Водна кула (Лозенец)

Водната кула в квартал Лозенец е eдна от емблeматичните сгради на българската столица София. През 2022 година получава статут на единична недвижима културна ценност.

Водна кула
Местоположение в София
Вид	Водонапорна кула
Местоположение	София, България
Изграждане	1928 - 1929 година

История

По своето предназначение тя представлява водонапорна кула, проектирана от немския хидроинженер Франц Залбах. Софийската община в началото на XX век изпитва сериозни затруднения с водоснабдяването в по-високите точки на града, затова възлага на инженер Франц Залбах да изгради подходящо съоръжение. Залбах има за цел да изследва планината Витоша в хидравлично отношение и да направи проект за увеличаване на водоснабдяването на града. Проектът е готов в края на 1903 година, като за място на изграждането на водонапорната кула е избрана най-високата точка на Лозенец, намираща се в местността Кръста, с надморска височина около 610 m, докато средната надморска височина в София е 550 m. Заради войните и последвалата икономическа разруха, строежът на водната кула се забавя с около 20 години. Строителството ѝ започва на 20 септември 1928 година и завършва на 20 ноември 1929 година. Залбах прилага френската система за строителство на водни кули с армиран бетон и тухлена зидария. Водният резервоар е позициониран 15 m по-високо от най-високата теренна кота 610,40 m. Обемът му е 100 m³, а височината на кулата е 27 m. Заедно с Рилския водопровод, официално пуснат в експлоатация на 13 април 1933 година, водната кула в продължение на дълги години подпомага водоснабдяването в столицата, създавайки допълнителен воден напор.

С развитието на хидротехнологиите водната кула става ненужна и употребата ѝ в първоначалното ѝ предназначение е преустановена. Цялата фасада е обраснала с бръшлян.

В сградата се провеждат арт-инсталации и изложби, започнали като инициатива през 2006 г. на едноименния фестивал за съвременно изкуство Водна кула арт фест.

Архитектура

Кулата е изящна с тераса на върха, опасана с красив метален парапет. В миналото оттам се разкрива 360-градусова панорама с гледка към Витоша и към центъра на града, но по-късно голяма част от гледката е закрита от околните високи сгради. На терасата се излиза през масивна метална врата с прозорец. До покрива се стига по вътрешна метална спираловидна стълба с няколко междинни площадки. Стълбището е осветено от дневна светлина чрез няколко прозорци с метални рамки. Стълбището се поддържа от масивна хексагонална колона, която като централна ос преминава през цялата кула.