Водоли́ния (на нидерландски: waterlinie)  е линията на съприкосновението на спокойната повърхност на водата с корпуса на плаващ плавателен съд. Елемент на теоретическия чертеж и в Теория на кораба, дефиниран като сечение на корпуса на кораба по хоризонтална плоскост.

Водолиния, нанесена на корпуса на кораб (с черно)

Различават се следните видове водолинии:

  • конструктивна водолиния (КВЛ) – водолиния, приета за основа при изготвянето на теоретическия чертеж и съответстваща на получената по предварителни изчисления пълна водоизместимост на съда и нормална водоизместимост на кораба;[1]
  • товарна водолиния (ТВЛ) – водолиния, при плаване на напълно натоварен съд. При морските транспортни съдове КВЛ и ТВЛ, като правило, съвпадат;[2]
  • разчетна водолиния–водолиния, съответстваща на газенето на съда, за която се определят неговите разчетни характеристики. При определяне на разчетните характеристики в качеството на разчетната водолиния се приемат: за кораби–водолиния, съответстваща на нормалната водоизместимост; за плавателни съдове–водолиния, съответстваща на газенето по центъра на кръга на товарната марка;[1]
  • действаща водолиния–текущата, при моментното натоварване и условия;
  • теоретически водолинии–набор от сечения, през равни разстояния, формиращи един от видовете на теоретическия чертеж-план.
Изменение на действащата водолиния в зависимост от газенето

Действащата водолиния се определя от формата на съда, неговата средна плътност, а също и от степента на вълнение на водата в дадения басейн. Площта на водолинията се използва за изчисляване на коефициента на пълнота на корпуса. Формата на площта на водолинията, по точно нейният момент на инерция, е фактор, определящ хидродинамическата устойчивост на формата. Устойчивостта на кораба зависи както от формата, така и от площта на корпусното сечение, очертано от водолинията, която от своя страна се променя непрекъснато поради свързаните с неизбежното люлеене при вълнение промени в крена респ. в диферента на кораба.

Дължината по водолинията служи за характерен линеен размер при определяне на числото на Фруд за водоизместващи съдове респ. за теоретичната им скорост.

Товарна маркаРедактиране

 
Товарна марка (Plimsoll line)

Всички търговски съдове трябва да имат на бордовете отметка, която се нарича товарна марка (също известна и като на английски: Load line,Plimsoll line).

Преди този знак да стане задължителен, са загубени много съдове. Основна причина за това е претоварването, обусловено от стремеж за получаване на допълнителна печалба от превозите[3]. Претоварването е опасно, заради промяната в газенето на съда, а то се влияе от разликата в плътността на водата, която е зависима от нейната температура и соленост.

Товарна марка – специално нанасяна на мидъла на съда отметка, по която суперкарго (лицето, отговорно за натоварването, доставката и разтоварването на товара) определя нивото, до което съда може да бъде безопасно натоварен, т.е. това е един вид товарна водолиния. При натоварването на съда, той потъва по-дълбоко във водата и отметката се спуска по-близо до повърхността ѝ.

Британския политик, Семюел Плимсол, предлага система за универсална маркировка на съдовете, която позволява да се определи максималното натоварване на кораба, в зависимост от годишните времена и региона на плаване.

 
Таблица на съответствието газене, натоварване на съда и риска, според товарната марка, исп.

Буквите на товарната марка означават:

Символ Разшифровка Обозначение
TF Tropical Fresh Water Прясна вода в тропиците
F Fresh Water Прясна вода
T Tropical Seawater Морска вода в тропиците
S Summer Seawater Лятна морска вода
W Winter Seawater Зимна морска вода
WNA Winter North Atlantic Зимна северно-атлантическа

ИзточнициРедактиране

  1. а б ГОСТ 1062
  2. Фрид, 1989, с. 57
  3. Лев Скрягин Тайны морских катастроф – 2-е изд. – М.: Транспорт, 1986. – 366 с., глава „Что такое грузовая марка“

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ватерлиния“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.