Отваря главното меню

Владимир Михайлович Комаро́в е съветски космонавт. Той е първият човек, който загива по време на изпълнението на космическа мисия, на борда на Союз 1.

Владимир Комаров
Vladimir Komarov foto grupal grupo de cosmonautas (cropped).jpg
съветски космонавт
Роден 16 март 1927 г.
Москва, СССР
Починал 24 април 1967 г. (40 г.)
Оренбургска област, СССР
Националност руснак
Друга професия инженер
Звание полковник
Престой в космоса 2 дни, 3 часа, 4 мин.
Селекция Група ВВС 1
Мисии Восход 1, Союз 1
Владимир Комаров в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Избран е за космонавт през 1960 г. с първата група космонавти. Дубльор е на капитана на кораба „Восток 4“ Павел Попович. Първият му полет в космоса е на „Восход 1“.

На 24 април 1967 г. загива при втория си полет (със „Союз 1“), заради отказ на парашутната система на спускаемия апарат. Корабът се разбива в земята със скорост 40 m/s. Полетът продължава 1 денонощие, 2 часа, 47 минути и 52 секунди.

Точно преди удара, тогавашния министър-председател Алексей Косигин казва на Комаров, че държавата се гордее с него. Комаров умира от прекалено високата температура някъде в небето близо до Истанбул.[1] Впоследствие се появява информация за прехванати съобщения между Комаров и контролния център, според които Комаров „проклел“ конструкторите на космическия апарат. Сред шума можело да се различат малка част от думите, но конкретно думата „убит“ била ясна, което би могло да се тълкува като упрек от страна на Комаров към инженерите.[2]

Комаров е женен за Валентина Яковлевна Кисельова и имат две деца: Евгени и Ирина.

ПочестиРедактиране

Владимир Комаров е двукратен Герой на Съветския съюз. Награден е и с два ордена „Ленин“, орден „Червена звезда“. Останките му са погребани в Кремъл.

На негово име е наречен астероидът 1836 Комаров, открит през 1971 г. както и средно училище във Велико Търново.

БележкиРедактиране

  1. Sven Grahn. An analysis of the Soyuz-1 flight. // Посетен на 29 октомври 2007.
  2. Kluger, Jeffrey. Low Point: Vladimir Komarov Dies on Re-Entry. // Time Inc., 2007. Посетен на 23 октомври 2011. (на английски)

Външни препраткиРедактиране