Владимир Волфович Жириновски (на руски: Влади́мир Во́льфович Жирино́вский, 25 април 1946 г. – 6 април 2022 г. като Владимир Волфович Еделщайн) е руски политик, полковник от Руската армия.

Владимир Жириновски
Владимир Жириновский
руски политик
Роден
Владимир Волфович Еделщайн
Починал
6 април 2022 г. (75 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия
Етносевреи[1]
Религияправославие
Националноструснак
Учил вМосковски държавен университет
Юридически факултет на Московския държавен университет
Работилфилолог, юрист
Политика
ПартияЛДПСС (1989 – 1992), ЛДПР (1992 – 2022)
Убеждениянационализъм, антиамериканизъм, евразийство
ЛДПР
Лидер1992 – 2022
Държавна дума
Лидер на парламентарната група на ЛДПР1993 – 2000
2011 – 2022
Държавна дума
Заместник-председател2000 – 2011
Подпис
Уебсайт
Владимир Жириновски в Общомедия

Биография

редактиране

Произход

редактиране

Владимир Жириновски е роден в Алма Ата, бившата столица на тогавашната Казахска ССР (днешна Република Казахстан).

Баща му Волф Еделщайн е евреин, роден през 1907 г. в гр. Костопол, Ровненска област, Украйна. След като силите на Оста окупират Ровненска област, родителите и сестра му са разстреляни, а той и по-малкият му брат Аарон са евакуирани в Алма Ата. Там той се запознава с майка му Александра Павловна Жириновская, рускиня по произход. След войната Волф и брат му, тъй като са с полски паспорти (до 1939 г. Ровненска област е била в пределите на Полша), са принудени по заповед на Сталин да се върнат в Полша. Няколко пъти е била отказвана виза на баща му за СССР, поради което е принуден да живее далеч от семейството си и изгубва връзка с тях, заминавайки за Израел.

В политиката

редактиране

Той е основател и лидер на Либерално-демократическата партия на Русия, заместник-председател на Държавната дума, член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, 6 пъти участник в президентски избори.[2][3] Считан за популист и политически ветеран.[4]

Въпреки нейното име създадената от него Либерално-демократическа партия на Русия е смятана за ултра-националистическа партия.

Позиция спрямо България

редактиране

Спрямо България, през 2014 г. Жириновски заявява: [5]

Те (българите) трябва да ни пълзят в краката, а вместо това и в Първата, и във Втората световна война бяха против нас, а днес са в НАТО.

Обвинения в сексуален тормоз

редактиране

През 2018 г. руският журналист Ренат Давлетгилдеев обвинява Жириновски в сексуално посегателство. Той заявява, че през 2006 г. Жириновски му е правил сексуални намеци и го е опипвал по време на интервю.[6][7]

На 2 септември 2020 г. Жириновски се ваксинира срещу коронавирус, като става доброволен участник в следрегистрационните клинични изпитвания на ваксината СпутникV и три седмици по-късно си слага втората си доза, без странични ефекти. Няколко месеца по-късно нивото на антителата намалява и през декември 2020 г. той поставя друга инжекция Спутник Light, след което се ваксинира с ваксина със спрей за нос, също от Спутник V. В края на лятото на 2021 г. той е ваксиниран с две дози от ваксината CoviVac 55. През декември 2021 г. той направя седмата и осмата ковид ваксинация с CoviVacom. На 9 февруари 2022 г. медиите съобщават, че на 2 февруари 2022 г. Жириновски е хоспитализиран в Централната клинична болница с двустранна пневмония, която се е развила на фона на щама „ омикрон “ на коронавируса; засягането на белите дробове е 50 – 75%. От вечерта на 9 февруари Жириновски е свързан към апарат за вентилация; в края на февруари той е поставен в медикаментозно индуцирана кома.

На 25 март 2022 г. редица медии, позовавайки се на сенатор Пронюшкин, погрешно съобщават за смъртта на Жириновски, което е последвано от опровержения от председателя на Държавната дума Вячеслав Володин и пресслужбата на Министерството на здравеопазването на Руската федерация.

На 6 април 2022 г. председателят на Държавната дума Вячеслав Володин официално потвърждава смъртта на политика, заявявайки, че Владимир Волфович е починал в болницата на 75-годишна възраст „след тежко и продължително боледуване“.[8]

Източници

редактиране
  1. www.jewiki.net // Посетен на 21 май 2021 г.
  2. Жириновски – човекът „най“ // DW, 01.03.2012. Посетен на 19.02.2022.
  3. Русия гласува за президент // БНР, 18.03.2018. Посетен на 19.02.2022.
  4. „Единна Русия“ загуби изборите за губернатори в два руски региона // Гласове, 10.09.2020. Посетен на 19.02.2022.
  5. „Жириновски: Българите трябва да ни пълзят в краката“ // standartnews.com, 14 октомври 2014. Посетен на 13 април 2022. (на български)
  6. rferl.org
  7. clubz.bg
  8. dir.bg. Владимир Жириновски почина в московска болница // Посетен на 06.04.2022 г,.
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за