Владимир Моллов
Владимир Димитров Моллов (1873 – 1935) е български юрист и политик от Демократическата партия, по-късно от Демократическия сговор. На няколко пъти е избиран за член на правителството. Като министър на финансите през 1926 – 1931 година сключва няколко важни международни договора – Бежанския заем, Стабилизационния заем, Спогодбата Моллов-Кафандарис.
| Владимир Моллов | |
| български юрист и политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Право | |
| Работил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| XIV ОНС XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XXI ОНС XXII ОНС XXIII ОНС | |
| Семейство | |
| Баща | Димитър Моллов |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Владимир Моллов в Общомедия | |
Биография
редактиранеВладимир Моллов е роден на 16 юли (4 юли стар стил) 1873 година в Киев в семейството на Димитър Моллов, по-късно известен лекар и политик. Негов по-малък брат е Васил Моллов, също известен лекар.[1]
През 1890 година Владимир Моллов завършва Първа софийска мъжка гимназия, а през 1894 година – право в Московския университет. След няколко специализации в Западна Европа, от 1900 година преподава наказателнопроцесуално право в Софийския унивреситет „Свети Климент Охридски“. Той продължава да работи там до края на живота си, като от 1924 година е редовен професор, а през 1905 – 1906 е декан на Юридическия факултет. От 1920 г. е преподавател в Свободния университет за политически и стопански науки – съвременното УНСС[2]. От 1906 година е действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките).[1]
Владимир Моллов участва активно в дейността на Демократическата партия и от 1908 година многократно е избиран за народен представител. Той е министър на народното просвещение във втория кабинет (1910 – 1911) и министър на железниците, пощите и телеграфите в третия кабинет на Александър Малинов (1918). При управлението на Александър Стамболийски през 1923 г. е обвинен от Народното събрание „за пропуск на благоприятните времена и обстоятелства за привършване на войната от 1916-18 год.“[3] След Деветоюнския преврат през 1923 година е реабилитиран и става част от крилото на Демократическата партия, което, начело с Андрей Ляпчев, се присъединява към Демократическия сговор. От 1926 до 1931 година е министър на финансите в първото, второто и третото правителство на Ляпчев.[1]
Библиография
редактиране- Моллов, Владимир. Правна основа на углавната давност. 1898.
- Моллов, Владимир. Българското наказателно съдопроизводство с решенията на В. К. Съд. 1927.
Източници
редактиране- ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Годишник на Свободния университет за политически и стопански науки. С.:1922 г. стр. 4
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 4, 04 март 1923 г., стр. 2
| Петър Тодоров | → | Министър на финансите (4 януари 1926 – 29 юни 1931) | → | Александър Гиргинов |