Владово (на гръцки: Άγρας, Аграс, до 1926 година катаревуса Βλάδοβον, Владовон, димотики Βλάδοβο, Владово[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония с 883 жители (2001).

Владово
Άγρας
— село —
Монументът на обесените във Владово андарти Аграс и Мингас
Монументът на обесените във Владово андарти Аграс и Мингас
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Надм. височина 222 m
Население 883 души (2001)
Владово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е отдалечено на един километър западно от град Воден (Едеса).

ИсторияРедактиране

Западно от Владово е открито Владовското праисторическо селище.[2][3]

В Османската империяРедактиране

 
Писмо от гръцката община във Владово от 18 февруари 1904 година, заявяващо нейния елинизъм

По пътя за Воден са разположени руините на крепостта Филокастро.[4] Между 1600 и 1800 година селото е разположено в местността Селище, югозападно от днешното местоположение. Там са и руините на църквата „Свети Дионисий Олимпийски“.[5]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Владово като българско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Владовон (Vladovon), Воденска епархия, живеят 390 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Владово (Vladovo) е посочено като село във Воденска каза със 133 къщи и 600 жители българи.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Владово живеят 740 българи.[9] Селото е смесено екзархийско-гъркоманско. Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Владово (Vladovo) има 464 българи екзархисти и 496 патриаршисти гъркомани, като в селото работят българско и гръцко училище.[11] Българската екзархийска църква носи името на „Свети Атанас“.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Владово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

В ГърцияРедактиране

 
Съглашенски части във Владово през Първата световна война

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, които извършват грабежи на имущество на местните жители.[14] След Междусъюзническата война в 1913 година Владово остава в Гърция. В 1924 година 16 души се изселват по официален път в България. В 1926 година селото е прекръстено на Аграс на името на обесения в него в 1906 година андартски капитан Телос Аграс. През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана, а в селото е установена българска общинска власт.[15] В Гражданската война поради близостта си до Воден селото не пострадва.[16]

В 1995 година гробищната църква „Свети Димитър“ е обявена за паметник на културата.[17]

 
Гарата във Владово

През 2008 година статуите на Антонис Мингас и Телос Агапинос между Владово и Техово са разрушени от местни жители[18][19].

Преброявания
  • 1913 – 986 души
  • 1920 – 853 души
  • 1928 – 866 души
  • 1940 – 1045 души
  • 1951 – 980 души
  • 1961 – 1050 души
  • 1971 – 888 души

ЛичностиРедактиране

 
Христо Попов
 
Катина Гризопуло-Пасила от Солун, гръцка учителка във Владово[20]
 
Мария Иконому от Дремиглава, гръцка учителка във Владово[21]
Родени във Владово
  •   Атанас Ходжов, гръцки андартски капитан[22]
  •   Атанасиос Картас (Αναστάσιος Κάρτας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  •   Благой Калеичев (1868 – 1923), български просветен деец и революционер
  •   Вангел Калеичев (1866 – ?), български революционер
  •   Вениамин Димитров (1874 – ?), български духовник и просветен деец
  •   Георги Настев (1877 - ?), завършил в 1898 година Солунската гимназия,[23] завършил математика в Лозана в 1907 година[24]
  •   Георгиос Галиас (Γεώργιος Γαλλίας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  •   Георгиос Пейос (Γεώργιος Πέγιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред и четник между 1906-1909 година[22]
  •   Георги Ст. Попов, български учител във Воден (1870 – 1880), а след това в Солун[25]
  •   Григорий Неврокопски (1821 – 1909), български духовник и просветен деец
  •   Димитриос (Мицос) Бакирдзис (Μήτσος[26] η Δημήτριος Μπακιρτσής), гръцки андартски деец, агент от втори ред[22]
  •   Димитър Далкалъчев (около 1787 – ?), български революционер
  •   Димитър Далкалъчев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[27]
  •   Димитър Карабашев, завършил в 1902 година Солунската гимназия,[23] учител в Енидже Вардар
  •   Иван Далкалъчев (1872 – 1930), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Иван Константинов (1882/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Първа дебърска дружина, Инженерно-техническа част на МОО[28]
  •   Иван П. Георгиев, български учител във Воден (1871 – 1880)[29]
  •   Иван Петров, завършва скопското педагогическо училище в 1909 година, преподава във Воденско до 1912 година, когато е изгонен от гръцките власти, емигрира в САЩ, където е член на МПО „Дамян Груев“, Индианаполис и по-късно на МПО „Бистрица“, Синсинати[30]
  •   Йоанис Бесиос (Ιωάννης Μπέσιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред[22]
  •   Константинос Галиас (Κωνσταντίνος Γαλλίας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  •   Коста Думов (? – 1943), гръцки комунист
  •   Коста Попов (? - 1950), съосновател и президент на МПО
  •   Насто Далкалъчев, български просветен деец
  •   Петрос Пейос (Πέτρος Πέγιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред, куриер на Мазаракис и Гарефис[22]
  •   Петър Далкалъчев (1895 - 1961), български общественик
  •   Теодорос Картас (Θεόδωρος Κάρτας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  •   Теохарис Бакирдзис (Θεοχάρης Μπακιρτσής), гръцки андартски четник, син на Мицос Бакирдзис[22]
  •   Христо Будов, гръцки андартски капитан
  •   Христо Гърков, български революционер, деец на ВМОРО
  •   Христо Далкалъчев (1878 – 1954), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Христо Попов (1876 – ?), български църковен и просветен деец
Починали във Владово

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βλάδοβον - Άγρας
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/58112/1329 π.ε./30-5-1995 - ΦΕΚ 593/Β/7-7-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 май 2018.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/58163/3456/18-12-1997 - ΦΕΚ 1223/Β/31-12-1997. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 10 юни 2018.
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/58112/1329 π.ε./30-5-1995 - ΦΕΚ 593/Β/7-7-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 май 2018.
  5. 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 575.
  6. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 92.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156-157.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  10. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 126.
  11. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 190-191.
  12. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на The Macedonian Tribune, Indianapolis, 1940, стр. 36
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 359 и 835.
  14. Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, с. 113.
  15. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  16. Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  17. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/581003/1330/6-1-1995 - ΦΕΚ 116/Β/23-2-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 октомври 2014.
  18. Ο Δήμος Έδεσσας ξηλώνει προτομές Μακεδονομάχων και τις αντικαθιστά με σπερματοζωάρια!, kostasxan.blogspot.com
  19. Busts of Greek Macedonian Fighters vandalised in Edessa, Youtube
  20. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г..
  21. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г..
  22. а б в г д е ж з и к Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 120. (на гръцки)
  23. а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
  24. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  25. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.540.
  26. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  27. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.359.
  29. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.145.
  30. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на The Macedonian Tribune, Indianapolis, 1940, стр.309.