Владимир Куртев

Владимир Спиридонов Куртев с псевдоними Батата, Вълков, Свитката[1] е български революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация, пунктов началник на ВМРО в Кюстендил, участник в акцията по спасяването на българските евреи през 1943 година.

Владимир Куртев
български революционер
Куртев като четник
Куртев като четник

Роден
Починал
юни 1946 г. (57 г.)
София, България
Владимир Куртев в Общомедия

БиографияРедактиране

Куртев е роден през 1888 година в Плевен в семейството на бесарабския българин от Болград Спиридон Куртев. В средното училище учител по физика на Куртев е Иван Гарванов, който в 1905 година в VII клас го привлича във ВМОРО. През 1906 година става четник при Добри Даскалов, а в 1907 година в четата на Антон Чеха в Тиквеш. През 1907 година се записва да учи история и география в Софийския университет, но прекъсва учението си, за да взима участие в четнически акции на ВМОРО. Участва в четите на Симеон Клинчарски и Дончо Лазаров. Ранен е в ръката и се прибира в България на лечение.

Владимир Куртев влиза отново в Македония с четата на Михаил Чаков през есента на 1911 година. В началото на Балканската война в 1912 година с четата на Георги Занков и Михаил Чаков Куртев участва в освобождаването на Банско и Сяр. По-късно служи в нестроевата рота на 11 Сярска дружина и е награден с орден „За храброст“ III степен и орден „Свети Александър“ VI степен.[2]

В 1914 година завършва университета. През Първата световна война служи в Първа пехотна софийска дивизия и с нея участва в Тутраканската битка и превземането на Букурещ. Награден е с орден „За храброст“ I степен и е произведен в чин подпоручик. Прехвърлен е на Южния фронт, където участва в боевете при Добро поле.

 
Кочанската чета на Евтим Полски. Първи ред от ляво надясно: Георги Спанчевски, Йордан, Евтим Полски, Владимир Куртев, Кръстьо Припорски; втори ред: В. Николов, И. Деянов, Д. Каракашев и неизвестно лице.[3]

След войната Куртев се установява в Кюстендил, където работи като преподавател и директор на мъжката прогимназия „Марин Дринов“. Същевременно участва в дейността на възстановената от Тодор Александров ВМРО. През 1925 година Куртев е в кочанската чета на Евтим Полски, която води няколко сражения със сърбите. През 1927 година Куртев е назначен от Централния комитет на ВМРО за пограничен пунктов началник в Кюстендил. На VIII конгрес на ВМРО, през април 1932 година, Куртев е избран за член на ЦК, заедно с Иван Михайлов и Георги Настев. Куртев е един от ръководителите на стопанската политика на ВМРО в Горноджумайско и Петричко.

След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година Куртев е арестуван. След излизането си от затвора след амнистия през юни 1940 година се завръща в Кюстендил.

 
Дейци на македонското братство в Кюстендил, отдясно Владимир Куртев.

Участва в кюстендилската делегация, която на 8 март 1943 година поставя началото на акцията по спасяването на българските евреи. Освен него в състава на делегацията, влизат още народният представител Петър Михалев, адвокатът Иван Момчилов и търговецът Асен Суичмезов.

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Куртев се укрива при приятели евреи в Кюстендил, а след това в София. На 8 юни 1946 година, при акцията на властта срещу дейците на ВМРО, Куртев е арестуван и убит без присъда.[4][5][6][7][8] Съществуват и версии, според които първоначално е бил изпратен в лагер, както и че е сътрудничил на Държавна сигурност и на комунистическите власти и поради това не е бил сред обвиняемите на съдебния процес срещу ВМРО от 1946 година.[9]

Удостоен е със званието „Почетен гражданин на Кюстендил“ през 1997 г.

Заради участието си в спасяването на българските евреи, на 6 март 1997 г. е удостоен посмъртно с орден „Стара планина“, а на 5 май 2010 г. с Решение на комисията към Държавния израелски институт „Яд Вашем“ е провъзгласен за „Праведник на света“.[10].

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 14, 24, 85.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 395.
  3. ДА – Кюстендил, фонд 281К, опис 2, а.е. 95, л. 1
  4. „Биографични данни от библиотека на ВМРО-София“, архив на оригинала от 24 август 2011, https://web.archive.org/web/20110824050837/http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=24, посетен 24 август 2011 
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 491.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 87.
  7. Юрукова, Кристин. Националната кауза, вестник Детонация, март 2004 г.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 244-245.
  9. Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София 2013, с. 90-91.
  10. Димитрова, Алексения, „20-и българин обявен за праведник на света“, в. „24 часа“, 10.05.2010 г.