Владово

Владово (на гръцки: Άγρας, Аграс, до 1926 година катаревуса Βλάδοβον, Владовон, димотики Βλάδοβο, Владово[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.

Владово
Άγρας
— село —
Монументът на обесените във Владово андарти Аграс и Мингас
Монументът на обесените във Владово андарти Аграс и Мингас
Гърция
40.8055° с. ш. 22.0036° и. д.
Владово
Централна Македония
40.8055° с. ш. 22.0036° и. д.
Владово
Воденско
40.8055° с. ш. 22.0036° и. д.
Владово
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Надм. височина 500 m
Население 796 души (2011 г.)
Владово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на надморска височина от 500 m, на 5 km западно от град Воден (Едеса), край пътя Воден - Острово.[2]

ИсторияРедактиране

Западно от Владово е открито Владовското праисторическо селище.[3][4]

В Османската империяРедактиране

 
Писмо от гръцката община във Владово от 18 февруари 1904 година, заявяващо нейния елинизъм

По пътя за Воден са разположени руините на крепостта Филокастро.[3] Между 1600 и 1800 година селото е разположено в местността Селище, югозападно от днешното местоположение. Там са и руините на църквата „Свети Дионисий Олимпийски“.[5]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Владово като българско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Владовон (Vladovon), Воденска епархия, живеят 390 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Владово (Vladovo) е посочено като село във Воденска каза със 133 къщи и 600 жители българи.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Владово живеят 740 българи.[9] Селото е смесено екзархийско-гъркоманско. Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Владово (Vladovo) има 464 българи екзархисти и 496 патриаршисти гъркомани, като в селото работят българско и гръцко училище.[11] Българската екзархийска църква носи името на „Свети Атанас“.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Владово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

В ГърцияРедактиране

 
Съглашенски части във Владово през Първата световна война

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, които извършват грабежи на имущество на местните жители.[14] След Междусъюзническата война в 1913 година Владово остава в Гърция. След 1920 година 16 души се изселват по официален път в България.[2]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Владово има 200 къщи на християни славяни.[15]

В 1926 година селото е прекръстено на Аграс на името на обесения в него в 1906 година андартски капитан Телос Аграс.[2] През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана, а в селото е установена българска общинска власт.[16] В Гражданската война селото дава много жертви и много семейства и отделни хора емигрират в Югославия.[2]

След края на войната започва миграция към Воден и чужбина.[2]

Обработваемото землище на селото е 12500 декара, но в 1956 година 5050 от най-добрите от тях са потопени под изкуственото Владовско езеро, на което е изградена водноелектрическа централа. Землището е експроприирано на много ниски цени - по 4000 драхми на декар, а парите селяните не ги получават с години. Селото произвежда предимно висококачествени череши, като е развито и скотовъдството.[2]

В 1995 година гробищната църква „Свети Димитър“ е обявена за паметник на културата.[17]

 
Гарата във Владово

През 2008 година статуите на Антонис Мингас и Телос Агапинос между Владово и Техово са разрушени от местни жители.[18]

Близо до ВЕЦ „Владово“, изгредена в 1956 година за използване на водите на Вода и Островското езеро, е създадено малко селище, което в 1961 година има 42 жители, в 1971 - 45, в 1981 - 44 и в 1991 година - също 44.[19] По-късно е присъединено към Владово.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 986[2] 853[2] 866[2] 1045[2] 980[2] 1050[2] 888[2] 897[2] 961[2] 884 796

ЛичностиРедактиране

 
Христо Попов
 
Катина Гризопуло-Пасила от Солун, гръцка учителка във Владово[20]
 
Мария Иконому от Дремиглава, гръцка учителка във Владово[21]
Родени във Владово
  •   Атанас Ходжов, гръцки андартски капитан[22]
  •   Атанас Картов (Αναστάσιος Κάρτας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  •   Благой Калеичев (1868 – 1923), български просветен деец и революционер
  •   Вангел Калеичев (1866 – ?), български революционер
  •   Вениамин Димитров (1874 – ?), български духовник и просветен деец
  •   Георги Настев (1872/1877 - 1925), български математик и революционер от ВМОРО
  •   Георги Галев (Γεώργιος Γαλλίας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  •   Георги Пейов (Γεώργιος Πέγιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред и четник между 1906 – 1909 година[22]
  •   Георги Ст. Попов, български учител във Воден (1870 – 1880), а след това в Солун[23]
  •   Григорий Неврокопски (1821 – 1909), български духовник и просветен деец
  •   Димитриос (Мицос) Бакирдзис (Μήτσος[24] η Δημήτριος Μπακιρτσής), гръцки андартски деец, агент от втори ред[22]
  •   Димитър Далкалъчев (около 1787 – ?), български революционер
  •   Димитър Далкалъчев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[25]
  •   Димитър Карабашев, завършил в 1902 година Солунската гимназия,[26] учител в Енидже Вардар
  •   Иван Далкалъчев (1872 – 1930), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Иван Константинов (1882/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Първа дебърска дружина, Инженерно-техническа част на МОО[27]
  •   Иван П. Георгиев, български учител във Воден (1871 – 1880)[28]
  •   Иван Петров, завършва скопското педагогическо училище в 1909 година, преподава във Воденско до 1912 година, когато е изгонен от гръцките власти, емигрира в САЩ, където е член на МПО „Дамян Груев“, Индианаполис и по-късно на МПО „Бистрица“, Синсинати[29]
  •   Иван Бесов (Ιωάννης Μπέσιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред[22]
  •   Константин Галев (Κωνσταντίνος Γαλλίας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  •   Коста Думов (? – 1943), гръцки комунист
  •   Коста Попов (? – 1950), съосновател и президент на МПО
  •   Насто Далкалъчев, български просветен деец
  •   Петър Пейов (Πέτρος Πέγιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред, куриер на Мазаракис и Гарефис[22]
  •   Петър Далкалъчев (1895 – 1961), български общественик
  •   Тодор Картов (Θεόδωρος Κάρτας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  •   Теохар Бакърджиев (Θεοχάρης Μπακιρτσής), гръцки андартски четник, син на Мицо Бакърджиев[22]
  •   Христо Будов, гръцки андартски капитан
  •   Христо Гърков, български революционер, деец на ВМОРО
  •   Христо Далкалъчев (1878 – 1954), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Христо Попов (1876 – ?), български църковен и просветен деец
Починали във Владово

БележкиРедактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 44. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/58112/1329 π.ε./30-5-1995 - ΦΕΚ 593/Β/7-7-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 май 2018.
  4. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/58163/3456/18-12-1997 - ΦΕΚ 1223/Β/31-12-1997. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 10 юни 2018.
  5. ↑ 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN – 622Χ 0570 – 622Χ. σ. 575. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
  6. ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 92.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  8. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  10. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  12. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 36.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 359 и 835.
  14. ↑ Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, с. 113.
  15. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  16. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  17. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/581003/1330/6-1-1995 - ΦΕΚ 116/Β/23-2-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 октомври 2014.
  18. ↑ Ο Δήμος Έδεσσας ξηλώνει προτομές Μακεδονομάχων και τις αντικαθιστά με σπερματοζωάρια!, kostasxan.blogspot.com
  19. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 59. (на македонска литературна норма)
  20. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г..[неработеща препратка]
  21. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г.. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  22. ↑ а б в г д е ж з и к Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 120. (на гръцки)
  23. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.540.
  24. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  25. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
  26. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 359.
  28. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.145.
  29. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 309.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владово&oldid=11014073“.