Владово (на гръцки: Άγρας, Аграс, до 1926 година катаревуса Βλάδοβον, Владовон, димотики Βλάδοβο, Владово[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.

Владово
Άγρας
— село —
Монументът на обесените във Владово андарти Аграс и Мингас
Монументът на обесените във Владово андарти Аграс и Мингас
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Надм. височина 500 m
Население 796 души (2011 г.)
Владово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на надморска височина от 500 m, на 5 km западно от град Воден (Едеса), край пътя Воден - Острово.[2]

ИсторияРедактиране

Западно от Владово е открито Владовското праисторическо селище.[3][4]

В Османската империяРедактиране

 
Писмо от гръцката община във Владово от 18 февруари 1904 година, заявяващо нейния елинизъм

По пътя за Воден са разположени руините на крепостта Филокастро.[3] Между 1600 и 1800 година селото е разположено в местността Селище, югозападно от днешното местоположение. Там са и руините на църквата „Свети Дионисий Олимпийски“.[5]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Владово като българско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Владовон (Vladovon), Воденска епархия, живеят 390 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Владово (Vladovo) е посочено като село във Воденска каза със 133 къщи и 600 жители българи.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Владово живеят 740 българи.[9] Селото е смесено екзархийско-гъркоманско. Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Владово (Vladovo) има 464 българи екзархисти и 496 патриаршисти гъркомани, като в селото работят българско и гръцко училище.[11] Българската екзархийска църква носи името на „Свети Атанас“.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Владово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

В ГърцияРедактиране

 
Съглашенски части във Владово през Първата световна война

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, които извършват грабежи на имущество на местните жители.[14] След Междусъюзническата война в 1913 година Владово остава в Гърция. След 1920 година 16 души се изселват по официален път в България.[2]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Владово има 200 къщи на християни славяни.[15]

В 1926 година селото е прекръстено на Аграс на името на обесения в него в 1906 година андартски капитан Телос Аграс.[2] През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана, а в селото е установена българска общинска власт.[16] В Гражданската война селото дава много жертви и много семейства и отделни хора емигрират в Югославия.[2]

След края на войната започва миграция към Воден и чужбина.[2]

Обработваемото землище на селото е 12500 декара, но в 1956 година 5050 от най-добрите от тях са потопени под изкуственото Владовско езеро, на което е изградена водноелектрическа централа. Землището е експроприирано на много ниски цени - по 4000 драхми на декар, а парите селяните не ги получават с години. Селото произвежда предимно висококачествени череши, като е развито и скотовъдството.[2]

В 1995 година гробищната църква „Свети Димитър“ е обявена за паметник на културата.[17]

 
Гарата във Владово

През 2008 година статуите на Антонис Мингас и Телос Агапинос между Владово и Техово са разрушени от местни жители.[18]

Близо до ВЕЦ „Владово“, изгредена в 1956 година за използване на водите на Вода и Островското езеро, е създадено малко селище, което в 1961 година има 42 жители, в 1971 - 45, в 1981 - 44 и в 1991 година - също 44.[19] По-късно е присъединено към Владово.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 986[2] 853[2] 866[2] 1045[2] 980[2] 1050[2] 888[2] 897[2] 961[2] 884 796

ЛичностиРедактиране

 
Христо Попов
 
Катина Гризопуло-Пасила от Солун, гръцка учителка във Владово[20]
 
Мария Иконому от Дремиглава, гръцка учителка във Владово[21]
Родени във Владово
  •   Атанас Ходжов, гръцки андартски капитан[22]
  •   Атанас Картов (Αναστάσιος Κάρτας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  •   Благой Калеичев (1868 – 1923), български просветен деец и революционер
  •   Вангел Калеичев (1866 – ?), български революционер
  •   Вениамин Димитров (1874 – ?), български духовник и просветен деец
  •   Георги Настев (1872/1877 - 1925), български математик и революционер от ВМОРО
  •   Георги Галев (Γεώργιος Γαλλίας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  •   Георги Пейов (Γεώργιος Πέγιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред и четник между 1906 – 1909 година[22]
  •   Георги Ст. Попов, български учител във Воден (1870 – 1880), а след това в Солун[23]
  •   Григорий Неврокопски (1821 – 1909), български духовник и просветен деец
  •   Димитриос (Мицос) Бакирдзис (Μήτσος[24] η Δημήτριος Μπακιρτσής), гръцки андартски деец, агент от втори ред[22]
  •   Димитър Далкалъчев (около 1787 – ?), български революционер
  •   Димитър Далкалъчев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[25]
  •   Димитър Карабашев, завършил в 1902 година Солунската гимназия,[26] учител в Енидже Вардар
  •   Иван Далкалъчев (1872 – 1930), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Иван Константинов (1882/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Първа дебърска дружина, Инженерно-техническа част на МОО[27]
  •   Иван П. Георгиев, български учител във Воден (1871 – 1880)[28]
  •   Иван Петров, завършва скопското педагогическо училище в 1909 година, преподава във Воденско до 1912 година, когато е изгонен от гръцките власти, емигрира в САЩ, където е член на МПО „Дамян Груев“, Индианаполис и по-късно на МПО „Бистрица“, Синсинати[29]
  •   Иван Бесов (Ιωάννης Μπέσιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред[22]
  •   Константин Галев (Κωνσταντίνος Γαλλίας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  •   Коста Думов (? – 1943), гръцки комунист
  •   Коста Попов (? – 1950), съосновател и президент на МПО
  •   Насто Далкалъчев (1887 - 1913), български просветен деец
  •   Петър Пейов (Πέτρος Πέγιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред, куриер на Мазаракис и Гарефис[22]
  •   Петър Далкалъчев (1895 – 1961), български общественик
  •   Тодор Картов (Θεόδωρος Κάρτας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  •   Теохар Бакърджиев (Θεοχάρης Μπακιρτσής), гръцки андартски четник, син на Мицо Бакърджиев[22]
  •   Христо Будов, гръцки андартски капитан
  •   Христо Гърков, български революционер, деец на ВМОРО
  •   Христо Далкалъчев (1878 – 1954), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Христо Попов (1876 – ?), български църковен и просветен деец
Починали във Владово

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 44. (на македонска литературна норма)
  3. а б ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/58112/1329 π.ε./30-5-1995 - ΦΕΚ 593/Β/7-7-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 май 2018.
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/58163/3456/18-12-1997 - ΦΕΚ 1223/Β/31-12-1997. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 10 юни 2018.
  5. 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN – 622Χ 0570 – 622Χ. σ. 575. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
  6. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 92.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  8. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  10. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  12. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 36.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 359 и 835.
  14. Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, с. 113.
  15. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  16. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  17. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/581003/1330/6-1-1995 - ΦΕΚ 116/Β/23-2-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 октомври 2014.
  18. Ο Δήμος Έδεσσας ξηλώνει προτομές Μακεδονομάχων και τις αντικαθιστά με σπερματοζωάρια!, kostasxan.blogspot.com
  19. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 59. (на македонска литературна норма)
  20. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г..[неработеща препратка]
  21. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г.. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  22. а б в г д е ж з и к Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 120. (на гръцки)
  23. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.540.
  24. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  25. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
  26. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 359.
  28. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.145.
  29. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 309.