Влади Киров

български сценарист и романист

Влади Киров е български сценарист и писател.

Влади Киров
български сценарист и романист
Роден
Починал
28 март 2019 г. (69 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Работилсценарист
Литература
Жанровероман, новела
Семейство
Уебсайт

Биография редактиране

Роден е на 28 ноември 1949 г. в София. Завършва немската гимназия, а след това и специалност германистика в Софийския университет. Написва романи като „Розенбуш“, „Делта“, „Историята на Кадъм и Хармония“, „Картографирането на Рая“.[1]

Умира на 28 март 2019 г.[2][3]

Библиография редактиране

Авторска белетристика редактиране

  • „Оловни ордени“ – сборник разкази и новели; [1]
  • „Розенбуш“ (роман). София: Гал-Ико, 1991, 119 с.
  • „Делта“ (роман). София: Гал-Ико, 1992
  • „Спомен за едно превъплъщение, или Историята на Кадъм и Хармония“ (роман). София: Народна култура, 1995, 187 с.[4]
  • „Юридически казус“ (роман). София: Факел експрес, 2002, 224 с. ISBN 954-9772-17-9[5]
  • „Картографирането на Рая“ (роман). София: Изток-Запад, 2007, 396 с. ISBN 978-954-321-369-6

Избрани преводи редактиране

  • „За произхода и целта на историята“ от Карл Ясперс
  • „Успоредно време“ от Барбара Трабер [1]

Филмография редактиране

Награди редактиране

  • Златна роза за филма „Образ невъзможен“; [1]
  • Годишна награда за драматургия на СБФД;
  • Награда за драматургия на Телевизия „Европа“ от фестивала „Златен ритон“ в Пловдив;
  • Специалната награда на фестивала във Вермонт, САЩ.
  • Номинация за наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ – за „Юридически казус“ (2003) и „Картографирането на Рая“ (2007). [6]

Източници редактиране

  1. а б в г Профил на Влади Киров на сайта на БАФТРС.
  2. „Почина сценаристът Влади Киров“, БНТ, 29 март 2019 г.
  3. Йоана Кръстева, „Почина сценаристът и писател Влади Киров“, Дарик Радио, 29 март 2019 г.
  4. Критикът Бойко Пенчев пише за нея: „Бих определил „Кадъм и Хармония“ като книга не за читатели, а за писатели ­ може би главното є достойнство е в разработването на един синтаксис без аналог в стиловия диапазон на българското повествование. Асоциативните преходи на макро-синтагматично ниво са удвоени с една гъвкава фраза, в която неуловимо се преливат различни сюжетни времена и различни субекти на речта ­ фраза, която слива времевите хоризонти по начин, условно казано, „по-изтънчен“ дори сравнен с изисканата лайтмотивна техника на Емилия Дворянова.“ – Бойко Пенчев, „Модерните срещу съвременните“. // Тъгите на краевековието. С., 1998, с. 174.
  5. Силвия Чолева, „Преговор на живота“, рец. във в. „Култура“, бр. 46, 13 декември 2002 г.
  6. „Есенни номинации за наградата „Хеликон“ за 2007 година“, електронен бюлетин „Културни новини“, 16.11.2007 г.

Външни препратки редактиране