Уикипедия

Владово

Владово (на гръцки: Άγρας, Аграс, до 1926 година катаревуса Βλάδοβον, Владовон, димотики Βλάδοβο, Владово[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония с 883 жители (2001).

Владово
Άγρας
— село —
Монументът на обесените във Владово андарти Аграс и Мингас
Монументът на обесените във Владово андарти Аграс и Мингас
Гърция
40.8055° с. ш. 22.0036° и. д.
Владово
Централна Македония
40.8055° с. ш. 22.0036° и. д.
Владово
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Надм. височина 222 m
Население 883 души (2001)
Владово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е отдалечено на един километър западно от град Воден (Едеса).

ИсторияРедактиране

Западно от Владово е открито Владовското праисторическо селище.[2][3]

В Османската империяРедактиране

 
Писмо от гръцката община във Владово от 18 февруари 1904 година, заявяващо нейния елинизъм

По пътя за Воден са разположени руините на крепостта Филокастро.[4] Между 1600 и 1800 година селото е разположено в местността Селище, югозападно от днешното местоположение. Там са и руините на църквата „Свети Дионисий Олимпийски“.[5]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Владово като българско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Владовон (Vladovon), Воденска епархия, живеят 390 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Владово (Vladovo) е посочено като село във Воденска каза със 133 къщи и 600 жители българи.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Владово живеят 740 българи.[9] Селото е смесено екзархийско-гъркоманско. Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Владово (Vladovo) има 464 българи екзархисти и 496 патриаршисти гъркомани, като в селото работят българско и гръцко училище.[11] Българската екзархийска църква носи името на „Свети Атанас“.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Владово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

В ГърцияРедактиране

 
Съглашенски части във Владово през Първата световна война

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, които извършват грабежи на имущество на местните жители.[14] След Междусъюзническата война в 1913 година Владово остава в Гърция. В 1924 година 16 души се изселват по официален път в България. В 1926 година селото е прекръстено на Аграс на името на обесения в него в 1906 година андартски капитан Телос Аграс. През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана, а в селото е установена българска общинска власт.[15] В Гражданската война поради близостта си до Воден селото не пострадва.[16]

В 1995 година гробищната църква „Свети Димитър“ е обявена за паметник на културата.[17]

 
Гарата във Владово

През 2008 година статуите на Антонис Мингас и Телос Агапинос между Владово и Техово са разрушени от местни жители[18][19].

Преброявания
  • 1913 – 986 души
  • 1920 – 853 души
  • 1928 – 866 души
  • 1940 – 1045 души
  • 1951 – 980 души
  • 1961 – 1050 души
  • 1971 – 888 души

ЛичностиРедактиране

 
Христо Попов
 
Катина Гризопуло-Пасила от Солун, гръцка учителка във Владово[20]
 
Мария Иконому от Дремиглава, гръцка учителка във Владово[21]
Родени във Владово
  •   Атанас Ходжов, гръцки андартски капитан[22]
  •   Атанасиос Картас (Αναστάσιος Κάρτας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  •   Благой Калеичев (1868 – 1923), български просветен деец и революционер
  •   Вангел Калеичев (1866 – ?), български революционер
  •   Вениамин Димитров (1874 – ?), български духовник и просветен деец
  •   Георги Настев (1877 - ?), завършил в 1898 година Солунската гимназия,[23] завършил математика в Лозана в 1907 година[24]
  •   Георгиос Галиас (Γεώργιος Γαλλίας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  •   Георгиос Пейос (Γεώργιος Πέγιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред и четник между 1906-1909 година[22]
  •   Георги Ст. Попов, български учител във Воден (1870 – 1880), а след това в Солун[25]
  •   Григорий Неврокопски (1821 – 1909), български духовник и просветен деец
  •   Димитриос (Мицос) Бакирдзис (Μήτσος[26] η Δημήτριος Μπακιρτσής), гръцки андартски деец, агент от втори ред[22]
  •   Димитър Далкалъчев (около 1787 – ?), български революционер
  •   Димитър Далкалъчев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[27]
  •   Димитър Карабашев, завършил в 1902 година Солунската гимназия,[23] учител в Енидже Вардар
  •   Иван Далкалъчев (1872 – 1930), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Иван Константинов (1882/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Първа дебърска дружина, Инженерно-техническа част на МОО[28]
  •   Иван П. Георгиев, български учител във Воден (1871 – 1880)[29]
  •   Иван Петров, завършва скопското педагогическо училище в 1909 година, преподава във Воденско до 1912 година, когато е изгонен от гръцките власти, емигрира в САЩ, където е член на МПО „Дамян Груев“, Индианаполис и по-късно на МПО „Бистрица“, Синсинати[30]
  •   Йоанис Бесиос (Ιωάννης Μπέσιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред[22]
  •   Константинос Галиас (Κωνσταντίνος Γαλλίας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  •   Коста Думов (? – 1943), гръцки комунист
  •   Коста Попов (? - 1950), съосновател и президент на МПО
  •   Насто Далкалъчев, български просветен деец
  •   Петрос Пейос (Πέτρος Πέγιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред, куриер на Мазаракис и Гарефис[22]
  •   Петър Далкалъчев (1895 - 1961), български общественик
  •   Теодорос Картас (Θεόδωρος Κάρτας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  •   Теохарис Бакирдзис (Θεοχάρης Μπακιρτσής), гръцки андартски четник, син на Мицос Бакирдзис[22]
  •   Христо Будов, гръцки андартски капитан
  •   Христо Гърков, български революционер, деец на ВМОРО
  •   Христо Далкалъчев (1878 – 1954), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Христо Попов (1876 – ?), български църковен и просветен деец
Починали във Владово

БележкиРедактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βλάδοβον - Άγρας
  2. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/58112/1329 π.ε./30-5-1995 - ΦΕΚ 593/Β/7-7-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 май 2018.
  3. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/58163/3456/18-12-1997 - ΦΕΚ 1223/Β/31-12-1997. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 10 юни 2018.
  4. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/58112/1329 π.ε./30-5-1995 - ΦΕΚ 593/Β/7-7-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 май 2018.
  5. ↑ 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 575.
  6. ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 92.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  8. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156-157.
  9. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр.149.
  10. ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 126.
  11. ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 190-191.
  12. ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр. 36
  13. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 359 и 835.
  14. ↑ Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, с. 113.
  15. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  16. ↑ Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  17. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/581003/1330/6-1-1995 - ΦΕΚ 116/Β/23-2-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 октомври 2014.
  18. ↑ Ο Δήμος Έδεσσας ξηλώνει προτομές Μακεδονομάχων και τις αντικαθιστά με σπερματοζωάρια!, kostasxan.blogspot.com
  19. ↑ Busts of Greek Macedonian Fighters vandalised in Edessa, Youtube
  20. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г..
  21. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г..
  22. ↑ а б в г д е ж з и к Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 120. (на гръцки)
  23. ↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
  24. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  25. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.540.
  26. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  27. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДАА, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
  28. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.359.
  29. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.145.
  30. ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.309.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владово&oldid=10318741“.