Влайкова (кино)
Кино „Влайкова“ е културна институция в София.[1][2] Киното е едно от културните богатства в София.[3]
| Кино „Влайкова“ | |
 Сградата на киното, 2018 г. | |
 Местоположение в София | |
| Местоположение |  София, България |
|---|---|
| Статут | действащ |
| Кино „Влайкова“ в Общомедия | |
През 1925 г. Мария и Тодор Влайкови започват строежа на сградата на собствено място с площ от 465 m2. Салонът е застроен на площ от 330 m2, има 400 седящи места, сцена, както и четири малки гримьорни. Планиран е и втори етаж, предназначен за читалище. Тази идея е реализирана, когато през 1945 г. вторият етаж е отдаден на читалище „Антон Страшимиров“. За строежа двамата съпрузи ипотекират дома си и натрупват сериозни дългове. Един от тях е в размер на 250 000 лева. В края на 1925 г. Мария Влайкова съобщава на Министерство на народното просвещение, че желае да предостави безвъзмездно салона, който ще бъде готов през пролетта на следващата година. Дарението оформя няколко месеца по-късно със завещание, като условията ѝ са след смъртта ѝ салонът да бъде притежаван от Министерството, а получените приходи да бъдат използвани за финансирането на образованието в чужбина на шестима от най-даровитите български артисти, трима от които от Македония.[2][1]
След смъртта на Мария Влайкова през 1926 г., дарението е прието със закон, който урежда прехвърлянето на собствеността на Министерство на народното просвещение, както и довършването на неговата постройка и покриването на ипотечния дълг.[2]
Източници редактиране
- ↑ а б Мария Влайкова, която дарява киното си, за да го спаси // lifebites.bg, 12 януари 2017 г. Посетен на 27 март 2020 г.
- ↑ а б в Мария Влайкова // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 29 март 2020 г.
- ↑ Любопитната история на кино Влайкова и на неговата основателка – Мария // Средногорски багри, 10 януари 2018 г. Посетен на 29 март 2020 г.
Външни препратки редактиране
Завещание на Мария Влайкова / в. "Македония", 5 февруари 1927 г.
Интернет страница на читалище "Антон Страшимиров"