Владимир Симеонов

български генерал

Владимир Крумов Симеонов (Владо) е български партизанин и офицер, генерал-майор.

Владимир Симеонов
български генерал
Роден
Починал
2 октомври 2010 г. (90 г.)
София, България

Биография редактиране

Владимир Симеонов е роден е на 26 март 1920 г. в пернишкото село Кондофрей. Член на РМС от 1937 г. и на БРП (к) от 1944 г.[1]

Завършва основно образование в родното си село и прогимназия в село Чуковец. Поради липса на средства баща му го изпраща в София на работа. От 1 септември 1935 г. работи в хлебопекарница като продавач на хляб. Уволнен е в края на 1936 г. поради това, че издава собственика на хлебопекарната, че произвежда с 200 гр. по-лек хляб от 1 kg хляб. След това постъпва на работа във фурна като помощник-майстор. Остава на работа до 1937 г., когато е опериран от херния поради вдигането на тежки чували с брашно. След това до 1940 г. отново работи във фурна.

След една политическа акция е арестуван и интерниран в лагера в Рибарица, Тетевенско, от 3 юли до 3 септември 1940 г.[2] След това се завръща в София, където отново започва работа в хлебопекарница. През януари 1941 г. е мобилизиран като войник в седми дивизионен полк в Самоков, който е дислоциран в Щип. Докато е в казармата завършва кандидат-подофицерска школа, след което е изпратен в Общовойсковия моторен артилерийски полк в Пловдив. През 1943 г. е арестуван и интерниран в лагера Еникьой. Остава там до 1 октомври 1943 г. След това се завръща в София, където отново става хлебопекар. От 1944 г. се премества в родното си село и работи в село Чуковец, където е евакуирана пекарната. В родното си село създава група на РМС, в която е и бъдещия генерал Борис Тодоров, Йордан Младенов и други. По това време е ятак на партизаните от Дупнишкия партизански отряд. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. От 6 май 1944 г. е партизанин, а няколко дни по-късно на 13 май става командир на чета в новосъздадения Радомирския партизански отряд „Георги Димитров“ (1944).[3][4] След това е командир на 1-ви батальон от отряда. Командир на батальон в Софийската народоосвободителна дивизия.

На 10 септември 1944 г. заминава за София, където е назначен за командир на охраната на ЦК на БКП и става служител на МВР. На 1 февруари 1945 г. постъпва във Военното училище в София и го завършва през 1946 г. След това от 18 март 1946 до 31 януари 1949 г. е Околийски началник на МВР в Радомир с чин капитан[5]. През 1947 г. завършва 2-месечен курс за околийски началници на МВР в Държавното училище на Народната милиция в София, а през 1949 г. и тримесечен курс за околийски началници на МВР по въпроси на Държавна сигурност. Между 31 януари 1949 и 16 септември 1950 г. е Началник на околийско управление II ст. в Трън. От 16 септември 1950 до 9 февруари 1951 г. е началник на 2-ро районно управление на МВР в София. В периода 9 февруари 1951 – 3 октомври 1953 г. е началник на Окръжното управление на МВР в Шумен. Между 3 октомври 1953 и 14 август 1956 г. е началник на отдел в Окръжното управление на МВР в Пловдив. На 14 август 1956 г. е назначен за негов заместник-началник по народната милиция. Между септември 1956 и август 1957 г. учи в Специалния факултет на Висшата школа на МВР в СССР. От 17 февруари 1958 г. е заместник-началник на Окръжното управление на МВР във Враца по народната милиция до 10 декември 1958 г. На 11 февруари 1959 е назначен за заместник-началник на Окръжното управление по народната милиция във Видин. От 14 юли 1959 г. е назначен за заместник-началник на Градското управление на МВР в София. Остава на този пост до 9 януари 1963 г.

Между 9 януари 1963 и 26 юли 1965 г. е заместник-началник на управление на МВР в Група за контрол и обобщаване на опита в МВР. От 26 юли 1965 г. до 23 април 1966 г. е заместник-началник на управление и началник на групата за контрол и обобщаване на опита. С указ № 627 от 7 септември 1967 г. на Президиума на Народното събрание е повишен в чин генерал-майор. В периода 23 април 1966 – 14 февруари 1968 е заместник-директор на Дирекция „Народна милиция“ (ДНМ). След това от 14 февруари 1968 г. е началник на Управление „Охранително“ на МВР, като същевременно от 8 юли 1970 г. е заместник-директор на дирекция „Народна милиция“ до 24 март 1972 г. От 24 март 1972 до 29 декември 1973 г. е заместник-директор на ДНМ по неоперативната и охранителната работа. В периода 29 декември 1973 – 3 април 1978 г. е заместник-директор на народната милиция в групата за контрол и помощ на МВР. На 3 април 1978 г. е назначен за заместник-директор на народната милиция към Секретариата на МВР (помощник на министъра в групата помощници и секретари). От 19 октомври 1979 г. е назначен за заместник-началник на управление по Държавна сигурност в Централното информационно-организационно управление на ДС. Със заповед 590 от 13 февруари 1986 г. се уволнява от 1 март 1986 г.[6] Ръководи първото представяне на български музейни съкровища в галерия „Шарпантие“ (Париж).

Бележки редактиране

  1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 381
  2. Симеонова, С. Генерал Владимир Симеонов. Хроника на един достоен живот. ИК „Нов свят“, 2011, с. 19
  3. old.duma.bg
  4. Симеонова, С. Генерал Владимир Симеонов. Хроника на един достоен живот. ИК „Нов свят“, 2011, с. 40
  5. Симеонова, С. Генерал Владимир Симеонов. Хроника на един достоен живот. ИК „Нов свят“, 2011, с. 55
  6. Симеонова, С. Генерал Владимир Симеонов. Хроника на един достоен живот. ИК „Нов свят“, 2011, с. 131