Домашен бивол

вид бозайник
(пренасочване от Воден бивол)

Домашният бивол или воден бивол (Bubalus bubalis) е вид говедо от семейство кухороги (Bovidae).

Домашен бивол
BUFFALO159.JPG
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:Кухороги (Bovidae)
род:Биволи (Bubalus)
вид:Домашен бивол (B. bubalis)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758 г.)
Разпространение
2004buffalo.PNG
Домашен бивол в Общомедия
[ редактиране ]

Възрастните достигат дължина над 3 метра. Височината при холката достига 2 m, а теглото може да достигне 1000 kg, в някои случаи до 1200, като възрастният самец тежи средно около 900 kg. Рогата достигат до 2 m, насочени са настрани и назад и имат форма на полумесец със сплескан участък. Женските имат малки или липсващи рога.

РазпространениеРедактиране

Дивите азиатски биволи обитават Индия, Непал, Бутан, Тайланд, Лаос и Камбоджа, както и Цейлон. До средата на 20 век, диви биволи се срещат и в Малайзия, но в днешно време са изчезнали. На остров Миндоро (Филипини), в специалния резерват Иглит се е срещал специален подвид – джудже, носещ името тамарау (В. b. mindorensis). Този подвид е измрял.

Историческият ареал на разпространение на биволите е много голям. В началото на първото хилядолетие водният бивол се е срещал на територия от Месопотамия до Южен Китай. Произход му все още е обект на дискусии, макар филогенетичните изследвания да сочат, че блатният воден бивол вероятно произлиза от Китай и е бил опитомен преди около 4000 години, докато речният воден бивол вероятно произлиза от Индия, където е бил опитомен преди около 5000 години.[1]

Съществуват поне 130 милиона домашни биволи, като повече хора разчитат на тях, отколкото на кое да е друго домашно животно.[2] Те са особено подходящи за оран на оризища, а млякото им е с по-висока масленост и повече протеини от това на домашната крава. Голяма популация диви водни биволи се обособява в северната част на Австралия през 19 век, а в Папуа Нова Гвинея, Тунис и Аржентина и други държави все още има малки стада диви водни биволи.[3][4]

ИзточнициРедактиране

  1. Yang, D. Y., Liu, L., Chen, X., Speller, C. F. (2008). Wild or domesticated: DNA analysis of ancient water buffalo remains from north China. Journal of Archaeological Science 35: 2778 – 2785.
  2. Scherf, B. D. (2000). World watch list for domestic animal diversity. Third edition. Food and Agriculture Organization of the United Nations, Rome.
  3. Cockrill, W. R.. The water buffalo. Rome, Animal Production and Health Series No. 4. Food and Agriculture Organization of the United Nations, 1977.
  4. Long, J. L.. Introduced Mammals of the World: Their History, Distribution and Influence. Collingwood, Australia, Csiro Publishing, 2003. ISBN 9780643099166.