-41173-3. (на руски)
  • Бражников, С. И. и др. Высоцкий: исследования и материалы: в 4 томах. Том 1. Детство. Москва, ГКЦМ В. С. Высоцкого, 2009. ISBN 978-5-9010-70-14-7. (на руски)
  • Высоцкая, И. К. Короткое счастье на всю жизнь. Молодая гвардия, 2005. ISBN 5-235-02855-4. (на руски)
  • Кохановский, Игорь (сост.). Всё не так, ребята…: Владимир Высоцкий в воспоминаниях друзей и коллег. Москва, АСТ, 2017. ISBN 9785170986927. (на руски)
  • Крылов, Андрей. Коментарии. // Высоцкий, Владимир. Сочинения. Том I. Москва, Художественная литература, 1993. ISBN 5280029432. (на руски)
  • Кулагин, Анатолий Валентинович. Беседы о Высоцком. Издательские решения, 2016. ISBN 9785447481964. (на руски)
  • Новиков, Владимир Иванович. Высоцкий. Москва, Молодая гвардия, 2013. ISBN 978-5-235-03554-6. (на руски)
  • Перевозчиков, В. Неизвестный Высоцкий. Москва, Вагриус, 2005. ISBN 5-9697-0014-2. (на руски)

Външни препраткиРедактиране