Владово
Владово (на гръцки: Άγρας, Аграс, до 1926 година катаревуса Βλάδοβον, Владовон, димотики Βλάδοβο, Владово[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония с 883 жители (2001).
Владово Άγρας |
|
---|---|
— село — | |
![]() Монументът на обесените във Владово андарти Аграс и Мингас |
|
Страна |
![]() |
Област | Централна Македония |
Дем | Воден |
Географска област | Нидже |
Надм. височина | 222 m |
Население | 883 души (2001) |
Владово в Общомедия |
ГеографияРедактиране
Селото е отдалечено на един километър западно от град Воден (Едеса).
ИсторияРедактиране
Западно от Владово е открито Владовското праисторическо селище.[2][3]
В Османската империяРедактиране
По пътя за Воден са разположени руините на крепостта Филокастро.[4] Между 1600 и 1800 година селото е разположено в местността Селище, югозападно от днешното местоположение. Там са и руините на църквата „Свети Дионисий Олимпийски“.[5]
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Владово като българско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Владовон (Vladovon), Воденска епархия, живеят 390 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Владово (Vladovo) е посочено като село във Воденска каза със 133 къщи и 600 жители българи.[8]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Владово живеят 740 българи.[9] Селото е смесено екзархийско-гъркоманско. Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Владово (Vladovo) има 464 българи екзархисти и 496 патриаршисти гъркомани, като в селото работят българско и гръцко училище.[11] Българската екзархийска църква носи името на „Свети Атанас“.[12]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Владово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в селото влизат гръцки войски, които извършват грабежи на имущество на местните жители.[14] След Междусъюзническата война в 1913 година Владово остава в Гърция. В 1924 година 16 души се изселват по официален път в България. В 1926 година селото е прекръстено на Аграс на името на обесения в него в 1906 година андартски капитан Телос Аграс. През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана, а в селото е установена българска общинска власт.[15] В Гражданската война поради близостта си до Воден селото не пострадва.[16]
В 1995 година гробищната църква „Свети Димитър“ е обявена за паметник на културата.[17]
През 2008 година статуите на Антонис Мингас и Телос Агапинос между Владово и Техово са разрушени от местни жители[18][19].
- Преброявания
- 1913 – 986 души
- 1920 – 853 души
- 1928 – 866 души
- 1940 – 1045 души
- 1951 – 980 души
- 1961 – 1050 души
- 1971 – 888 души
ЛичностиРедактиране
- Родени във Владово
- Атанас Ходжов, гръцки андартски капитан[22]
- Атанасиос Картас (Αναστάσιος Κάρτας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
- Благой Калеичев (1868 – 1923), български просветен деец и революционер
- Вангел Калеичев (1866 – ?), български революционер
- Вениамин Димитров (1874 – ?), български духовник и просветен деец
- Георги Настев (1877 - ?), завършил в 1898 година Солунската гимназия,[23] завършил математика в Лозана в 1907 година[24]
- Георгиос Галиас (Γεώργιος Γαλλίας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
- Георгиос Пейос (Γεώργιος Πέγιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред и четник между 1906-1909 година[22]
- Георги Ст. Попов, български учител във Воден (1870 – 1880), а след това в Солун[25]
- Григорий Неврокопски (1821 – 1909), български духовник и просветен деец
- Димитриос (Мицос) Бакирдзис (Μήτσος[26] η Δημήτριος Μπακιρτσής), гръцки андартски деец, агент от втори ред[22]
- Димитър Далкалъчев (около 1787 – ?), български революционер
- Димитър Далкалъчев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[27]
- Димитър Карабашев, завършил в 1902 година Солунската гимназия,[23] учител в Енидже Вардар
- Иван Далкалъчев (1872 – 1930), български революционер, деец на ВМОРО
- Иван Константинов (1882/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Първа дебърска дружина, Инженерно-техническа част на МОО[28]
- Иван П. Георгиев, български учител във Воден (1871 – 1880)[29]
- Иван Петров, завършва скопското педагогическо училище в 1909 година, преподава във Воденско до 1912 година, когато е изгонен от гръцките власти, емигрира в САЩ, където е член на МПО „Дамян Груев“, Индианаполис и по-късно на МПО „Бистрица“, Синсинати[30]
- Йоанис Бесиос (Ιωάννης Μπέσιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред[22]
- Константинос Галиас (Κωνσταντίνος Γαλλίας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
- Коста Думов (? – 1943), гръцки комунист
- Коста Попов (? - 1950), съосновател и президент на МПО
- Насто Далкалъчев, български просветен деец
- Петрос Пейос (Πέτρος Πέγιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред, куриер на Мазаракис и Гарефис[22]
- Петър Далкалъчев (1895 - 1961), български общественик
- Теодорос Картас (Θεόδωρος Κάρτας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
- Теохарис Бакирдзис (Θεοχάρης Μπακιρτσής), гръцки андартски четник, син на Мицос Бакирдзис[22]
- Христо Будов, гръцки андартски капитан
- Христо Гърков, български революционер, деец на ВМОРО
- Христо Далкалъчев (1878 – 1954), български революционер, деец на ВМОРО
- Христо Попов (1876 – ?), български църковен и просветен деец
- Починали във Владово
- Антониос Мингас (? – 1907) гръцки андартски деец
- Лазар Димитров (1874 – 1903), воденски войвода на ВМОРО
- Телос Агапинос (капитан Аграс) (1880 – 1907), гръцки андартски капитан
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βλάδοβον - Άγρας
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/58112/1329 π.ε./30-5-1995 - ΦΕΚ 593/Β/7-7-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 май 2018.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/58163/3456/18-12-1997 - ΦΕΚ 1223/Β/31-12-1997. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 10 юни 2018.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/58112/1329 π.ε./30-5-1995 - ΦΕΚ 593/Β/7-7-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 май 2018.
- ↑ 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 575. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
- ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 92.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 36.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 359 и 835.
- ↑ Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, с. 113.
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/581003/1330/6-1-1995 - ΦΕΚ 116/Β/23-2-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 октомври 2014.
- ↑ Ο Δήμος Έδεσσας ξηλώνει προτομές Μακεδονομάχων και τις αντικαθιστά με σπερματοζωάρια!, kostasxan.blogspot.com
- ↑ Busts of Greek Macedonian Fighters vandalised in Edessa, Youtube
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г..[неработеща препратка]
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г.. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж з и к Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 120. (на гръцки)
- ↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.540.
- ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 359.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.145.
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 309.