Владимир Мусаков (преводач)

Владимир Мусаков
	Владимир Мусаков
български преводач
Роден	7 май 1928 г. Свищов, Царство България
Починал	8 януари 1966 г. (37 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учил в	Университет за национално и световно стопанство; Софийски университет
Работил	преводач, критик

Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Мусаков.

Владимир Мусаков е изтъкнат български преводач от немски и английски език. Претворил е над 100 творби от големи автори като Ерих Кестнер (10 негови книги, 1946-1965), Хайнрих Бьол, Лион Фойхтвангер, Гьоте, Шилер, Хайнрих Ман, Карл Май, стихове от Кестнер, Лонгфелоу, Уитман, Рилке, пиеси от Брехт, Голсуърти и др.

Биография редактиране

Владимир Илиев Мусаков е роден на 7 май 1928 г. в Свищов в семейството на Илия Мусаков, български писател и публицист (1894–сл. 1950).^[1], обявен при социализма за представител на фашистката литература.^[2]

Владимир Мусаков успява да завърши прогимназия и гимназия в София. Но семейството му е изселено и „вундеркиндът на групата“^[3], както го наричат приятелите му, няма право нито да живее, нито да стъпва в София.^[2]

Когато режимът омеква, Владимир Мусаков може да следва – учи право в Софийския университет и финанси във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. После става редактор в БТА (1958), получава работа и в двуседмичника „Културни новини“, а през следващите години е контролен редактор в Българската енциклопедия на БАН (1961–1962), редактор в литературния отдел на телевизията (1962–1964), в информационния център към издателство „Народна култура“ (1964–1966), хоноруван преводач и сътрудник на изд. „Народна култура“ (от 1966).

Мусаков е автор на радиопиеси по мотиви от произведения на Кестнер, Леонард Франк, Александър Беляев и др., предговори, рецензии, статии, очерци в литературни издания, интервюта с писатели.

Владимир Мусаков умира на 8 януари 1966 г. от тумор в мозъка^[2], ненавършил 38 години.^[4]

Преводи редактиране

Карл Май, Заветът на Винету, роман, 1943
Карл Май, Героят от прериите, роман, 1944
Карл Май, Сребърното езеро, роман, 1945
Карл Май, Черният мустанг, роман, 1946, 1991
Карл Май, Керванът на робите, роман, 1946, 1991
Карл Май, Завръщането на трапера, романи, 1946 (с Хр. Б. Андреев)
Фридрих Шилер, Вилхелм Тел, драма, 1946
Волф Дуриан, Момчето от сандъка, роман, 1946
Зейн Грей, Водачът на керваните, роман, 1946, 1991, 1992
Зейн Грей, Железният път, роман, 1947, 1991
Йохан Волфганг Гьоте, Фауст, трагедия, 1947
Карл Май, Рио де ла Плата, роман, 1947, 1961, 1969, 1991
Карл Май, През пустинята, Кн. 1-2, роман, 1947
Карл Май, Край Тихия океан, пътеписи, 1947
Карл Май, Кианг-Лу; Между китайските роби, пътеписи, 1947
Ерих Кестнер, Емил и тримата близнаци, роман, 1947, 2000
Ъптон Синклер, Уолстрийт , роман, 1948
Ерих Кестнер, Двойната Лотхен, роман, 1949, 1957, 1997, 1999, 2006
Вили Бредел, Изпитание, роман, 1954
Бодо Узе, Патриоти, роман, 1955
Хауърд Фаст, Сако и Ванцети, роман, 1955
Лудвиг Рен, Трини: Историята на едно индианче, роман, 1956
Карл Брукнер, Пабло Индианчето, роман, 1956 (с Елена Ялъмова)
Бертолт Брехт, Опера за три гроша, драма, 1957
Ханс Хелмут Кирст, Наричахме го „Обесникът“, роман, 1957
Ерих Кестнер, Антон и Точица, роман, 1957, 1964, 1992, 1997, 1999, 2006
Лион Фойхтвангер, Гойя или Трудният път към прозрението, роман, 1958, 1967, 1983 (с Елена Ялъмова)
Ерих Кестнер, Трима мъже в снега, роман, 1959, 1983, 2008
Ерих Кестнер, Хвърчащата класна стая, роман, 1960, 1993
Ерих Кестнер, Изчезналата миниатюра или още Приключенията на един чувствителен месар, роман, 1960, 1992
Арнолд Бронен, Езоп: 7 разказа от древна Елада, 1960, 1969
Карл Фридрих Каул, Синята папка, роман, 1960
Лион Фойхтвангер, Испанска балада, роман, 1960, 1980, 1983
Лион Фойхтвангер, Лисици в лозето. Кн. 1-2, роман, 1961, 1979
Хуго Хартунг, Ние, децата – чудо, роман, 1961
Джеймс Фенимор Купър, Ловецът на елени, роман, 1961, 1977, 2001
Кингсли Еймис, Щастливецът Джим, роман, 1961
Ерих Кестнер, Фабиан: историята на един моралист, роман, 1962, 1983
Лион Фойхтвангер, Грозната херцогиня Маргарете Маулташ, роман, 1962
Гюнтер Вайзенборн, Мемориал, спомени, разкази, есета, 1962
Геролф Алшнер, Голямото странствуване на животните, 1963
Волф Дуриан, Робър, повест, 1964
Леонард Франк, Последният вагон, повест, 1964
Волфганг Шрайер, Сънят на капитан Лой, роман, 1964
Ерих Кестнер, Малкият мъж, роман, 1965, 1993, 1995, 1999, 2006
Ерих Кестнер, Презграничното пътуване, роман, 1965
Хайнрих Ман, Учителят Унрат или Краят на един тиранин, роман, 1965
Хайнрих Бьол, Възгледите на един клоун, роман, 1966
Дитер Нол, Приключенията на Вернер Холт: Т. 1-2, роман, 1967 (със Спас Н. Мулешков)
Хайнрих Бьол, Безсмъртната Теодора, разкази, 1968
Ерих Кестнер, Емил и тримата близнаци; Антон и Точица; Хвърчащата класна стая; Двойната Лотхен, романи, 1969
Ерих Кестнер, Романи за деца, 1977, 1982
Ерих Кестнер, Това се случи на 35 май, роман, 1981, 1992, 1998
Ерих Кестнер, Презгранично пътуване; Изчезналата миниатюра, романи, 1984
Карл Май, Речния дракон, роман, 1991
Карл Май, Краля на петрола, роман, 1991
Карл Май, През дивия Кюрдистан, роман, 1992
Ерих Кестнер, Антон и Точица; Хвърчащата класна стая; Двойната Лотхен, романи, 2010

Писатели в превод на Владимир Мусаков редактиране

За отношението на Владимир Мусаков към живота и словото писателят Георги Марков споделя:

„

Това беше неизказана, съзерцателна любов към речта, история, обичаи и природа. Той беше в плен на Средногорието. Любимият му град беше Копривщица, където той живееше в старата дървена къща на някаква бабичка, за да се наслаждава на някогашната изкусна дърворезба. Той се чувстваше щастлив да броди в старите гробища, да стои край паметника на Дебеляновата майка, да тълкува мъдрите думи, изписани върху надгробните плочи.

“

^[2]